Влюбих се в нея още от първия ден, в който я видях. В зелените й ириси, в потайнствената й усмивка, в опасния й поглед. Но защо трябваше да се случва всичко това? Защо трябваше да й повярвам? Думите, излязли през устата й се оказаха пълна лъжа. Но сам съм си виновен. Не избягах навреме. Не посмях да кажа ,,не" на чувствата си, въпреки че знаех, че тя не е за мен. Виждах го, усещах го. Тя беше твърде голям риск ,но не исках да си го призная. Помислих си, че ще мога да преодолея непрестанните си желания ,въпреки че тя беше превзела ума ми. Че е само страст- временна и невинна, но всичко прекрачи границата. Аз прекрачих границата.
Предупреди ме- ще съжалявам. Каза ми, че не е за мен, че няма да мога да се справя с войнствената й матура. Но тя си беше такава- буйна ,опасна и мислеща само за себе си. И всеки път, щом я виждах се появяваше онзи трепет, онзи копнеж за целувките й, страстните й ласки. Постарах се да се опазя, да не пострадам ,но тя беше като огън- докоснеш ли, ще се изгориш. А аз се изгорих, причинявайки си белези на сърцето ми до края на безсмисления ми живот. Безсмислен, защото тя не беше в него. И въпреки всичко, което ми причини, аз продължавах да я обичам. Продължавах да си мисля за нея, да искам да е до мен. Да я прегърна, да я положа в обятията си и никога да не я пусна. Да заровя лице в кестенявите й кичури, да усетя привличащи й аромат на ванилия, попит в гладката й кожа.
За Бога, исках я. Исках я близо до мен.
Но тя беше неприятност. Една красива, но и опасна неприятност. Пристрастих се към нея както покера към мен. И вече знаех, че спасение от това нямаше.
Няколко месеца по-рано
Навлизайки в нощното заведение, остра миризма на дим от цигари нахлу в ноздрите ми,карайки лицето ми да се сбръчи намръщено. Гледката пред мен не ме смути особено, тъй като бях свикнал да гледам пияни хора да се отъркват един в друг, но да си призная -това не беше едни от най- приятните неща за наблюдаване. Бързо си пробих път из тълпата и се присъединих към останалите души на бара. Барманът ми беше добър приятел и знаеше много добре какво по принцип пия и без да ме пита, ми поднесе обичайното.
-Е, как е, Неймар? Нещо ново?- попита ме, докато приготвяше някакъв коктейл. -Нещо с Тифани?
Тифани беше моята приятелка. Бяхме заедно вече около половин година, но да си призная използвахме се за собствените си нужди. Не сме се разкрили пред медиите, че сме заедно ,за да не си измислят разни глупости. И без това толкова много лъжи бяха написали по мой адрес вече, че няма накъде.
-Не питай- превъртях очи, спомняйки си последната ни караница. - Побърка се, заради някакъв женски парфюм. Всеки Божи ден някое момиче се прегръща с мен за снимка. Тя не го проумява просто. Но и не ми се занимава да й се извинявам. Отлично е информирана защо съм с нея.
-Жени- въздъхна Джо, лъсквайки поредната стъклена чаша.- Знаеш ли, в другият край на бара след малко ще започне нова игра на покер. Защо не се присъединиш?
Това беше добра идея ,имах нужда да разпусна малко, а покера несъмнено ми помагаше. Изпих на екс останалото от напитката ми и се запътих към масата, на която се бяха насъбрали около десет души и си говореха. Поздравих няколко познати, след което издърпах един стол и се настаних на него.
Огледах се. Някои пушеха, други пиеха и се смееха, очаквайки да се раздаде тестето с карти. Жетоните бяха положени на масата, наредени по цвят, в различни купчини. Хвърлих бегъл поглед към останалите покрай мен. Това щеше да е поредната победа. Щях да им обера парите без да ми мигне окото и за съжаление те ще загубят.
Бях забил очи в телефона си, когато усетих нечии ръце да се подпират на рамото ми. Вдигнах поглед и съзрях младо момиче да говори с някакъв мъж до мен. Беше права и спокойно можех да я огледам. Лицето и беше толкова чисто, излъчвайки самоувереност и някак това ми подсказа, че по- добре да не си правя труда да й казвам нещо. Имаше изправена, кестенява коса, стигаща до кръста й. Изведнъж тя се обърна към мен и едва тогава можех да разбера какъв цвят бяха очите й. Все едно блестящи камъни изумруд се бяха настанили на перфектното й лице. Тогава и видях плътните й, розови устни, които захапваше от време на време. Това момиче беше същински ангел.
-Ти пък кой си?- неочаквано за мен, тя ме попита. Тонът й не ми хареса. С цялата си наглост се подпираше на мен и ме питаше кой съм?
-Не трябва ли аз да задам този въпрос?- изгледах я предизвикателно, докато тя присвиваше очи злобно. Хвърлих поглед към рамото ми, напомняйки й, че все още ръката й бе на него. Момичето схвана намека, но въпреки това не си я отмести. Напротив- стисна още по- силно, забивайки ноктите си.
Бях на път да кажа нещо, когато съобщиха, че започва играта.
-Късмет, защото ще ти трябва- измърмори непознатата, настанявайки се на мястото си, което се намираше точно срещу мен. Какво и тя ли щеше да играе?
Доста изненадващо за мен нещата станаха много напечени. Играта беше във вихъра си, всеки наддаваше с все по-големи залози, някои изгаряха, други печелеха добри суми. Ситуациите се развиваха бързо, едва асимилирах какво ставаше, но нещото ,което не можех да проумея бе това, че онова момиче все още беше в игра. И водеше всички. Личеше си, че знае всички правила и бе запозната много добре с играта. Без почти никакви усилия взимаше парите ни, което ме изнервяше. Мамеше ли? Как така все и се падаха идеални карти? Взимаше жетоните ни, вследствие с парите. Побърквах се ,че можех да бъда бит в моята игра от едно обикновено момиче.
Попринцип играех покер за удоволствие, или в Интернет, или в някой бар, но си имах нужния опит, за да бъда определен като доста добър играч. Или по-точно имах голям късмет, за да ми се падаха такива добри карти, но имаше и моменти, в които удрях на камък. Не се бях пристрастил ,но доста често се присъединявах към някоя игра. Както сега. Но разликата беше, че аз биех и не се оставях на другите да го направят вместо мен. Бях амбициозен ,не се предавах лесно, исках всичко да е печалба и да става по лесния начин. Когато си наумявах нещо, то ставаше скоро. Исках ли го- получавах го. Полагах достатъчно труд, но накрая всичко си заслужаваше. С една дума- бях сложен характер и никой не желаеше да ми противоречи с мен за каквото и да е било. Иначе им се стъжняваше живота.
Потънал в мислите си, не забелязах как играта бе към края си. И сега единствено разчитах на последния си ход. Ако картите ми бяха добри, щях да спечеля. Ако не, сам си бях виновен, че се бях заблял. Погледнах човека пред мен, когото най- вероятно щях да победя. Този човек беше жена,онази жена. Потъмнелите й очи подсказваха, че се бях забъркал с грешния човек. Не трябваше да се дразня с нея. Не знам защо, но изпитвах странно чувство към това момиче- страх. Страх от това, че тя бе прекалено властна, или не. Може би само излъчваше прекалено самоувереност и аз си внушавах разни глупости. Не знам, но със сигурност не ми влияеше добре.
Тя ме гледаше известно време, след което доволна усмивка се появи на лицето й. На мен ли така ми се стори, но устните й се задвижиха, образувайки думи, които не можех да чуя, но ги разбрах. ,,Ще загубиш”. В следващия момент тя положи картите си на масата, показвайки ги. Роял флъш- непобедимата ръка в покера. Състоеше се от асо ,поп ,дама ,вале и десетка в еднакъв цвят. Стига бе. Това бе невъзможно. Как се бе сдобила с тези ? Как можах да се оставя?
Хвърлих поглед към моите карти. Тройка- три еднакви карти и две различни. Бях обречен. Заложих доста пари, сигурен в победата. Но как стана това? Хвърлих всичко на масата, изправяйки се. Бях бесен. Момичето се засмя звучно ,след което издърпа жетоните към себе си.
-Благодаря ти, красавецо- намигна ми, след това стана, прибра всичко и се отправи на някъде с цялата си наглост. Наглост и прелест.
-Коя беше тази?- извиках, привличайки вниманието на всички.- Попитах нещо- бързах да разбера.
-Момичето на собственика- обади се някой от съседната маса. Какво? Някоя курва ли му е? Не ме интересуваше. Бях сигурен, че тя измами и щеше да си плати за това.
Бързо, докато все още не я бях изгубил от поглед ,тръгнах след нея, изблъсквайки всеки на пътя ми. Когато тя беше на около един метър от мен, я хванах за лакътя, обръщайки я към себе си. Срещнах се с ледения й поглед, който успя да ме смрази.
-Ти.. - тръгнах да говоря, но тя се отскубна от мен, запътвайки се пак към някъде. Но не се отказвах. Последвах я отново, но този път се озовахме навън. Уличните лампи осветяваха всичко наоколо, включително и нея.- Спри- изкрещях, карайки я да замръзне на място.
-Какво искаш?- изгледа ме на кръв, карайки ме да осмисля следващите си действия.
-Хванах те- неудомение се разкри на лицето й.
-Моля?
-Чу ме. Ти измами.
-Не е вярно- възпротиви се. Но аз бях сигурен в думите си.
-Тогава ми го докажи. Искам реванш.
-Аз не правя реванши- дразнех се. Още колко щеше да спори? Исках само да си признае какво бе направила. Всички сме мамили, било то в живота или в игра. Или ако толкова държеше на казаното си ,да ме убеди.
-Защо? Страх ли те е?- изсмях се с цел да я накарам да размисли, като я предизвиках. -О, да, страх те е. Защото знаеш, че мога да те победя. И ще го направя, стига да изиграем още една игра. Но ти не искаш, защото…- щях да продължа, но бях прекъснат от гласът й.
-Добре, ще направим реванш, идиот такъв!- усмихнах се самодоволно. Успях да я накарам да участва в още една игра. -Но ще загубиш отново. Утре на обяд ,тук.
-Това е нощен бар, не работи тогава- погледнах объркано.
-Именно- изсмя се,след което се обърна и се запъти към ...мотор? Това момиче продължаваше да ме изненадва все повече и повече.
-Поне няма ли да ми кажеш името си, или ще изчезнеш като Пепеляшка?- тя се извърна към мен за последен път, сядайки на превозното средство и си сложи каската. Като за отговор не каза нищо, само ми показа среден пръст и отпраши, оставяйки черен пушек след себе си.
Хм, спомням си, че в началото си я помислих за най- прекрасния ангел, който бях виждал, но сега разбрах, че всъщност се бях срещнал със същинския дявол.