Стой! Поспри се малко!
Обърни се..Виж очите мои.
В тях тъгата пак напира,
да покаже сълзите топли!
Стой! Почакай...
Искам да те зърна.
Като стон последен да те имам.
Усмихни се искам тъй да те запомня,
тя ме топли в студена зима.
Спри! Не бързай...
Искам да усетя...
Кадифеният ти поглед как се взира,
там където любовта умира,
и едно момиче си отива!
Спри! Не тръгвай!
Искам да те имам.
Ти стенание си, вопъл
и утеха...
В прегръдката си нежна приюти ме,
искам тъй да бъдем! Докосни ме!!!