Празненствата в клуб „Оникс“ достигнаха своя връх. Басовите вибрации проникваха в гръдния кош на Ноа, смехът на приятелите му кънтеше в ушите му, примесен с приглушения говор и звън на чаши. Той току-що бе духнал пламъчетата на своята рождена торта, усещайки леко опияняващата топлина на алкохола, която приятно притъпяваше реалността. В този момент, докато вдигаше наздравица за настъпващите години, внезапно го връхлетя неочаквана слабост. Светът около него сякаш загуби своята острота, цветовете станаха по-ярки и пулсиращи, а познатият шум на нощния клуб се изкриви в неприятен, насечен тътен.
„Ще изляза за малко,“ промърмори той на приятелката си до себе си, усещайки как стомахът му се свива на неприятен възел. Той се откъсна от веселбата и се насочи към закътаните тоалетни в дъното на клуба, търсейки облекчение от внезапното неразположение.
Застанал пред голямото огледало с леко замъглено съзнание, Ноа инстинктивно плисна студена вода върху лицето си, надявайки се да прогони вълната на гадене. Когато вдигна поглед, образът, който го посрещна, го накара да застине. Очите, които го гледаха обратно, бяха едновременно познати и ужасяващо чужди. Зениците му бяха тънки, вертикални процепи, а ирисите сияеха в наситено, пулсиращо алено. Това не беше обикновено зачервяване от умора или алкохол; това беше въглен, тлеещ под повърхността, излъчващ необяснима, първична сила.
Сърцето му заби лудо в гърдите, а по гърба му полазиха студени тръпки. Той премигна бързо, разтърка енергично клепачи, сякаш се опитваше да изтрие натрапчивата илюзия. Но когато отново погледна, зловещият червен цвят все още доминираше в отражението му, сякаш част от него се беше преобразила в нещо тъмно и непознато. За миг го обзе паника, но рационалната част от съзнанието му се опита да намери логично обяснение. „Преуморен съм... светлината тук е странна... алкохолът си прави шеги с мен,“ убеждаваше се той. След няколко дълбоки вдишвания, когато погледна отново, очите му изглеждаха обичайните му – топлокафяви, макар и все още леко зачервени. Облекчението, което го заля, беше почти физическо, и той се убеди, че е станал жертва на моментна оптична измама.
Прибра се вкъщи доста по-късно, все още с неприятно усещане в стомаха и странно, необяснимо безпокойство. Легна в леглото и умората бързо го погълна в дълбок сън.
Но сънят тази нощ не беше обикновен. Той беше ярък, натрапчив и изпълнен с първичен ужас. Ноа се озова на безкраен, черен път, виещ се през пуста, заплашителна местност. Небето над него се раздираше от гръмотевични бури, мълнии прорязваха мрака като светещи копия, а вятърът виеше зловещо, носейки приглушени стенания. Земята под краката му започна да се цепи, пукнатините се разширяваха с обезпокоителна бързина, докато не се отвори огромна, зейнала бездна, разкриваща клокочеща лава и сенки, които сякаш го викаха с невидими гласове. Той усети парещата топлина на огъня по лицето си и долови смрад на сяра и гниене. Видения на битки, на страховити същества с крила и рога, на мъчения и разруха се въртяха около него като кошмарен калейдоскоп.
Събуди се рязко, облян в лепкава пот, сърцето му биеше учестено, сякаш се опитваше да избяга от гърдите му. Ужасът от съня беше все още жив, осезаем, оставяйки след себе си чувство на надвиснала гибел. Той се опита да прогони зловещите образи, но необяснимото чувство за загуба и предстоящо нещастие остана да тегне над него.
В този момент телефонът на нощното му шкафче прозвъня оглушително в тишината на ранната утрин. Непознат номер. С тежко предчувствие той вдигна слушалката.
„Ало?“ – прозвуча дрезгаво гласът му, все още замаян от кошмара.
От другата страна на линията се чу разтреперан, задавен глас, който разкъса остатъците от съня му с жестока реалност.
„Ноа? Аз съм... съжалявам ужасно, но... майка ти... тя е претърпяла тежка автомобилна катастрофа тази нощ. Няма я вече.“
Светът на Ноа се преобърна. Всички странни събития от изминалата нощ – мимолетното червено в очите, зловещият сън – се сляха в болезнена, неразбираема връзка с тази ужасяваща новина. Той остана сам, внезапно изтръгнат от познатия си свят и хвърлен в бездна от скръб и несигурност. Бъдещето, което до вчера изглеждаше изпълнено с възможности, сега беше обгърнато в мъгла и самота.