Елина не мислеше, че денят ѝ може да стане по-лош - беше изгубила представа за времето и се бе оказала хваната в капан от бурята, батерията на телефона ѝ беше паднала и дъждът се лееше като из ведро - но се оказа, че би могло да бъде и по-зле. Вече не беше сама в малкия навес. И едва ли би могло да се намери човек, който да я дразни повече от жената, която попита със сладка усмивка:
– Може ли и аз да се скрия тук?
– Навесът не е мой – каза Елина през зъби.
Марта свали палтото от главата си и започна да цеди късата си черна коса.
– А на кого е?
Елина едва не изръмжа. Не стига, че бяха блокирани тук до края на бурята, ами Барби Янг искаше и да си говорят любезно?
Елина не я биваше за мили празни приказки. Може би това, че е припряна и груба, беше причината хората да не я харесват, но Барби Янг с миличката си усмивка също не бе имала по-голям успех, когато предложи полиграфа по-рано днес.
Във всеки случай в момента нямаше как да си тръгне и ако трябваше да прекарат известно време заедно, беше по-добре да си говорят, отколкото да се карат. Всъщност най-добре би било да мълчат, но Ели се съмняваше, че Марта е способна да мълчи повече от 3 секунди. И...
– Та на кого, казваш, бил навесът?
Елина изпуфтя.
– Тодор го построи преди година, така че технически е ваш - по-точно на майката на Филип.
Марта кимна, после се огледа.
– Ти нямаше ли работа?
Еноложката несъзнателно се усмихна. Ето я змията, скрита в лозето, значи! Тази красива уста можела не само да се усмихва нежно, но и да хапе.
– Ако очакваш да ти се извиня за по-рано, няма да стане. Не държа да ме харесваш, ти или който и да е. Искам да си свърша работата и виното е всичко, което ме интересува – опитваше се да обясни, но изведнъж осъзна, че се оправдава. Защо? Беше ѝ все тая дали Барби я разбира, нали?
– Хм – Марта наклони глава. – Аз само попитах дали нямаш работа.
– Имах – Ели издиша, за да не се ядосва. – Да, имах и си я вършех, когато внезапно заваля. Предполагам, не очакваш да се занимавам с лозето, когато вали така.
Точно в този миг силна гръмотевица подчерта думите ѝ. Марта се стресна и несъзнателно се приближи към нея.
– Бурите тук винаги ли са така безпрецедентни?
Елина едва се сдържа да не завърти очи и да не попита: "Защо, в Калифорния нямате ли си бури?", но уплашеното лице на брюнетката я възпря.
– Зависи. Не се тревожи, сигурна съм, че скоро ще спре да вали.
– Ще се обадя на Филип да дойде с колата – измърмори Марта.
– Забрави. Първо, никой не бива да кара в този дъжд и второ, наоколо няма път за кола. По-добре изчакай да се извали.
Марта се намуси, но прибра телефона си и въздъхна. Елина се зарадва на краткия миг на тишина и се замоли да продължи, но...
– Случайно да носиш някоя бутилка вино? Сега бих пийнала.
– Не, съжалявам – Елина си спомни изражението ѝ сутринта при думата "бебе" и си помисли, че може би не трябва да е толкова сурова с госпожа Янг. Ами ако беше загубила бебе или нещо подобно? Не искаше да ѝ го припомня отново. – Но когато спре да вали, ще ти дам да опиташ най-хубавото ново вино.
– Супер.
– Виж, уверявам те, че не отстъпва на калифорнийските. Няма да съжаляваш.
Марта се усмихна, но имаше нещо неискрено в очите ѝ.
– Не ме харесваш, нали?
По дяволите. Изобщо не ѝ се занимаваше с такъв разговор.
– Не съм казала подобно нещо.
– Не, но ти личи. Не се тревожи, и аз не те харесвам особено. По принцип съм много толерантна, но не мога да харесвам жени, които се навъртат около мъжа ми.
Елина я изгледа удивено. За Бога, та тя и Филип едва бяха разменили по две думи! Барби явно беше патологична ревнивка.
– Нещо не си разбрала. Филип изобщо не ме интересува, интересува ме единствено винарната.
– Така ли? – Марта подигравателно вдигна вежди. – Много добре знам колко чудесен мъж е Филип. Уверявам те и, че знам също как да пазя територията си.
Елина истински се изнервяше. Този разговор започваше да става все по-глупав и смахнат. Погледна с надежда към небето, но нямаше изгледи скоро дъждът да спре.
– Без да обиждам любимия ти Филип, той наистина не е мой тип.
– О, нима? И какъв е твоят тип?
Елина си наложи да издиша дълбоко, преди да отговори.
– Никакъв. По принцип не се занимавам с мъже.
– Да, сигурно – присмя се Марта. – И се очаква да ти повярвам?
– Вярвай на каквото искаш – намръщи се Елина. – Само ме остави на мира.
Марта преглътна, после сви устни и се приближи още към нея, буквално тиквайки лицето си в нейното.
– Не знам на какво си играеш, Елина, но те уверявам, че няма да ми откраднеш Филип. Или в Дижон не ви учеха на най-важния урок - да не крадете чужди мъже?
– Не – Елина загуби търпение, сграбчи лицето ѝ в ръце и притисна устни към нейните.
Имаше намерение целувката да трае само секунда - само колкото Марта да разбере какво иска да ѝ каже - но с изненада осъзна, че не иска изобщо да се дръпва. Устните на Марта бяха толкова нежни и сладки, обзе я някакво дълбоко вълнение, докато я целуваше, което не беше очаквала.
И тогава за свое изумление усети Марта да я целува в отговор.
Съвсем леко, почти недоловимо, устните ѝ помръднаха срещу тези на Елина и пропуснаха един развълнуван дъх.
Елина отвори очи. Марта беше затворила своите. Ели се приведе към нея...
Това обаче явно я стресна. Марта се дръпна, избутвайки Елина назад.
– Какво, за Бога... – тя се стараеше да звучи гневно, но почудата и притеснението си проличаха. Марта не просто беше изненадана от целувката - тя беше разтърсена от нея.
Елина се насили да си поеме дъх. О, хайде де. Това беше просто една целувка, предизвикана от раздразнение и от неумението ѝ да общува, просто един инцидент, а не най-хубавата целувка в живота ѝ.
Тогава защо вълнението, което бе изпитала, докато устните ѝ се притискаха в тези на Марта, отказваше да я напусне? Защо коремът ѝ се свиваше, сякаш беше пълен с пеперуди, защо сърцето ѝ препускаше?
Глупачка, глупачка, глупачка.
– Искаше да знаеш какъв е моят тип, нали? – това изобщо не прозвуча правилно и ѝ се прииска да се ритне. – Е, не че ти си моят тип, но Филип със сигурност не е.
Марта все още я гледаше учудено. Устните ѝ бяха леко разтворени и тя несъзнателно ги облиза. Елина трепна и се дръпна назад до стената на навеса, за да не повтори глупавата си демонстрация.
– Аха, ти си от онези – промърмори Марта. Бузите ѝ бяха поруменели и тя не говореше високо колкото обикновено.
– От онези? Казваш го, сякаш съм някакво извънземно – сопна се еноложката.
Марта примига неразбиращо.
– Не, не, изобщо не исках да те обидя. Нямам нищо против лесбийките. В Калифорния имам приятелки, които са такива. Просто се... изненадах. Хвана ме неподготвена.
Очите им се срещнаха и двете бързо се извърнаха, спомняйки си случилото се. Елина прочисти гърло.
– Да, за това... Извинявай. Може би трябваше да... ти го съобщя по друг начин, но се нервирах, а и разговорите не са моята стихия.
– Да, забелязах – Марта се усмихна. – Грешката е моя. Не биваше да те притискам така. Наистина си мислех, че се налага да те поставя на мястото ти.
– Ти често правиш това, нали? – попита любопитно Елина. – Решаваш си нещо, пък дали то отговаря на фактите...
Марта ядосано скръсти ръце.
– Вече се извиних - и за полиграфа, и за преди малко. Докога ще ми натякваш?
– Но аз не ти... – Елина прехапа устна, осъзнавайки, че наистина така бе излязло. Да му се не види! Би могла по-скоро да убие човек, отколкото да проведе любезен разговор. – Просто се опитвах да те опозная. Казах ти, че не ставам за глупави разговорчета.
– О.
Ели също би могла да каже "О!" на собственото си признание, защото то бе учудило и нея. Та откога тя искаше да си говори с хората, и то точно с Барби Янг?
Но сега имаше тишина и би трябвало да е доволна. Каза си, че е.
Погледна навън и се помъчи да се усмихне.
– Май скоро ще спре да вали.
– Надявам се.
Тишина. Да. Така беше най-добре. И без това двете нямаха какво да си кажат. А и изобщо не беше сигурна дали харесва Марта-Барби. Очевидно не я харесваше, иначе нямаше да я нарича "Барби". Марта обаче просто предизвикваше този прякор с розовите си светли дрешки и кукленски физиономии...
– Много хубаво палто.
– Благодаря. Купих го на една разпродажба.
Елина направо не повярва, че пак беше заговорила. Точно когато Барби пазеше тишина и я бе оставила на мира! Какво ѝ ставаше?!
Не понасяше тая неловка тишина, ето това ставаше.
Май на Марта ѝ беше неловко с една от "онези". Нямаше нищо чудно. Много хора реагираха така. А на Ели никога не ѝ пукаше.
Дали да не каже, че се е пошегувала? Че всъщност не е от "онези" и всичко е било само тъпа шега?
– Впрочем твоят Филип наистина е чудесен.
– Да, знам.
– Разумен е, здраво стъпил на земята, има акъл за бизнес. Би могъл да спаси винарната. Аз всъщност го харесвам. Да, харесвам го... – какви глупости дрънкам, запита се Елина. Ако ѝ кажа, че си падам по мъжа ѝ, а не по нея, направо ще ме разстреля, вместо да ме игнорира. Падам си по нея ли? Това пък откъде го измислих? Как ли пък не... Целува се хубаво, това е всичко!
– Виж, Елина... – заговори Марта.
– Не, ти виж – прекъсна я бързо Елина. – Съжалявам за по-рано, беше адски непрофесионално и тъпо, просто идиотско – пое си дъх и попита направо това, от което се страхуваше: – Ще ме уволниш ли?
Марта примигна.
– Защо?
– Защото те целунах – обясни еноложката, чувствайки се, сякаш ѝ играят някакъв номер. – Ще ме уволниш ли?
– Не. Не уволнявам хора, задето са ме целунали – Марта се усмихна и мина покрай нея, добавяйки: – Особено ако ми е харесало.
Ели се втренчи в нея.
– Виж, спря да вали – Марта излезе от навеса и ѝ помаха за довиждане. – Ще се видим по-късно.
– Да... – промълви Елина. Облегна се на стената и се загледа след отдалечаващата се Марта.
Установи, че се усмихва.