Новините по телевизията* - Предаваме пряко по канал 8. Днес бе открита още една жертва. Властите казват, че е като другите 17 - разкъсана... няма никакви улики за случващото се, все едно никой не е бил близо до тях. Очакваме още информация тази вечер от 20:00 само по канал 8. *гаси телевизора* - Не мога да повярвам... още жертви. Ти как мислиш, че е станало Лея? - Не знам, Дейна. Много е странно всичко това. Ами ако се случи и на нас? - Невъзможно! Не виждаш ли че сигурно тези хора са се самоубили?! - Разкъсали са се сами? Стига Дейна! Очевидно е, че си имаме работа със сериен убиец. - Че този сериен убиец да не е призрак?! Няма абсолютно никакви улики. Все едно никой не е влизал или излизал от стаите на жертвите. - Ох, както и да е... вашите кога ще се приберат? - Ами казаха, че няма да ги има една седмица... тъй че... пижамено парти тази вечер? Само ние двете. - Съгласна! Хайде до вечерта... Дейна си тръгна. *Биийп-Биийп* - Ох,кой ли звъни пак? *вдигна телефона* - Ало, тук Лея на телефона. *никакъв звук* - Ехоо? Има ли някой? - Искаш ли да умреш? - отвърна злокобен глас - Това някаква шега ли е? - 8....дни... - Моля? Какви 8 дни? *затвори телефона* Лея малко се зачуди...на всички жертви някой е звъннал и им е казал точно тези думи...но... - Нееее, това сигурно пак е някоя шега. Това за мен не е забавно. Тези хора са умрели като са ги разкъсали. Леле... май пак си говоря сама. - засмя се Лея. *Вечерта* *Чук, чук* - Влизай, влизай - каза Лея. - Готова ли си за най-якото пижамено партии?!?!?!? - крещеше Дейна. - Да,да,да - отговори силно Лея. Двете се настаниха на леглото в стаята на Дейна, отвориха пуканки и започнаха да си приказват. - Лея, няма да повярваш! Дюк ми предложи да сме гаджета!! - Сериозно?! И ти прие нали? - Разбира се, той е най-готиното момче в цяла Калифорния. - Чак пък толкова... - Е добре де... най-готиното в нашето училище. - Но...Дейна... та вие нямате нищо общо.- усмихна се Лея. - Как да нямаме?! Аз съм готина, той е готин. И ето! Идеалната двойка в цялото училище! Лея удари Дейна с една възглавница и се засмя. После Дейна й отвърна. И двете започнаха бой с възглавници. След горе-долу час те решиха да си пуснат филм на телевизора във всекидневната. Решиха да гледат любовен филм, заради "любовната афера" на Дейна. По едно време *може би към 30тата минута на филма*, Лея заспа... *В съня на Лея* - Ъм... каква е тази къща? Прилича ми на изоставена... дали да вляза в нея... Оу, Боже... пак си говоря сама - изсмя се Лея. Къщата изглеждаше голяма и изоставена. Тя се запъти към нея, нямаща си представа какво може да й се случи. Стига до нея. Имаше стара дървена врата, леко открехната. Лея я побутна с ръка. Беше празно. Разрушено. Стряскащо.. - Ехо? Има ли някой? - попита Лея. *чува се тропане* - Ако няма никого, мисля аз да си тръгвам. - Чакай, чакай... накъде хукна толкова рано? - чу се от някъде злокобен глас *като този от позвъняването на Лея по-рано днес* Лея реши да си тръгне, но за нейно съжаление като се обърна видя "Той". Тялото й замръзна от ужас. - Оу, скъпото момиченце... не издържа дори 1 ден - засмя се "Той". - К-к-кой си ти? Сънувам нали? - Ти сънуваш дете... но твоята смърт няма да е просто сън. "Той" беше с ужасяващ вид. Накълцано лице и с ножове в ръцете си. Беше като изваден от филм на ужасите. - М-м-моля те... Не ме наранявай. - М-м. КЪСНО Е. "Той" забоде единия си нож в крака на Лея. - Сега е време за сърчицето. - смееше се Той. Тя пищеше. - Лея, Лея? Какво става? - уплашено каза Дейна. - Ох, сънувах отвратителен кошмар. Имаше едно чудовище и... - Чакай, чакай. Лея ти кървиш. Кракът ти е целият в кръв. Лея погледна към крака си със смразен поглед и чуваща думите "твоята смърт няма да е просто сън" в главата си. Дейна превърза крака на Лея с бинт, а Лея просто стоеше с този смразен поглед на лицето си и гледаше в тавана. - Лея, добре ли си? - Т-т-Той...той ми каза нещо... - Не те разбирам, Лея... кажи го по-ясно. - Ч-чудовището от съня ми... Т-той каза, че смъртта ми няма да е просто сън... п-после ме прободе с нож в кръка... - Но това е било просто сън, мила. - СЪН?!- разкрещя се Лея. - ПРОСТО СЪН?! НЕ ВИЖДАШ ЛИ, ЧЕ КРЪКЪТ МИ Е ПОКРИТ С КРЪВ, А АЗ ОТ ТОЗИ ДИВАН НЕ СЪМ МЪРДАЛА! - Спокойно... сега си в шок. Късно е вече... дай да си лягаме. - Ооо, нененене. Аз никъде няма да лягам. Той просто ме причаква да си легна. Няма да стане. - Добре де, психо такова. Аз си лягам. Лека ти нощ. Ден Първи Лея не издържаше на стреса. Само си припомняше съня пак и пак. Ден Втори Лея не знаеше какво да прави. Дейна мислеше, че е откачила. Ден Трети Лея се опита да звънне на родителите си, но очевидно без ефект. Винаги се пускаше гласовата поща. Ден Четвърти Дейна бе извикала психолог за Лея. Но и той мислеше, че тя е откачила. Ден Пети Лея пак беше заспала без да иска, но за нейто щастие телефонът и звънна и тя се събуди, отарвала се само с една рана на китката. Ден Шести Лея беше вече на предела си. С едно отчаяно лице и почти отказала се от живота си. Ден Седми Родителите на Лея се прибраха. Лея им разказа всичко. Те само като я видяха и чуха тази "нелепа" за тях история помислиха, че е полудяла и я заведоха в болница. Ден Осми *В болницата* - Добре, Лея... - каза докторът. - Сега ще те приспим с една силна упойка и ще направим изследвания. - У-у-упойка? НЕЕЕ! - Лея започна да крещи. - ТОЙ ЩЕ МЕ УБИЕ АКО ЗАСПЯ! МОЛЯ ВИ НЕДЕЙТЕ! - Лея започна да се мърда. - Няма да заболи, спокойно. - каза докторът и й сложиха упойката. *В съня на Лея* - Не, не, НЕЕЕЕ!- Лея започна да плаче. - Не, не, не... той ще ме убие... - Оооо, горкото дете. Не плачи. Няма да е много болезнено. Лея го изрита в кръка. - Няма да ме хванеш, жива. Остават само 5 минути до края на 8мия ден. - Аз жива няма да те хващам. Само мъртва. - смееше се "Той". Лея влезе в къщата и тръгна към най-близката стая, която видя погледът й. Стаята беше пълна с гардероби. Доста необичайно... Тя влезе в единият от тях и леко затвори вратата му. - Май се измъкнах. - помисли си тя. - дишането й бе страшно бързо. Тя видя как "Той" влиза в стаята при нея. Стоеше и не мърдаше... Чудеше се какво прави. Изведнъж всички гардероби се строшиха и насреща й беше "Той" - Нали осъзнаваш, че това е моят свят. Ти оттук жива няма да излезеш. Тази упойка дълго ще те държи заспала. - Какво съм ти сторила? - Ти... ти нищо. Просто аз съм един откачен психопат-убиец. Не си виновна ти за това. - И сега ще ме убиеш нали? - каза Лея, вече отчаяла се. - Позна! - засмя се "Той" Прободе ножа си в краката й. Лея се сгромоляса на земята, цялата покрита в кръв, крещейки. - Добре сега защо крещиш? Знаеш, че никой не може да те чуе. Ох, много ми досаждаш. - заби рязко ножа в сърцето й. Тялото й спря да мърда...- Спокойно, още не си умряла. Мозъкът на човек работи 7 минути след като сърцето е спряло. Имаме вече 6 минути. Ще те заведа да ти покажа останалите трупове. Ще е много забавно... Лея Адамс: - Родена 1990 - Починала 2007
WrittenWorld