Ти

Чети тази история бавно.
Без да бързаш.
Ако закъсняваш за влака и просто искаш да хвърлиш едно око на нещо интересно, спри.
Просто спри.
Защото това е историята на момиче, което се спираше насред крачка, просто за да послуша песента на птиците.
За да успееш да проникнеш през нейната стена и да разгадаеш жестовете, думите и действията й, трябва да си нъпълно погълнат от това четиво.
Независимо колко зле е написано, защото знам, че не ставам за писател.
И все пак трябва да прочетеш това.
Ти трябва да разбереш за нея.
Защото ако не ти, тогава кой?
За това чети го бавно.
Когато имаш време.
Когато си готов.