-Хайде сладкишче! Не го прави по трудно, знаеш че го искаш!-онзи проклет глас отново огласи стаята.
Малкото момиченце отвори очите си и го видя. Отново бе отгоре и. Противна усмивка разкриваща грозните му черни на места липсващи зъби. Очите му зловещо светеха в тъмната стая.
-Време е за малко забава!-озъби и се още по зловещо мъжът.
Малкото момиче вече не се страхуваше. Покорно се остави в ръцете на лудият. Отдавна надеждата за спасение я бе напуснала. Знаеше, ако му се противопостави ще стане много по зле за нея. Отдавна всякакви емоции бяха напуснали душата и. Този проклетник се гаври с нея вече в продължение на 10 години и никой не я бе намерил. А дали изобщо някой я търсеше?
Малкото момиче нищо не правеше. Лежеше покорно на болничното легло. Около нея имаше какви ли не инструменти. Скалпели, триони, пинцети, резачки, най-различни ножове. Стените, леглото бяха пропити с кръв. Нейната кръв. Картинката бе плашеща. Ако някой в този момент влезе в стаята и види горкото малко момиченце би помислил, че е кукла. Тя лежеше на болничното пропито с кръв легло и не помръдваше. Без да разбере как и кога проклетия луд бе забил огромно острие в стомаха и. Тя дори не трепна.
- О хайде де!-примоли и се откаченият-Какво? Наистина започва да ми писва мълчанието ти, малко птиченце..-малкото момиче не трепваше. Погледът и бе изпълнен с празнота. Гледаше го без никаква емоция, дори и капчица омраза. Преди би крещяла, би се борила, дори би го умолявала за малко милост. Но вече не, защото смисъл нямаше.
Човек би си помислил: ''Какво правиш? Бягай! Спасявай се!'' Но тя много добре знаеше: спасение няма! Нямаше надежда. Нямаше нищо. Тя се бе предала в ръцете на лудият и се молеше да умре по бързо. Само така щеше да се спаси. Само така вече нямаше да му е интересна. Самата тя не знаеше как издържа толкова време на такава болка. Никой не би издържал. Никой не би се връщал отново и отново дори и от смъртта. Но тя.. Тя някак си все оставаше. Някак все се връщаше. Той дори не и позволяваше и да умре.
Изведнъж усети ужасяваща болка в дясната си ръка. Не си позволи да крещи. Нямаше да му достави това удоволствие. Може би ако мълчи, ще му омръзне и ще я остави. Може би..
Малкото момиче плахо погледна към ръката си. Там видя един от многото ножове на психопата да разрязва ръката и. Плашеща гледка... За нея това не бе нищо ново. Старите белези се отваряха отново. Странно беше, той винаги отваряше старите рани на малкото момиче, сякаш търсеше нещо точно в тези области нна тялото и. Никога не правеше нови разрези. Отваряше и затваряше старите разрези отново и отново и щом му писнеше просто захвърляше малкото момиче и се връщаше точно когато раните заздравяваха.
-ХАЙДЕ ДЕ! ДО КОГА ЩЕ МЪЛЧИШ А? НЯМА ДА ТЕ ОСТАВЯ! НЯМА СПАСЕНИЕ ОТ МЕН! - психопатът вече бе бесен.Малкото момиче бе успяло да го вбеси. Тя просто безразлично извъртя глава в обратната посока на психарят пред нея. За миг той се отдръпна от нея.. Но се върна с някакво шише в ръка.
-Ще мълчиш а?-изсъска той. Отвори шишето и обилно заля отворената ръка на момичето. От устните и се откъсна вик на болка. Той злобно разтвори всички стари белези на малкото момиче и заля всички рани с течността в шишето. Момичето крещеше от болка и сипеше цветущи псувни по психопата пленил я. Ако не бяха проклетите кожени каиши, държащи я за това проклето легло щеше да го убие.
-Точно така, малко птиче. Пей за мен!-той се наслаждаваше на виковете на малкото момиче. Наслаждаваше се на болката и.
Киселината разяждаше малкото момиче като огън. Не искаше да крещи. Не искаше да му доставя това удоволствие, но болката бе прекалено голяма за да си мълчи. Веднага щом виковете на малкото момиче затихнеха, психаря подновяваше болката и. Прекалено много болка за малкото ммомиче и тя изпадна в безсъзнание. Психопатът се погрижи за раните и. Проми ги и грижливо ги заши и превърза наведе се над нея и целуна челото и:
-Ще се видим скоро, малко птиче!- с тези думи той напусна малката отдалечена от града къща. Остави малкото момиче в дълбините на съня. А може би тя вече не бе толкова малка..?