Звярът закъсня

Аз съм дете на живата пустош.
Единствена.

Камъни и пръчки прежулваха голите й ръце, коленете й се блъскаха в чакълестата пръст, докато красавицата най-накрая не се притисна по гръб към склона и надникна към короните на дърветата през древната плетеница от тръни.
Братчета, зли баби, убийства  – принцеси, сърца и предсказания. Това си шепнеше ловджийката в седмиците на самотния й поход през гората, докато ловуваше, за да оцелее, междувременно четейки посланията на звездите за развлечение. Бе хубаво да им се има доверие. 
Всичко друго бе лъжа. И тя самата не бе нещо по-различно.  
Сделката с баба й изтичаше скоро, и ако не побързаше..
Тя прогони тези мисли от главата си.
Сега, след цели три години на безплодно скитане през кралства и пустини, я виждаше – пелерината на красавицата бе съдрана заради увисналите корени, от носа й шуртеше кръв, а кестенявата й коса беше в потресаващо занемарен вид. В гората. Можете ли да си представите колко глупава и крехка всъщност бе под бляскавата мантия от светлина и песнопения, хвърлена й от приказките? 
Във въздуха се носеше противният, сипкав мирис на страха й. Солен, рядък абсент, който подлудяваше както хищниците, така и нея самата. . 
И тъкмо когато момичето се пресегна към малкия нож, затъкнат в полата й, ловджийката нападна.
Не със сила, ами със стомана. 
Острието описа дъга на светкавичен проблясък, прелитайки под воднистите лъчи на луната, преди да се сблъска с кости и плът. 
Собственият й нож, запратен в глезена на нещастницата. Тя изпищя -- изпищя като чайник.  Не бе близо до артерия, но пък достатъчно високо, за да пререже сухожилие и да я обездвижи – вълците щяха да свършат останалото.
И тъкмо, когато те се приближиха достатъчно, за да види глада в очите им, върху устните на ловджийката разцъфна тъжна усмивка.
Когато видя отчаянието в очите на красавицата, слабия й вопъл за помощ, когато десетки челюсти се вкопчиха в нежната плът на глезените й я разкъсаха, от скривалището си в сенките, убийцата оформи безмълвно от с устни една дума.
Съжалявам.
Ами Бел? Звярът закъсня онзи ден в гората. И когато пристигна, единственото, което откри, бе купчинка снежнобели, оглозгани до съвършенство кости.