"През годините, в които купувах цвете след цвете, засаждах растения или прочитах поредната градинарска книга, осъзнах много неща, развих още повече теории и се научих да оприличавам нас хората с цветя.
Не е истина колко малка част от населението разбира това сравнение и е способна да открие приликите.
Разбира се, някои от тях са лесни за намиране, други - не чак толкова.
Но в края на деня не е важно кога и как ще достигнем до този извод, единственото, което е от значение е, че не можем да отречем колко сходни сме с всяко едно цвете, което отглеждаме в градината си, купуваме за половинката си или просто подминаваме без да се насладим на красотата му.
Красота.
Тя е една от многото ни допирни точки, но по мое мнение е и една от най-важните.
Тъжно е, че сме забравили как да я открием в себе си, но е факт, че я притежаваме. Всеки един от нас, независимо от възрастта, височината и всеки външен белег, който смятаме за недостатък, е красив сам по себе си. А цветята са красиви също."
Може би в този момент държите книгата ми в ръката си и се питате що за глупости се въртят в главата ми. Възможно е дори да си казвате, че нещо не ми е наред, за което ви разбирам напълно. Аз също преминах през този етап, казвах си, че няма абсолютно никакъв смисъл в теорията ми, че в съзнанието ми е пълен хаос, че трябва да спра да си пилея времето и да се заема с нещо смислено, което да ме определя като личност.
Но след доста дълги нощи, прекарани в мислене, достигнах до извода, че не греша. Вероятността да съм прав единствено пред себе си бе голяма, но това вече не ме притесняваше.
Осъзнавайки всичко това разбрах, че целта ми не е да удовлетворя хората около мен, а да постигна нещо, което ме прави щастлив. Най-сетне бях способен да спя без да се питам колко укорителни погледа ще срещна на следващия ден, колко болезнени думи ще се забият право в сърцето ми, колко смехове ще ме накарат да сведа глава и да се откажа от мечтите си.
На другата сутрин се събудих изпълнен с енергия, желание, мотивация и много други думи, които ще изникнат в умовете ви. Взех си дълга вана, премислих идеите и шансовете си и с широка усмивка, голяма чаша горещо кафе и стимул да завърша вече започнатия проект, се настаних на дивана в хола, поставих лаптопа в скута си и започнах да ги осъществявам.
За кратко време героите ми оживяха, откриха характера, който най-много им подхожда и поеха по пътя на своето приключение.
Имената им не бяха обикновени. Кръстил ги бях на цветя, защото това бе една от целите ми. Да докажа, че ние сме точно като тях - цветята.
Първоначално ми бе трудно, защото нямах представа до къде искам да стигна. Знаех какво точно желая да кажа, но нямах ни най-малка идея как да оформя изреченията, без те да звучат объркани или странни.
В даден момент си позволих да изключа ума си и да позволя на думите да се пишат сами.
Не знам какво или как се случи, но половин час по-късно белият екран бе заменен с толкова много думи, всяка различна от другата, разноцветни, вълнуващи, каращи пулса ми да се ускори, и оформящи един единствен въпрос в главата ми: "Моето съзнание ли формира това произведение на изкуството?"
Отговорът, разбира се, беше да. Но той не бе единствената мисъл, която се въртеше в ума ми. Имаше една по-могъща, която ме накара да се засмея.
Нарцис, скъпи Том, твоето цвете определено е нарцис.
Харесвам нарцисите, успокояват ме, а и жълтото е любимият ми цвят. Той ме изпълва с топлина и ме зарежда с положителна енергия, въпреки многото теории, че то символизира раздяла или се свързва с нещастия и най-различни болести.
"Отнесе се, приятел. Беше започнал да обясняваш за приликите между хората и цветята."
Нека факта, че си говоря сам не ви притеснява. Доказано е, че всеки един писател е до някаква степен шизофреник. Ако сте един от тях, признайте си. Няма никакъв смисъл да се криете. Няма нищо лошо в това да си една идея по-луд от останалите.
Лудостта също е красива.
- Не се безспокой, Томи, ще се върна на този въпрос след минута.
"Така каза и последния път."
- Щом казваш.
На кратко, опитвам се да ви докажа, че всички ние сме красиви. Че си струва да изживеем живота си без да се страхуваме какво ще си помислят останалите за нас. Все пак времето ни на тази планета е ограничено. Грабете от живота с пълни шепи, смейте се, плачете, чупете, няма проблем, ако това ще ви накара да се почувствате по-добре.
Не се захващайте с нещо, което не ви удовлетворява само за да задоволите нечии чужди желания. Работата и заниманията ви не ви определят. А и доставеното от изпълнението им удоволствие, ще ги направи една идея по-лесни и приятни.
Просто бъдете себе си. Не се срамувайте да бъдете различни, не се страхувайте да живеете както ви се иска.
Светът ни се нуждае от малко повече цвят.
"Времето е другата велика прилика, която откривам между нас.
*Но как така времето? Какво общо има то?*
Отговорът е лесен.
Времето носи вятъра, който кара венчелистчетата на цветята да политат, танцувайки своя нежен танц.
А секудните изтичат между пръстите ни така както полета на всяко едно венчелистче - неусетно и бързо.
А самата прилика се обяснява с това, че цветята не осъзнават кога остават голи точно както ние не осъзнаваме, че през по-голямата част от живота пропиляваме
времето си без реално да спрем и да се огледаме, за да забележим малките неща, които крият в себе си много повече красота и смисъл, от колкото ние сме способни
да видим.
Там ни е проблемът на нас хората. Мислим си, че времето ни принадлежи, казваме си, че ще изпълним задълженията си на следващия ден, а след два ще звъннем на родителите, половинката или най-добрия си приятел, за да им кажем колко ги обичаме и ценим. Взираме се в часовника и превъртаме очи, точно както стрелките се превъртат, отбелязвайки края на поредния ден, задоволяваме физическите си нужди без да се замислим за душевните.
Единствената ни цел е да докажем, че сме по-добри от другите, да злоратсваме и да завиждаме. Избираме да бъдем слепи за радостта, вълнението и единството. Вместо това се присмиваме на околните, изваждаме мръсните им ризи, обвиняваме ги за недостатъците им без да се погледнем в огледалото.
Защото ние също имаме недостатъци, ние също не сме перфектни. Никой не е. По тази причина е безсмислено да се оглеждаме за идеалното и да следваме зададените стереотипи.
Ние сме такива, каквито сме. Красиви по свой собствен начин. Различни."