Знаеха за нея онова, което тя им позволяваше. Опознаваха я дотам, докъдето тя преценяваше, че е нужно. Писна й от преструвките, лъжите, фалшът и лицемерието на хората, чувстваше се в омагьосан кръг, от който не можеше да излезе. Какво божествено виждаха в нея и какво другите не успяваха да видят? Чудeше се дали някой някога ще се опита да я опознае истински, дали някой някога ще стигне до скритите места в същността й и дали някой някога ще се влюби в самата нея. Всички гледаха опаковката, а отвътре нея - никой. Колкото и да я харесваха, тя беше самотна звезда. Дори онези, по които тя си позволяваше да изкаже коментар, бяха по-щастливи от нея.
Един инцидент променя живота й изцяло. От известното момиче не остава и следа. След загуба на паметта тя завъртя живота си на 180 градуса. Вече беше друга - беше невидима за очите и видима за сърцето.
Предупреждавам отсега, че коментарът ми вероятно ще бъде дългичък. Извинявам се, ако попрекаля.
Искам да започна с това, че явно съм чела началото на историята. Почти съм сигурна, защото всичко с родителите и появата на Шон ми е прекалено познато. Може би си въобразявам, извинявам се, ако е така, но май имам спомени да съм я чела в алле-то (ако си я качвала там).
Както и да е, историйката определено ме заинтригува още от началото. Обожавам мистерии и просто няма как да не се заинтересувам от тайната, която крият родителите й. И кой е този Шон? Лъже ли я? Нали уж родителите й така и не са се качили на самолета, а са преминали през онова поле? Някаква конспирация ли има, в която и те са включени?
Харесвам начина ти на писане - лек и приятен е. Най-много ми допада чувството си за хумор. Описваш хубаво, въпреки че все пак бих те посъветвала да вмъкваш малко повече непряка реч, може би не само описания на пейзажа, но и мисли на героите, защото това ще накара читателите да имат по-добра връзка с тях и те да изглеждат по-интересни и реалистични. Действията на някои места ми се стори, че се развиха малко бързичко, но може би е така, защото прочетох всичко наведнъж.
Като цяло, досега написаното предвещава една прекрасна и интригуваща история. Надявам се да продължиш да пишеш и някой ден - да я завършиш. Ти самата имаш огромен потенциал и мисля, че не бива да спираш да развиваш таланта си.
Силно ще се радвам, ако ме уведомяваш при наличие на нови глави. Поздрави! ^.^ <3
П.С. Знам, че ще прозвучи глупаво, но нямаше как да не го споделя, щом го забелязах. Шон Доусън ми звучеше изключително познато и явно на подсъзнателно ниво съм го свързвала с Шейн Даусън. Знам, че няма никакво значение, обаче както вече казах - не мога да си замълча, като ми мине нещо през ума.
П.С.2: Извинявам се, ако имам някакви правописни грешки в коментара.
Препрочетох отново първите глави, за да си припомня действието, а след което и трета. Съмър е глупачка, това и Шон го каза. Но какво се случи с нея, наистина ли е мъртва или пък има някаква грешка щом тя беше будна и говореше накрая? Ще чакам следващата глава и много се надявам да бъде по-дълга. ^^
Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“, за да използвате този уебсайт
Предупреждавам отсега, че коментарът ми вероятно ще бъде дългичък. Извинявам се, ако попрекаля. Искам да започна с това, че явно съм чела началото на историята. Почти съм сигурна, защото всичко с родителите и появата на Шон ми е прекалено познато. Може би си въобразявам, извинявам се, ако е така, но май имам спомени да съм я чела в алле-то (ако си я качвала там). Както и да е, историйката определено ме заинтригува още от началото. Обожавам мистерии и просто няма как да не се заинтересувам от тайната, която крият родителите й. И кой е този Шон? Лъже ли я? Нали уж родителите й така и не са се качили на самолета, а са преминали през онова поле? Някаква конспирация ли има, в която и те са включени? Харесвам начина ти на писане - лек и приятен е. Най-много ми допада чувството си за хумор. Описваш хубаво, въпреки че все пак бих те посъветвала да вмъкваш малко повече непряка реч, може би не само описания на пейзажа, но и мисли на героите, защото това ще накара читателите да имат по-добра връзка с тях и те да изглеждат по-интересни и реалистични. Действията на някои места ми се стори, че се развиха малко бързичко, но може би е така, защото прочетох всичко наведнъж. Като цяло, досега написаното предвещава една прекрасна и интригуваща история. Надявам се да продължиш да пишеш и някой ден - да я завършиш. Ти самата имаш огромен потенциал и мисля, че не бива да спираш да развиваш таланта си. Силно ще се радвам, ако ме уведомяваш при наличие на нови глави. Поздрави! ^.^ <3 П.С. Знам, че ще прозвучи глупаво, но нямаше как да не го споделя, щом го забелязах. Шон Доусън ми звучеше изключително познато и явно на подсъзнателно ниво съм го свързвала с Шейн Даусън. Знам, че няма никакво значение, обаче както вече казах - не мога да си замълча, като ми мине нещо през ума. П.С.2: Извинявам се, ако имам някакви правописни грешки в коментара.
Препрочетох отново първите глави, за да си припомня действието, а след което и трета. Съмър е глупачка, това и Шон го каза. Но какво се случи с нея, наистина ли е мъртва или пък има някаква грешка щом тя беше будна и говореше накрая? Ще чакам следващата глава и много се надявам да бъде по-дълга. ^^