- Знам, че не е лесно да си дете на разведени родители, Лукас, но това не означава, че трябва да те виждам всеки уикенд тук!
Полицейският психолог Мериан Джобс, отново стоеше с мен в килията, а аз отново само стоях и мълчах. Нямаше да ѝ отговоря. Това, че беше красива, не ѝ даваше право да се бърка в живота ми. Погледнах я. Tя стоеше и чакаше да отговоря на въпросите ѝ, но когато разбра, че отново няма да кажа нищо, свали очилата от очите си и ме погледна. Така изглеждаше още по-секси. Всичко е от проклетите хормони, постоянно ме вкарваха в неприятности. Обикновено баща ми – един от най-уважаваните адвокати в Ню Йорк - се появяваше, за да ме оттърве. И се чудех защо, по дяволите, все още го няма.
- Знам, че си в трудна възраст и разводът на родителите ти... - тя спря, когато вратата на килията се отвори и при нас влезе Ник - по-големият ми полубрат от първата съпруга на баща ми. Той също беше адвокат. Трябваше да видите реакцията на психоложката, когато го видя. Да! Той винаги оказваше такова влияние върху жените. Тя си сложи очилата, за да го огледа по-добре.
- Той е женен и чака дете! – казах троснато, след което се обърнах към него. - Кажи ми, че си дошъл да ме спасиш от нея!
- Ами, колебая се! - той потърка брадата си. Отново не се беше обръснал. Последният път, когато го попитах „Защо?”, той ме отряза с едно: „По-добре не питай!” Накрая, след много уговорки и ходене по петите му в продължение на седмица, ми каза причината. Ейми - съпругата му, страшно много харесвала, френските ласки, когато бил с няколкодневна брада. Това направо я подлудявало. Засмях се на спомена. - Не се смей! - той ме посочи с пръст и аз веднага подтиснах усмивката, появила се на устните ми, при представата на русата глава на брат ми между краката на жена му.
- Какво правиш тук? Къде е татко? - успях да го попитам, въпреки перверзните мисли в главата ми.
- Ами, дойдохме на гости с Ейми! - Каза той, като сложи ръцете си на кръста. - Щеше да знаеш, че сме тук, ако си беше вкъщи. А татко каза, че този път няма да те измъква.
- Обаче ти дойде!
- Бъди благодарен на Ейми! Ако не беше тя и аз щях да те оставя тук.
Килията отново се отвори и влезе полицай Анди Роджърс. Той беше приятел на баща ми, но това не му попречи да ме арестува, без да му мигне окото. Психоложката се изправи и мина покрай полицая, който най-нагло огледа краката и дупето ѝ. Тя имаше хубави крака. Преди да се обърна към брат си и аз ги огледах добре. Ник извъртя очи, хвана ме за яката и, докато се усмихвах похотливо, ме издърпа от килията.
- Може ли да поговорим, г-н Стивънсън? - попита го г-ца Джобс, преди да излезем от участъка.
Проклетият алкохол все още не се беше изпарил от тялото ми и аз се подпрях небрежно на стената, целият в слух, защото нямаше да изпусна това за нищо на света.
- Някой трябва да се погрижи за това дете! - усмивката ми се стопи. Тя току-що ме нарече „дете”.
- Баща му е зает с работа, майка му се скита някъде с любовника си! Кой предлагате да се погрижи за това „дете”? – казах заядливо. Двамата се спогледаха, а аз се отластнах от стената и се запътих към изхода на Нюйоркската полиция.
* * *
Чаках брат ми, подпрян на новата му черна спортна кола. Когато стигна до мен, Ник също се подпря на капака, кръстосвайки краката и ръцете си.
- Искаш ли да дойдеш с мен и Ейми в Чикаго?
Засмях се! Той сериозно ли говореше?!
- Не се смей! Татко каза, че не ти е за първи път.
- Джобс ли ти го предложи?
- Имаш предвид психоложката?
- Че кой друг? Тя си мисли, че знае всичко!
- Знае доста неща! И за теб знае доста неща.
- Които не са нейна работа!
- Всъщнст, точно това е нейната работа. Трябва да си благодарен, че е тук, заради теб и то посред нощ. Както и на мен, защото ако не беше ти, сега щях да съм на топличко, между краката на Ейми. - И ето че отново гледката на русата глава на брат ми между краката на съпругата му, ме накара да се засмея. - Откога се познавате с психоложката? - попита ме накрая Ник и усмивката ми помръкна. Не можех да отрека, че много му се отдаваше да ми скапе настроението.
- От няколко месеца!
- Откакто се развеждат?
- Горе-долу!
- Ако искаш да дойдеш в Чикаго, ще се погрижа за теб. С Ейми ще се опитаме да ти осигурим стабилна семейна среда, за да се чувсташ добре.
- И това ти го каза Джобс, нали?
- Тя е специалист по такива като теб.
- Тя се меси в живота ми!
- Можеш да започнеш новата учебна година в ново училище и да си намериш нови приятели. Да направиш нещо смислено с живота си, освен да се напиваш всеки уикенд и да раздаваш юмруци наляво и надясно. - Той наистина беше сериозен. - Ще говоря с татко. Имаш време до сутринта да решиш какво искаш - да водиш нормален живот или да се провалиш. А сега се качвай в колата!
Качих се и брат ми потегли към къщи.
- Тя беше там, с него, а миналата седмица беше с мен. - успях да кажа накрая, докато пътувахме. Имах нужда да му споделя.
- За какво говориш?
- За Моли - момичето, заради което се сбих. Миналата седмица я чуках, а тази вечер тя се натискаше с друг. Пих много, докато я наблюдавах. Когато го поведе към втория етаж, побеснях. И, понеже не можех да ударя момиче, насочих гнева си към него. Знаех, че не той беше виновен и, въпреки това, го удрях ожесточено, докато някой не ме дръпна от него. Тогава видях полицаите на вратата. Все още има кръв по дрехите и ръцете ми. - погледнах ръцете си. Кокалчетата ми бяха покрити с рани и следи от кръв, въпреки че ги бях измил.