Слънцето започваше да се снишава малко по малко зад високите корони на дърветата. Въпреки че не се беше скрило изцяло, в гъстата гора започна да се спуска здрач. Едно крехко момиче се беше осмелило да навести гората, но не посмя да навлезе вътре. Стоеше в началото и чакаше своя любим до дървото, в което бяха издълбали инициалите си. Момичето ги гледаше замислено и чакаше търпеливо. Стараеше се да се разсейва, но мрачни мисли се прокрадваха из ума ѝ. Погледна към слънцето; здрачът все повече надделяваше, а силата на лъчите му отслабваше. Девойката въздъхна и започна да се чуди какво ли става, че любимият ѝ да закъснее. Не ѝ се искаше да мисли, че той е изгубил интерес към нея, но в подобна ситуация нямаше как през ума ѝ да не минат подобни натрапчиви мисли . Тръсна глава, за да ги прогони, и се облегна на ствола на дървото. Чу някаква птица в далечината и това я стресна, след това видя цяло ято да излитат, уплашени от нещо. Това изостри бдителността на момичето и то реши да почака още малко, преди да си тръгне. Знаеше, че е опасно по това време в гората, но тук трябваше да чака любимия си. С него не се чувстваше в опасност никога. Само тук можеха да бъдат далеч от хорските погледи.
Докато го очакваше, странно усещане започна да се надига в нея, че е наблюдавана, и започна плахо да се оглежда. Не обръщаше внимание на хората, които разправяха зловещи истории за гората, но все пак малка част се бяха настанили в ума ѝ и, оставайки сама в близост до гората, вниманието ѝ се изостри.
Оглеждаше се и чакаше с надежда възлюбеният ѝ да се появи, чудейки се какво ли е станало с него.
Внезапен шум я изтръгна от размислите. Погледна стреснато встрани и разбра че не е сама. Пред нея стоеше вълк с оголени зъби и капеща от муцуната му пяна. Бе се снишил, готов да напада.
Девойката се вгледа се в червените му свирепи очи и кафявата сплъстена от кал козина. Момичето никога досега не беше срещало вълк. Не предполагаше, че са толкова големи. Той изръмжа и тя подскочи. Не знаеше какво друго да направи, освен да побегне, но не можеше натам, откъдето бе дошла, защото вълкът ѝ беше препречил пътя. Единствено ѝ оставаше да избяга навътре в гората и да се покатери на някое дърво, или да намери заобиколен път до дома.
Вече беше късно и тя побягна с всичка сила. Вълкът се втурна с отскок подир нея. Тя чуваше тежките му стъпки, ръмженето му, дъхът му зад нея. Вече беше на предела на силите си и изнемогваше. Бягаше навътре в гората, сякаш имаше един-единствен път, който я водеше незнайно накъде. Никъде наоколо не виждаше пътечка, за каквато се надяваше да има. Слънцето все повече гаснеше, а здрачът не ѝ помагаше в бягството.
Изведнъж се спъна в неравност на земята и падна. Отчаяно се молеше нейния възлюбен да се появи и да я спаси.
Вълкът застина на място, без да откъсва очи от момичето на земята. В следващия момент се нахвърли върху нея. Оголи още повече зъбите си и я захапа за врата, при което момичето издаде кратък вик и всичко притихна около нея. Погледът ѝ се замъгли и дъхът ѝ секна. Отпусна се в лапите на вълка, който продължаваше да я дере по тялото. Всичко около тях се напои с кръвта на девойката. Вълкът беше освирепял от мириса и вкуса на кръвта ѝ и се наслаждаваше на червената топла течност.
Внезапно съществото спря и се втренчи в обезобразеното тяло на момичето. Огледа се наоколо и видя колко кръв беше напоила земята, а дрехите и лицето на момичето бяха изцяло почервенели.
Звярът осъзна какво е сторил, разтвори челюсти и воят му се разнесе из цялата гора. За кратко настана хаос и след секунди шумът притихна заедно с воя на вълка…
Здравейте! Реших да кача няколко откъса от предстоящия роман, който ще бъде издаден. Приятно четене!
Пламена