-Мамка му,мамка му! Може ли да стане точно това сега...!?
Изругах отново и продължих да бягам към офиса. На кой му беше дошла шибаната идея да отиде в това време до онова симпатично ресторанче, където продават такоси? Да, на мен ми беше дошла. В което по принцип няма нищо лошо. Всяка жена заслужава да се поглези с това, което й се е прияло. Да, но и всяка здравомислеща жена би се отказала от такосите като види, че вали, а тя в бързината сутринта не е взела чадър. Е, да, явно не е всяка, защото аз вместо да се вслушам в гласа на разума и да се върна в офиса, задоволявайки се с някакъв боклук от автомата, все пак бях решила да отида до ресторанчето на пет преки от офиса. И ето ме сега вир вода, тичам по улиците.
Връхлетях в офиса, все още разгневена на себе си за глупавият избор на транспорт. Синята ми рокля бе полепнала здраво по мен и да ходя стана доста трудно,но мамка му пада ми се! Пригладих няколко гънки по роклята и въздъхнах,вдигнах глава и видях съжалителния поглед на Линет- нашата мила секретарка. Гримът ми трябваше да се стича като река по лицето ми. Просто ужас. Забързах към кабинета си и затръшнах вратата. Това просто беше един "прекрасен" ден,надявам се да усещате сарказма.
Трябваха ми сухи дрехи и то веднага! Имах няколко в един шкаф, защото просто това съм аз и трябва да има от всичко в много резерви. Награбих бяла риза и един черен пантолон, когато в кабинета ми нахлу червенокосата ми приятелка. Това се наричаше експлозия от цветове и секспил.
- Не се обиждай,но приличаш на клоун пометен от ураган.-приятелка ми Габриела се усмихна и ме огледа от горе до долу.
Само какъв окаян вид имах. Нямаше на къде по-зле!
- А какво е...
-По-добре не питай.-усмихнах се- Сега трябва да се преоблека иначе ще настина.
-Нищо няма да ти стане!
-Както кажеш.-врътнах очи и тръгнах към малката баня към кабинета ми.-Изчакай ме секунда.
Притворих вратата след мен и трескаво смених дрехите си. Рискувах да хвърля поглед към огледалото и честно да призная, очаквах да е по-зле. Гримът ми се беше разтекъл, но съм имала и по-тежки случаи. Измих набързо остатъците от спирала и фон дьо тен и излязох от банята.
Докато ме нямаше, Габ се беше настанила удобно на стола зад бюрото ми и разглеждаше разсеяно пейзажа, който разкриваше прозореца. Не, че беше кой знае колко необикновен. Просто сградите от другата страна на улицата.
- А ти всъщност защо дойде?-обърнах се набързо да я погледна, докато вадех от дамската си чанта чантичката с гримове, за да се опитам да оправя щетите.
- Шефката ни вика. След 20 минути в офиса й.-изпрати ми целувка- Ще се видим.-подхвърли и излезе от стаята, оставяйки ме да се опитам да оправя положението с вида си.
Поправих грима си...горе-долу... нямаше какво повече да направя от нов слой фон дьо тен и малко спирала. Оставих несесера с гримовете си върху бюрото си и излязох от кабинета,стигнах до този на Габ и тъкмо щях да почукам на вратата й, когато тя се отвори. Усмихнах ме се една на друга заради случайността и после аз посочих с ръка стаята в дъното.
-Хайде да отиваме.
-Хайде.-усмихна ми се леко и тръгна пред мен.
Фирмата, за която работех беше голяма корпорация с пръснати малки офиси навсякъде из страната. Имахме офиси в много градове, сред които Сан Франциско, Сан Диего, Феникс, Лас Вегас, Детройт, Вашингтон и други. Но точно нашият офис се намираше в Чикаго. Не се бяхме разраснали още до колосални размери. Така че тук всеки познаваше всеки. И тъкмо затова тук можехме да се похвалим с едва ли не приятелски връзки с шефката. Това и беше една от причините да не изпитвам кой знае колко голям страх вървейки към кабинета на работодателят ми. По-скоро ми беше любопитно.
Почукахме на вратата преди да влезем. Усмивката на Илейн беше до ушите и леко се поклащаше на стола си.
-Здравейте,момичета!- посочи двата стола пред бюрото си.
Ние бързо седнахме,а тя едва се сдържаше да не почне да говори.
-Здравей, Илейн, какво става?-попитах и се облегнах в удобното канапе.
-Имам много хубави новини!-започна да подскача на стола си и да пляска леко с ръце,явно новините наистина бяха много добри - Както знаете фирмата ни бързо се разраства и има офиси навсякъде в Северна Америка. Много хора са доволни от вътрешния дизайн на домовете си и това се е разчуло из Европа. Има много поръчки от там,затова от корпорацията решиха да отворят нов офис в Лондон.-каза на един дъх и взе чашата си с кафе, макар и да не бях сигурна, че кофеина беше добра идея в нейното превъзбудено настроение.
-Супер! Това е много хубаво!- върху лицето на Габ имаше голяма усмивка,а аз виждах как мозъкът й работи на пълни обороти. Кой знае какви представи изникваха в главата й вече...да направи вътрешния дизайн на една от най-добрите хотели в Европа. Тя се целеше високо и постигаше това, което иска с много,много труд.
- Но защо казваш само на нас?-обърнах се отново към шефката ни,която тъкмо отпиваше от кафето си.
Тя преглътна течността и отново голямата усмивка озари лицето й.
-Набират кадри за офиса в Лондон и...-спря и ни погледна, подклаждайки нетърпението ни.
-И?- червенокоската я подкани да продължи вече изправена в стола си, вперила любопитен поглед в шефката ни.
- Искат вас двете!