2 декември 1984 г.
В дома на семейство Челеби течеше трескава подготовка за посрещането на уволнилия се войник Мурад, който трябваше да пристигне днес следобед. Из малката добре устроена къщичка се носеше аромат на току-що изпечена баклава. Тя бе последното от ястията, които възрастната Айше бе приготвила за своя син.
Тя бе майка на три деца и вдовицата на бившия ходжа на селото. Големият й син Левент се бе оженил преди две години и вече бе на път да стане баща на близнаци. Съпругата му бе вече в деветия месец и едва се движеше. Дъщеря й се бе омъжила преди година в съседното село, а на малкия й син Мурад тепърва му предстоеше да се запознае с избраницата си.
-Левент, колко е часа? -провикна се тя в опит да напомни на сина си да не забрави да посрещне брат си.
-Майко, преди малко ме попита същото! -отговори отегчено сина й. Той излезе навън и се върна с няколко дръвца в ръката си. Изсипа ги в щайгата до печката и седна на леглото до жена си.
-Не чакай последния момент! Иди и го посрещни!
Левент въздъхна. Разбра, че няма да излезе на глава с майка си, затова облече шубата ,закачена зад вратата и изкара плетеното кепе от джоба.Сложи го на главата си и тръгна към вратата. Още с отварянето й студеният въздух нахлу в салона. Въпреки, че сутринта старателно бе изринал снега,пътеката водеща до външната порта отново бе застлана с дебела снежна покривка. Всичко наоколо беше бяло. Къщите изглеждаха като гъби в преспите.Голите дървета със своя черен цвят превръщаха картината в красив зимен пейзаж.
Левент закрачи надолу към спирката на площада. Надяваше се да се скрие под навеса, за да не бъде покрит от снега, падащ на парцали. Сви ръцете и издърпа ръкавите си,духна в тях топлия си дъх, за да ги сгрее. Стигна набързо до спирката и застана под нея.
Не след дълго се чу бръмченето на стария "Чавдар".Тези рейсове бяха толкова шумни, че можеха да се чуят отдалече.
Заобиколи площада и спря пред спирката. Левент огледа заледените стъкла с нетърпение да види брат си. Изчака двамата дядовци да слязат и най-накрая съзря брат си. Облечен в дебел черен балтон и с шапка на главата си, той разпери ръце и прегърна посрещача си.
-Добре дошъл, Мурад!