Може ли денят ми да стане по-хубав? Да може. Защото чичо Дийн и леля Флор ще идват поради 6-тият ми рожден ден. Аз много обичам когато те идват защото ми носят подаръци. Ще кажете че това са просто подаръци . Не е така. Те ми носят играчки които още не са излезнали на пазара защото работят във фирма за играчки. Не е ли яко?
Докато чаках те да дойдат реших малко да се наконтя. Все пак имам рожден ден. Качих се на втория етаж взех от чантата на мама гримовете й. Отидох в банята и започнах да се гримирам. След това пробвах няколко рокли, но понеже аз нямам рокли взех от тези на мама. Но ми трябват и обувки, затова пак взех от тези на мама. Докато пробвах едни обувки, ме извикаха. Слязох в дневната, чичо и леля бяха дошли. Когато ме видяха се засмяха, ама не знам защо. Обаче мама не се засмя, замалко да започне да ми вика и лицето й стана странно лилаво като цвета на любимото ми пони. Тя каза:
- Хахаха, колко сладко. Е, вие се настанете а аз ще си побъбря с Тиана.
Отидохме в кухнята и се почна:
- Защо си пипала гримовете, дрехите и обувките,за които аз изрично ти забраних! - извика мама.
- Така ли? - казах аз учудена.
- Да така! Сега, ела да те измием.
И мама ми изми лицето и ме облече в други дрехи. А защо, никой не знае. Слазохме долу. Леля и чичо ми дадоха една кутия. И познайте какво имаше в кутията? Пооониии.... това беше пони което може да лети с дистанционно управление. Толкова се зарадвах че щях да се пръсна. Аз излязох да си поиграя навън а другите останаха вътре да си говорят. Много се забавлявах докато на понито не му свърши батерията. Падна в двора на Линда Финкълхаймър. Тази жена е лоша и прибира играчките на децата. Затова реших да действам бързо, прескочих оградата на Линда, взех си играчката и когато тръгнах да прескачам отново кучето й ме видя. Затича се срещу мен, добре че отстрани имаше пръчка, взех я и го цапардосах. Може да звучи гадно, но хей кучето си е злобно. То избяга след като го ударих и аз спокойно си прескочих. Върнах се в двора ни и видях че мама сервира сладки, тичешком тръгнах натам ама не видях че вратата е затворена (вратата ни е стъклена и е като прозорец) и се блъснах. Всички се втурнаха към мен и ме питаха:
- О боже мой, Тиана добре лиси?
- Тиа как си?
И тем подобни неща. Влязохме вътре пяха ми песни, отварях още страхотни подаръци и ядохме торта. Всички бяхме доволни, особено аз.