Бях сам. Загубих себе си, когато загубих и нея само и единствено по моя вина. Апатията висеше около врата ми като окови. Трябваше да започна по друг начин. С друг подход. 

Тя го заслужаваше.

Дори може би и аз.

Но пътя към промяната ме водеше само към стари улици без нов изход. Беше безнадеждно. Докато не срещнах Елизабет. Толкова нежно създание. Красива. Същински лъч. Тя беше всичко, което исках и всичко, което не заслужавах. Беше онзи скъп диамант, който се боях да докосна, за да не повредя. А после с това целия свят да ме осъди. Но беше по-силно от мен. Много по-силно от мен.

А със себе си повлякох и нея.

0 0
Коментари
Все още няма публикувани коментари.

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“, за да използвате този уебсайт

Научете повече Приемам