Всички песни, чиито текстове са споменати в началото на главите, принадлежат на оригиналните си автори. Не си присвоявам техните авторски права, нито за превода, нито за оригинала. Същото важи и за всеки вече съществуващ сериал, филм, песен, албум и тн. , който е споменат в историята.
Персонажите и сюжетът са напълно оригинални и изцяло създадени от мен.
Надявам се книгата да ви хареса и приятно четене! :))
Септември, 2116
"What were we thinking? Back at the beginning
The beginning of the end" - "The Beginning of The End" на Klegry
Не усещах нищо.
Бях потънал в черна бездна и пропадах безкрайно в необятно нищо.Нямаше мисли, нямаше чувства. Имаше просто нищо.
-Рафаел!
Звукът на собственото ми име звучеше сякаш на километриразстояние.
-РАФАЕЛ!
Гласът ставаше все по-силен, а с него чернотата около мен сепропукваше. Топлината се усили, стана задушна и ме изтласкваше нагоре.
И тогава болката ме връхлетя. Беше остра и пулсираща, започваща откраката ми и стигайки чак до тила ми. Ако имах въздух в дробовете си, сигурнощях да изкрещя.
Отворих рязко очи и веднага съжалих. Сив дим обвиваше всичко, нотой не можеше да ме предпази от непоносимата жега или от звукът на разпадащи сестени и крещящи хора.
-Рафаел! – Същият глас отново извика името ми.
През мъглата видях Даниел, надвесен над мен и с ръце на раменетеми. Не можех да фокусирам погледа си, но от здравата му хватка разбрах, чеопределено нещата бяха напечени.
Буквално.
-Ако не станеш до три секунди, кълна се в боговете, ще те изнесана ръце!
Изпъшках и се опрях на лакти. Огненият задушлив въздух нахлуваше вноздрите ми и пареше и без това замъгленото ми зрение. Нещо се строполипритеснително близо до нас, от което земята се разтърси, а виковете се усилиха.
Разбрах, че ме е издърпал на крака и вече ни прекарваше презяростно виещите се около нас пламъци. Съзнанието ми още беше обвито от мъгла ине знаех точно какво става, но все пак едно лице, едно име изникна в главатами, светна като червена лампа.
-Къде е Елеа? – Някак си успях да попитам.
Даниел не отговори, а само се извърна да ме погледне. Погледът мизапочваше да се фокусира и тъгата в зелените му очи накара и без това свитотоми сърце да потръпне.
-Къде. Е. Елеа?
-Ти наистина не помниш… - каза след миг.
Тъкмо да отворя уста да му се разкрещя и с малкото глас, който мибеше останал, но някой ни хвана и ни повлече напред.
-Трябва да сме живи, за да водим този разговор! – Каза Николас.
Не знам откъде се беше взел и не ме интересуваше. Никъде не мърдахбез нея.
-Няма да я оставя!
-Не можеш да ѝ помогнеш ако си мъртъв, Рафи!
Какво по…
Земята отново се разтресе и вълна от огън и дим ни заля. Още нещосе срути. Всичко около нас се разпадаше и колкото по-надалеч стигахме, толковаповече мъглата се вдигаше от ума ми.
Докато не си спомних.
-Остави го!
-Ако искаш да живее, ще дойдеш, Рейд. Иначе…
Той опря дулото на пистолета си в тила ми.
-Ще дойда – гласът ѝ потрепери, вече не се опитваше да прикриестраха си. – Ще дойда. Моля те, само го пусни!
И като за да подчертае думите ѝ, болката в гърба ми рязко минапомни за присъствието си.
Май съм изохкал на глас, защото Ник ме подхвана от другата мистрана. В момента двама мъже ме влачеха през пожара, но нямах сили да се правяна герой. Със спомените от предишният час се върнаха и усещанията и в моментацялото ми тяло, особено гърба, пулсираше. И въпреки това една мисъл измествашедругите.
Не успях да я спася. Беше разменила свободата си за моя живот.Беше го направила, с ясното съзнание с колко кръв бяха изцапани ръцете ми, сясното съзнание що за човек съм. Ако някой от нас двама ни трябваше да живее, тотова беше тя.
Но те нямаше да я убият, естествено. Беше твърде ценна. Не, първощяха да си играят с нея, докато не я пречупят.
Но тя беше силна. Само се надявах да издържи достатъчно дълго, зада мога да я спася.
Докато си проправяхме път през огньовете, кашляйки и борейки се заживота си, отчаянието ми бавно беше изместено от яростта.
Щях да го унищожа. Щях да унищожа него и всички, които гоподкрепят. Щях да го накарам да страда толкова, че да ме моли да го убия. Завсяка болка, която ѝ причини, него щеше да го боли десет пъти повече.
Когато излязохме на двора, видяхме целият дворец, обхванат отадското червено на жарките пламъци. Едва се крепях на краката си, но гневът ирешимостта бяха нахлули във вените ми и вече поглъщаха съществото ми, точнокакто правеше огънят със Соларис.
И там, пред горящия дворец и под звездите на нощното небе, съссетни сили дадох клетва. На себе си и на нея.
Ще те намеря, Елеа. Колкото и далеч да си, в който и край насвета, колкото и на дълбоко или на високо, аз ще те намеря. И ще те спася.
На всяка цена.
Бг: "Какво си мислехме? Обратно в началото. Началото на края."