Всичко беше толкова лесно.

Нямаше преди, нямаше след, имаше само сега и по средата.

Беше така лесно, че забравях какво е трудното. 

Исках всичко в живота ми да върви по линията, написана ми още от младежки години и да вярвам в хората, които вече имам. Бях сигурна в себе си, че съм открила това, което съм търсила, и дори може би, че късмета ме е увил в пашкул от щастие и усмивки.

Но нито пашкула ми ме превърна в пеперуда, нито ме и уби. Той просто съществуваше и ме поддържаше ни жива, ни мъртва в забързаното ежедневие. А любовта, която мислех за отредена ми, така и не бе наситена. 

Нито истинска.

Нито споделена.

Но истината е, че след него имаше просто..след. След ми бе достатъчно, за да видя себе си в човек, който най-малко бях очаквала. Или дори още повече, той да види себе си в мен. А очите му всеки път ми говореха истории с объркано начало и никога щастлив край, където всяка страница бе с различен нюанс на цветовете. 

А аз смело се престраших да погаля тези натежали страници с пръстите си, които неволно поеха от елексира в теб объркан с отрова.

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“, за да използвате този уебсайт

Научете повече Приемам