19 октомври – Събота
Поредният облачен ден.Стоях на прозореца, четейки книга и слушах капките на дъжда, които тропаха по прозореца. Родителите ми отново бяха заминали на почивка. Дочетох страницата от книгата си, отбелязах я с книгоразделител и я затворих, оставяйки я на рафта с книги. Взех телефона си и написах съобщение в общия чат с приятелите ми.
„Какво ще правите днес?“
„Вали.Какво предлагате?“ – Нейт, най-добрият ми приятел, отговори.
„Да отидем на кино?“ – предложи Миа.
„Не.Не ми се ходи на кино.“ – отказах.
„Кас, искаш ли ни на гости?В залата за игри.“ – Джейсън изпрати усмихнат емотикон.
Моят дядо направи залата за игри преди няколко години. Обичах го изключително много, но за съжаление, никой не живее вечно. С годините баща ми зареди стаята с всяка възможна игра, голям телевизор, билярд и още много други неща. Допреди да вляза там за пръв път, се чудех къде щяха да я направят. Тя се намираше под земята и там се слизаше по стълби от всекидневната.
„Чакам ви!“ – написах и оставих телефона си на масичката до леглото.
Знаех колко бързо ще дойдат, затова и времето ми беше ограничено.Преоблякох се, защото бях с домашни дрехи и слязох в залата да я поразчистя. Изхвърлих и последната торба с боклуци и вратата на залата се отвори.
-Хей, Кас! – чух гласа на Миа.
-Хей!Благодаря, че си влизате сякаш сте си у вас. – засмях се.
-Здравей, красавице! – Нейт ме прегърна.
-Здрасти, Нейт!
-Хора, вземете си стая.Не тормозете нас. – Джейс седна на дивана.
-Ти не си ли виждал най-добри приятели да се прегръщат?Аз казвам ли ти нещо, когато прегръщаш Миа? – обърнах се към него.
-Какво ще правим сега? – веднага смени темата.
-Боулинг? – Миа стана от масата за билярд.
-Може.А за после предлагам кино вечер. – Нейт се пльосна на дивана.
-Я стига сте стояли! – вдигнах ги. – Джейс, има ли новини за сестра ти?
Сестрата на Джейсън, Катрин, изчезна преди година и половина.Катрин беше най-добрата ми приятелка, докато не се появи Миа. Бях я пренебрегнала и осъзнах, че може би аз съм причината за изчезването ѝ.
-Не.Нашите продължават да я търсят.Звъняха във всяко едно полицейско управление в Щата.Няма момиче с такова име в Калифорния.
-Вече съм изгубила всяка надежда тя да се върне. – Нейт и Миа не бяха в полизрението ми и продължих. – Може би аз съм причината, тя да изчезне. Пренебрегнах я, когато Миа се появи.Прекарвах прекалено много време с нея, понеже беше нова в училище, и Кат сигурно ми се е разсърдила.
-Нищо подобно!Тя си имаше кавги с приятелки, караше се с родителите ни често. Не се обвинявай!Тя сама си е виновна, защото е скандалджийка.
-Ами ако тя не е добре?Ако и се е случило нещо?Няма да си го простя.
-Спокойно!Тя ще се върне.Все някога.
-Идвате ли? – чух гласа на Миа.
-Да.
С Миа победихме момчетата на боулинг. Разгледах колекцията с филми след като Нейт настояваше да направим киновечер.
-Стига си търсила.Аз нося филм.
-Ти май си се подготвил!Какво си донесъл? – отвори раницата си и извади кутия с дискове.
-Каквото решите.
-Ти си луд! – засмях се. Джейсън извади един от дисковете и го пусна в плеъра. През това време взех пуканки и нещо за пиене. – Какво пуснахте?
-Ханибал.
-А не!Аз си отивам горе.Обадете ми се като свърши.
-Стига де, Кас!Аз ще те пазя.Нали за това съм ти най-добър приятел.
-Добре де. – седнах между Нейт и Миа. Докато сме гледали филма съм заспала.
20 октомври – Неделя
Събудих се в стаята си.Бях в прегръдката на Нейт. Загледах се в русата му коса.Прокарах пръсти през нея и той се размърда. Винаги съм го приемала за брат.Харесвам го като приятел. Не бих си представила да имам връзка с него.
-Добро утро! – усмихна се, щом отвори очи.
-Добро утро!Къде са другите?
-Тръгнаха си, след като изгледахме филма.
-Ти защо остана?
-Не исках да те оставям сама.След като вашите са на почивка, смятам да постоя тук с теб.
-Нали знаеш, че не е нужно?
-Знам, но не искам да си сама.
-Добре.
-Днес сме на пейнтбол в двора на Джейсън.
-Супер!Обожавам пейнтбол! – изпищях като малко дете. – Впрочем колко е часа?
-Не знам, но в един трябва да сме при Джей.
-Ще погледна. – взех ръчния си часовник и погледнах. – Единайсет и половина.
-Имаме време.
-Нека да хапнем нещо. – изправих се и разтърках очи. – Свалил си ми дрехите?
-Нямах избор. – погледнах го накриво. – О, моля те, Кас!Много добре знаеш, че не бих злоупотребил с теб.Все едно не ме познаваш.
-Както и да е. – извадих първото нещо от гардероба ми и го навлякох. Сресах косата си и се запътих към кухнята.На вратата се звънна и отидох да отворя. –Боже Господи!