Изненада, кучки!

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА СПЕНСЪР:

-Ново тяло е било намерено под изгорелите отломки на крайпътния мотел- каза водещата от новините. След това последва репортаж как пожарникари, облечени в жълто, тъсят тела. Не можех да знам, но в мотела се намериха много повече тела, отколкото бяхме хората в него. Може би сме се заблудили. Седнах на дивана и започнах да ровя в компютъра си. Работех по едно дело. Независимо от инцидента, който ни се случи, живота продължава. И работата също!

Телефонът ми изпюка, известявайки ме за ново съобщение. Аз и останалите момичета си бяхме направили група, в която писахме и петте.
Хана беше писала

Хана: Момичета! Бързо в нас! Трябва да поговорим за нещо

Ария: Толкова ли е спешно? Имам работа!

Хана: Да, толкова е важно!

Аз: Тръгвам!!!

Пуснах телефона в чантата си, взех ключовете си, затворих лаптопа си и излязох през вратата, след което я заключих.

Качих се в колата си, запалих я и я изкарах от алеята. Пуснах радиото, но по него отново говореха за избухналата бомба в мотела. Смених радиостанциите няколко пъти, но не успях да намеря някоя, по която свири музика. Роузууд се побърка последните 2 седмици. Говорят само за това и по вестниците заглавията са Шок!!!Още едно намерено тяло. Отворете на страница 25 за повече информация!.

Направо ми беше омръзнало. Последният път намереното тяло беше на фермер, който „съвсем случайно" е минавал от там.

По радиостанцията започна поздравително предаване и най-накрая започна музиката.

-Хей, хей, хей- каза водещия. Тази фраза не отиваше на 30-годишен водещ. Все пак вече не е и модерна и за тийнейджърите.

-Първият ни поздрав е за Спенсър и е от най-добрата ѝ приятелка A.D. Надяваме се, че песента на Chuck Berry- You can't catch me ще ти хареса.



Уплаших се, но и в същото време се и ядосах. Песента започна!

-A.D. продължаваше да ми се подиграва. Нивото на страх и ужас в тялото ми беше на крайния си предел, но нивото на гняв вече беше стигнал Еверест. Много добре знаех какво искаше да ми каже с тази песен.

Преместих радиостанцията. ТАЗИ ПЕСЕН ЗВУЧЕШЕ ОТВСЯКЪДЕ! Опитах се да я изключа, но безуспешно. Явно преследвачът ми отново е направил нещо на колата ми. Вече ме изнервяше. Отбих на една пряка, за да изляза отвън и да изчакам да свърши песента. Просто тази песен ми лажеше така по нервичките. Нямам нищо против песента. Имах против това A.D. да ми се подиграва.

Излязох от колата. Това беше един от изоставените квартали на Розууд. Тук или нямаше жива душа, или живееха много бедни хора.

Ужасих се от видяното на жълто-боядисаната къща пред мен. Вятъра духаше в косата ми и аз постоянно я отмествах от лицето си.

Побиха ме тръпки. Даже се огледах дали някой ме следи. Отново погледнах към изоставената сграда и отново прочетох посланието. То беше написано с червено, много наподобяващо на кръв.

Внимавай, сладка кучко. Гръмотевиците могат да дойдат и от ясно небе!
-A.D.

Аз стоях и гледах вцепенена в надписа, докато песента You can't catch me звучеше от колата ми и вятъра духаше и разхвърляше кичури коса по лицето ми.
~~

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАНА:

Телевизорът беше оставен на канала BBC. Не можех да повярвам, че всички телевизии говореха само за Роузууд и за експлозията преди седмица. Това сигурно е първият път в историята, когато споменават нашия град по телевизията.

Искаше ми се въобще да не се бях връщала от Ню Йорк. Животът ми там беше толкова хубав. Всичко се оправи: Нямаше -А, нямаше повече убийства и най- важното- нямаше лъжи!

Изведнъж през вратата влязоха Спенсър и Ария.

-Ето ни! Какво е важното?- двете явно бързаха

-Да изчакаме Емили и Алисън. Това, което имам да ви казвам трябва да го направим и петте заедно.

Всички отново вперихме поглед в телевизора. Трима фермери и едно момиче бяха умрели. И това момиче беше Габриела. Всички много я съжалявахме, като разказа историята си. Не вярвахме, че това, което причини Алисън на Джена толкова много е засегнало живота на едно дете.

Емили и Алисън влязоха в стаята. Аз станах и започнах речта си:

-Вече сте всички тук, така че... Кейлъб намери лаптопа на Габриела. Той е останал някъде долу, под изгорелите отломки.

-Как така той не е изгорял?-попита Спенсър.- Та това беше голяма експлозия.

-Не знам. Но щом все още можем да го проследим, означава, че работи. И ако го вземем, можем да сме поне на една крачка пред A.D. -продължих аз

-Добре, трябва да кажем на децата ни- каза, като извади телефона си Алисън.

-Не! Не бива! Този път ще ги държим на страна от всичко това. А пък сега са горе. Подготвят се за рождения ден на Сара. -предупредих ги аз

-Ооо...днес вярно е рожденият ѝ ден. Много се извинявам, че забравих- извини се Спенсър.

-Няма проблем. От толкова много неща на главата е нормално да се забрави. Даже аз бях забравила, добре че Кейлъб ме подсети.- признах си. Наистина напоследък толкова много неща са ми на главата, че започвам много да забравям. Нищо чудно да забравя и своя рожден ден.

-Преди да дойдa, A.D. ми остави това.-каза Спенсър, като показа снимка на телефона си. Беше съобщение от A.D. на него пишеше
Внимавай, сладка кучко!
Гръмотевиците могат да дойдат и от ясно небе!- Де да беше само това. Подиграваше ми се с песен, както направи с Хана преди години.

Телефоните ни извибрираха. Ново съобщение! От A.D.

Знам какво сте намислили. Но аз ще стигна първа/първи до лаптопа на Габриела. Тя изгуби, сега е мой ред!
-A.D.

Спогледахме се смутено. Всички взеха палтата и чантите си. Спенсър се провикна:

-Аз карам!

Тя излезе с бърза крачка през вратата, като я остави отворена за нас. Всички се излязоха след нея. Аз бях последна. Огледах апартамента на Лукас, в който живеехме със Кейлъб и Сара, след което затворих вратата. Взех ключовете си и последвах момичетата.

~~
ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БЕЛА:

-Е, момичета! Как ми стои това?- попита гръмогласно Сара- Много съм секси, а ?

-А мен забравили ме?- обади се Алекс пренебрегнат

Сара го погледна, ухили се и му каза:

-О-о, Алекс. Аз отдавна броя и теб за момиче.

Момчето се изчерви. Явно се засрами.

-Ох, миличкия. Алекс, Сара нямаше предвид това. Просто на всички пижамени партита си говорим за момчета. А и си харесваш момче.-успокои го Хейдън- Сара, започни да се изразяваш по-ясно!

Сара завъртя очи и отново погледна към гардероба си.

-Пробвай нещо друго! Та да преценим кое е най-доброто облекло за довечера- най-накрая проговорих и аз.

След тези мои думи, Сара моментално извади от гардероба си една синя рокля с деколте и една розова без презрамки, а лицето ѝ се появи усмивка, започваща от края на едното ѝ ухо, до края на другото. Явно ѝ беше минало.

-Надявах се да го кажете! Такаа! Коя ми стои по-добре?-попита, като започна да сменя роклите през две минути.

След около хиляда преобличания най-сетне казах:

-Розовата е! Много повече ми харесва как ти стои. Моят глас отивя при нея.

Сара ми се усмихна.

-Вие за коя сте?- каза рожденичката като сменяше роклите- Да го направим по-лесно! Който е за розовата да вдигнат ръка.

Аз вдигнах първа ръката си и след това всички други. Само Алекс се поколеба за малко, но след това и той я вдигна във въздуха.

Широката усмивка отново се върна на лицето на Сара. Тя прибра синята в своя дрешник.

Дрешникът ѝ беше една голяма стая. Даже по-голяма от нейната стая. Вътре имаше толкова много дрехи. И съм почти сигурна че повече от половината вече не ѝ стават.

Тя даваше всеки месец по 3 чанти с дрехи на сиропиталището в Роузууд. Това е много мило от нейна страна. Всеки път ходех с нея, защото обичах да гледам добрите жестове на Сара и разплаканите дечица и тийнейджъри. Всеки път плачех, защото много се радвах за тях, а и защото ми беше мъчно как са оставени от своите родители тук. Това не мога да си го представя!

Сара е много добър човек и заради този нейн характер, повечето хора се възползват от нея.

-Бела! Ти как мислиш?-попита Алекс и аз излязох от морето от мисли.

Аз го погледнах конфузно:

-За какво?

Алекс се отчая:

-Къде си се отнесла пак?! Дали Камерън харесва Джаки или не!-отговори ми той и очакваше да получи отговор в скоро време.

-Аз мисля, че се заиграва с нея само, за да те дразни. Нали -А, или да я наричаме вече Габриела, те накара да му разбиеш сърцето. Може би си връща? Но за едно съм сигурна- той не я харесва

Хейдън проговори веднага след нея, като изрази и своето мнение:

- И аз така мисля. Виждам го как те гледа всеки ден, докато сме пред шкафчетата. Всеки път ти носи нещо за ядене. Мисля, че още е влюбен в теб.

Алекс погледна към мен, чакайки отговор.

-Алекс, не знам какво да ти кажа!-реших да бъда честна, но веднага съжалих, като видях тъжната физиономия и изнервените лица на останалите момичета- Имаше едно момче, което харесвах и ме гледаше нонстоп и накрая му признах,защото си мислех, че и той също ме харесва. А то се оказа, че съм приличала много на сестра му, която заминала за Азия преди година.

Момичетата се засмяха. Това ми беше целта- да развредя обстановката, но Алекс остана омърлушен. След това се излегна на леглото на Сара и погледна към Хейдън, която беше седнала също на леглото.

-Като заговорихме за A.D. ... Той/Тя нещо много се умълча. Няма го/я никакъв/никаква да прати съобщение или да се обади- каза Сара иронично. Всички я погледнахме и тя се стресна- Хора!? Какво ви стана така изведнъж?

-Не го казвай! Това не е на късмет!- скастрих я аз

-Нима ти липсва?! За малко щяхме да умрем в този мотел, който да ти напомня избухна заради него.- изивка се Хейдън

Алекс отново се изправи ободрен. Явно беше спрял да мисли за Камерън и се обади:

-А и не знаем кой ни извади от мотела. Който и да е бил явно е имал добри намерения.

Съвсем забравихме за това. Вече нямаше -А нито -A.D. и ние забравихме за всички странни неща, които се случиха.

-Стига сме говорили за това. Ще го мислим друг ден. Сега в време за парти-и-и! О-о-о да!

Засмяхме се на импровизираните и смешни танцови движения на Сара.

Довечера щяхме да се забавляваме много.

В това време звънецът на апартамента на Сара извъня.

Всички скочихме и се запътихме към входната врата на апартамента им.

Когато вече бяхме пред нея, Сара избута Хейдън и Алекс, за да отвори вратата и да види кой звъни толкова настоятелно.

Сара отовори. Не виждах от голямата глава на Алекс, но от шапката познах, че е пощальона. Малко по-късно той проговори:

-Пратка за Сара Ривърс, Бела Кавана, Хейдън Фитц и Алекс Дилорентис.

-Да! Ние сме- проговорих аз, защото всички стояха като вцепенени.

Отидох до него. Той ми подаде някакви документи за подпис. Аз сложих моя подпис на тях и се върнах при приятелките си.

-Можете да го внесете вътре.- казах , защото пратката не беше от най-леките.

Мъжът внесе вътре пратката и ни изчака на вратата. Той вдигна ръка във въздуха, чакайки да му дам бакшиш, задето внесе тежкия кашон. Аз просто се направих на интересна и го плеснах по ръката по неговата, всеедно правехме „Дай пет”.

Той обърна очи излезе. Аз се сбогувах с него:

-Чао! Благодаря Ви!

Пощальонът не се и обърна.

Аз затворих вратата и се върнах при момичетата и Алекс. Те се бяха насъбрали в кръг около големия кашон, който беше сложен от пощальона на холната масичка на семейство Ривърс.

-Кой го е поръчвал това? И защо на мой адрес?- провикна се Сара изнервена.

-Никой не го поръчвал. Виж, има плик!-казах ѝ аз

Тя дойде до мен, дръпна плика от мястото му и го отвори.

Тя се обърна на към мен с разтревожена физиономия на лицето си.

-Какво има?-попитах я

Взех етикета и го прочетох. Надписа беше следният:

Изненада, кучки! Дано не ви е било твърде скучно, докато отсъствах. Сега отворете малкия ми подарък!
-A.D.

Не можех да повярвам! Отново ли?

-Казах ви, че не е на добре да говорим за този дявол.-извиках, стенейки аз

-Да го отворим!- заяви Сара

-Не! Ти луда ли си? Може да е някоя бомба! Отново!

Всички се спогледахме. Не знаехме какво да правим. В това време телефоните ни извъняха. Всички ги извадихме и започнахме да четем.

Отворете го, кучки! Иначе ще съжалявате!
П.С.- Не казвайте на майките си за това! Иначе, този път съм сериозен, ЩЕ ГИ УБИЯ!😈
-A.D.

-Трябва да го отворим!-каза Алекс. След него всички поклатиха глави в съгласие.

Алекс вдигна черния капак и го постави на пода. Той се изправи и точно като нас надвеси главата си над кашона.

Ужасихме се от видяното.

Съдържанието на кутията бяха няколко кукли, които изглеждаха точно като нас.

Аз взех своята в ръце и дръпнах въжето на гърба ѝ, за да проговори.