Съновидение

     Трудо е да бъдеш различен. Още по-трудно, когато живееш в България. А най-трудно е, когато нито знаеш какво да правиш с живота си, нито какво се очаква от теб да постигнеш с него и си стигнал до безизходица, където да продължиш напред е зле, а да се върнеш назад два пъти по-зле. И насред това поле от несгоди, тегоби, болка, кръв и омраза срещаш онзи човек, който би осмислил цялото ти съществуване. Стига да не го мразиш чак толкова много... или поне да си наясно какво по-точно чувстваш към него.

     Йоан е бесарабски българин от Украйна, който, принуден да напусне родината си поради проблеми в родния си град, е изпратен при роднини в България - без да знае езика, без да знае какво ще прави с живота си оттук насетне, останал без подкрепа, финансова и емоционална, без нито един човек, на когото да разчита. Именно тогава се забърква с неподходящите хора, за да изкарва някакви пари, тъй като семейството, у което е отседнал временно, не го понася. Не поради нещо друго, а защото като че ли на челото му е изписано, че е хомосексуален. А той никога не е искал да харесва мъже. Не иска да ги харесва. Толкова отчаяно иска да избяга от самия себе си, че дори като възрастен все още не се побира в кожата си и се мрази. Толкова дълбоко, че единственото спасение за него, е смъртта. Ала и това не е вариант, защото съдбата има други планове за него, а именно - да вижда бъдещето с всичките му криволичещи пътеки.

     Мартин е младеж, който не може да се спре на едно място. Дори за секунда - спи с всяка първа срещната жена, спортува всекидневно, той е винаги в центъра на скандала. И как иначе? - с кестенявите си къдрици, небесносини очи и спортна фигура той привлича вниманието навсякъде, където отиде. Той е уверен, самодоволен, някои биха казали дори нахален. Но дали това е всичко? Нищо не е такова, каквото изглежда - животът му е измама, почти никой не знае, че няма майка и баща; че е отгледан от баба си и дядо си. Почти никой не го познава. Дори той самият. Нищо не му се удава така както му се иска - не е добър в нито едно нещо, макар че се старае ужасно много. А вината го изяжда отвътре - вина, която го преследва цял живот. Наред с гнева, който не го оставя да диша. А да си играеш с гнева, е опрасна игра и все някой ще бъде опарен. А той гори целият.

      Една среща, един дневник и две разбити души, с две различни съдби, които се срещат при непредвидени обстоятелства, които ще ги отведат до ръба на немислимото. Ще узнаят неща за себе си, които ще преобърнат представите им и ще ги накарат да се замислят кои са важните неща в живота, за които наистина си заслужава да се бориш. И дали любовта ще може да ги спаси, когато дори самите те не знаят от какво бягат и защо. Само знаят, че ако спрат, ще умрат.