Чувствах как сърцето ми щеше да изскочи.
Не предполагах, че да видя хората, по които изтерясвам шест години, ще бъде толкова напрегнато. Стиснах края на роклята си, с цел да успокоя треперещите ми ръце, които постоянно намираха пътя към косата ми и правеха въртеливи движения, с което още повече я разрошваха и продължих по пътя си към стадиона Qualcomm, където тази вечер щяха да се съберат хиляди фенове, за да видят идолите си.
-Кендал, добре ли си?
Приятелката ми Джиджи, с която заедно спестявахме пари за билети за един от първите редове, ме погледна с поглед "Моля те, не припадай, преди да стигнем". Ослепителната й руса коса се спускаше на вълни по зеленото й пилотско яке. Като заклет фен на Хари се радвах, че тя не си пада по него много, защото с нейната красота само щеше да осуети плана ми.
-Кажи ми, че не си напълно убедена, че ще стане? - попита ме, като прочела мислите ми
-Ще стане. - отвърнах й и й хвърлих раздразнен поглед, задето ме смята за луда
-Ще подадеш листче с номера и името си на Хари, когато подава ръце на феновете си?
Тя се засмя и с едната ръка се хвана за главата, а другата преметна през рамената ми.
Въздъхна и продължи:
-Ако не протегне ръце или не успееш да стигнеш до него?
-Джиджи, разкарай се с твоята негативна енергия. Чувствам, че ще стане по план. - усмихнах й се широко и фалшиво и обърнах глава към нея
-Чудя се как изобщо чувстваш нещо с тези неудобни обувки?
-Ох да, изтръпнаха ми краката.
Направих измъчена физиономия и погледнах надолу към токчетата, които купих специално за концерта.
Следващия път? Следващият път кецове.
-Красотата изисква жертви. - измрънках по-скоро на себе си, за да се окуража да не мисля за неудобството
Играех си с гривната, която ми бяха сложили на входа. Със сигурност беше заради нервите.
Знаех, че ще има много хора, тройно повече от навалицата по празниците в родния ми град Сан Диего. Но тук дори не се дишаше. И не беше само заради големите тълпи, а заради голямото количество парфюм, което повечето си бяха сложили.
Всички носеха тениски с надписи "I ❤ 1D" и плакати със сърцераздирателни текстове и снимки, огромни листи, които гласяха "Хари омъжи се за мен". Аз си носех само малко листче, което със сигурност щеше да пожъне по-голям успех от всичките постери. Е, само аз вярвах в това, но стигаше.
Около половин час прекарахме в чакане и вдигане на шум, за да излезнат момчетата от One Direction по-бързо.
Изведнъж всички светлини изгаснаха, а публиката затаи дъх. След няколко секунди щях да ги видя за първи път. Трябваше да се отдам на макс тази вечер, защото не знаех дали ще ни се отдаде друга възможност да ги видим.
Прожекторите насочиха златните си лъчи към сцената. Четиримата започнаха да излизат един по един и да поздравяват публиката. С Джиджи се спогледахме и широка усмивка се появи върху лицата на двете ни. Вдигнахме ръце във въздуха и започнахме да пеем. Танцувахме под звуците на Best song ever.
Не изпусках сцената от очи. Лиам, Луи и Найл постоянно се приближаваха до края й и подаваха ръце, а друг път някоя луда фенка хващаше някой за крака и го дърпаше към публиката. Само Хари стоеше като пън отзад и не се сещаше да се дойде.
Всички започнаха да крещят "Хари" и аз се присъединих към тях. Надявах се да се е осъзнал, защото започна да пристъпва пеейки напред.
Джиджи ме хвана за рамото и каза:
-Дейвай.
Предположих, че е казала "действай", но заради смесицата от пеене и крещене нищо не се разбираше.
Кимнах й с глава и обърнах поглед напред. Бързо извадих листчето от чантата си и протегнах сигурно ръка. Няколко сантиметри..милиметри..докоснах я.
Топлина заля цялото ми тяло. Сложих бележката в дланта му. Той уви пръсти около нея. Погледна я и знаех, че плана проработи. Но тогава той просто я смачка и я хвърли обратно по мен. Едно момиче ме погледна самодоволно и се засмя, а аз присвих очи.
Бях сигурна, че бях почервеняла цялата. Смесица меджу срам и гняв.
Свих устните си в права линия и се обърнах към Джиджи, опитвайки се да не се разрева, задето Хари постъпи така.