Беше вече 03:15 през нощта, а аз все още се въртях в леглото си, неспособна да пречистя ума си от тягостни мисли . Сякаш като магнит за съзнанието ми, всяка една от тях идваше неканена и оставяше след себе си поток от сълзи и отчаяние.
Моментите от вчера се въртяха в главата ми , досущ като нафилмова лента: очите му, които обхождаха тялото й с такъв похот и блаженство ,усмивката му след изказването й на мнение по даден въпрос, инициативата му да я изпрати до тях, когато аз, гаджето му, бях до него в очакването да се приберем заедно.
Вече цели два часа не можех да мисля за нищо друго освен за действията му , които пораждаха у мен палитра от емоции . Обещанията му към мен в любов ме съсипваха допълнително и ме караха да гледам на него като на един огромен лъжец, успял да ме привлече в своят пореден капан .
Разтърсих глава и стиснах леко юмруци, събирайки сила за нов опит да разсея пороят от мисли , но отново без успех . Сълзите ми една по една обливаха страните ми, карайки ме да се чувствам още по-безпомощна. Колкото и да се опитвах да потуша болката, толкова повече тя ме достигаше като ураган по-силен с всяка изминала минута.
Огромно желание заля сетивата ми – да поема от нощният въздух, "събуждайки се " . Станах бавно от леглото , като с леки мързеливи крачки се отправих към прозореца на стаята ми. Щом го отворих, вълна чист среднощен въздух погали лицето ми , спря сълзите ми и ме накара да се замисля коя всъщност бях аз и защо се затормозявах с подобен вид разсъждения.Трябваше да се съсредоточа към много по-важни неща като например бъдещето ,което ме очакваше в новият престижен университет , приятелите ми и цялото това щастие в съвсем малките неща. Щях да опитам, макар и болката , която се появяваше всеки път от спомените.