Днес се сети защо се беше влюбил.Някъде между заровете и смехът ми ме усети като болка в стомаха.Погледна ме да го видя.
Влюби се в мене щастлива, безгрижно пияна.С нежни къдрици, детето на морската пяна.Тогавя се влюби за да ме няма. Да ме има и да не иска, да заспива до мене с мисли за други, да заспива до други с мисли за мене. Да мрази, че там друг ме завива. Да мрази колко съм крива.
И аз забравих да бъда щастлива. Нали заспивах до него, а той ме превърна в ледена зима. Забравихме как да ни има. Забрави, че бил е и влюбен,и , че времето всичко ти взима.Днес го усети. Смехът ми го върна, а на мене всичко ми мина.
Днес е с друга, а аз съм сама.
Оставям му белег.
Да не забравя, че има душа