Огледало.

гледам се в огледалото
и съзирам очите дето
в мене тъжно се взират,
косата разрошена, лицето
остаряло, усмивката я няма,
а има ги спомените.
цигарата догаря в ръката, догаря
живота, догарям и аз, превръщам се в 
пепел, малко горя и после изгарям.
гледам се в огледалото и още съм там, а сякаш ме няма, май съм изчезнал или малко по-стар от преди съм.
мигам, веднъж, два пъти и цигарата вече я няма, животът ми също бавно догаря. 
гледам се и прокарвам пръсти през косата побеляла, сещам се за една дето мен ме направи щастлив, ала сега и нея я няма, изчезна и скри се във времето, останах си сам с цигарите и кафето дето безвкусно е вече щом тя не го приготвя сутрин преди закуска.
ала кафето изтива и свърша, а цигарите една след една изгарят.
и оставам още по-сам, малко по-самотен от вчера, много по-стар от преди.
и гледам се в огледалото нея в очите свои да намеря, ала няма я, изчезна и скри се във времето.
остави ме стар, с коса побеляла и живот, който също като цигара, догаря, превръща се в пепел и после...
бавно изгаря.