Тя бе моята противоположност. Мразех я, защото и завиждах. Защото исках да бъда като нея. Да си взема почивка от натрапчивите мисли и да си позволя да изпитам нещо различно от повалящ ме на земята страх. Исках поне за миг да се почувствам като личност, като човешко същество, а не като парче месо, небрежно подхвърлено на глутница прегладнели кучета,...

Харесвам цветята, защото ми напомнят колко красив всъщност е животът. Той е точно като тях - красив, но кратък. 

"щастието на хората е хубаво, когато не притежаваш свое собствено." 

".. тя се страхуваше да се докосне до щастието,защото болката се докосваше до нея! "

Един злощастен инцидент променя живота на Иън драстично. От най-красивото момче в училище той се превръща в изрода с обезобразено лице. Принуден да търпи подигравките на съучениците си, той решава да сложи маска, която да прикрива белезите му. Какво се случва обаче, когато един единствен човек открива красотата там, където всички останали виждат ед...