Когато станах на 14 разбрах истината за живота ми. Също така получих отговорите на въпросите ми. Разбира се, с някой отговори идваха и нови въпроси. Сега,когато минаха две години от както разбрах истината,ще трябва да си избера глутница. Имам по-голям брат и сестра. Но те двамата се мразят. Още от малка ми казваха че не могат да се понасят,но истината е,че те са от различни глутници. А всяка глутница си пази със зъби и нокти територията. След 3 дни е рождения ми ден, официално ще стана на 16. Също така,ще трябва да мина церемонията по избирането на глутница.
В последните няколко месеца,се говореше само коя глутница ще избера. Никой по никакъв начин не ми помагаше в решението. От една страна съм много развълнувана от факта че след три дни ще ми бъде първата трансформация.
-За какво пак се замисли Ема?- попита ме майка ми като отпи бавно от чашата си пълна с газирана вода.
-За нищо -отвърнах ѝ леко колебливо.
-Стига миличка,накрая ще се объркаш при избора си. Защо просто не си останеш при нас? Свикнала си на този тип живот. Брат ти избра храбрата глутница,пазителите. Сестра ти избра работливите. Защо просто не избереш да останеш без глутница? Като мен и баща ти.- Каза ми тя а баща ми просто кимна в съгласие.
-Но мамо,не искам да съм една от самотните. Това определено не е живота за който съм си мечтала от две година насам.-отвърнах като се изправих рязко от стола на който седях и се отправих към стаята си.
Не мога да разбера защо не ме разбираха! Само ми повтаряха как не съм била за никъде и че трябва да си остана без глутница.
Набързо си облякох пижамата, шмугнах се под завивките и започнах да се унасям. Все пак утре е последен ден в училище и излизам зимна ваканция.
*******
-Мила,хайде ставай. Поне не закъснявай днес.- започна да ме бута баща ми.
-Ъгх,пет минути само!- -отвърнах му и се завих отново през глава.
-Ако влезеш в глутницата на брат ти,ще трябва да ставаш под определен час! Това трябва да го знаеш нали!?- каза ми той. Без да казвам нищо, се изправих и започнах да се оправям.- Също така, миличка. Искам да знаеш че ще те обичаме която и глутница да избереш!- каза ми той преди да излезе от стаята ми. След което затвори вратата след себе си.
-Благодаря!- прошепнах на себе си. След което отново се заех да се оправям за училище. Облякох си набързо тъмно сини дънки и бял пуловер с сив вълк на него (колко иронично само.. един от въпросите ми беше защо харесвам толкова вълците.. ами, получих отговора..). Сресах набързо бялата ми коса (дам,още от както се помня съм с бяла коса.. казват че щом имам бяла коса,значи цветът на козината ми ще бъде също бял.) Бързо грабнах и прибрах учебниците по предметите който имах днес и излязох от стаята ми.
Набързо си измих лицето и зъбите. Грабнах една ябълка за закуска и се отправих към вратата.
-Добро утро мамо.- казах когато минах през кухнята и така стигнах до входната врата. Набързо си обух кецовете и вече бях напълно готова за тръгване. Тъкмо когато отварях вратата чух гласа на майка ми.
-Мила нали не си забравила че днес трябва да отидеш в главния щтаб, там ще те чакат и ще ти представят по-подробно всяка глутница-каза ми тя. Изпъшках и преди да изляза и да затворя врата след себе си отговорих с едно простичко ,,знам".
Училището не беше много далеч и стигнах бързо. Когато влязох в огромната сграда, веднага ме лъхна топлия въздух. Макар и да няма сняг, навън е ужасен студ. Съблякох дебелото яке докато се изкачва по стълбите до четвъртия и последен етаж. Вече втора година изкачвам тези стълби,бих могла и със затворени очи да ги мина..
Трети... Йей, и вече съм на четвъртия етаж. Докато прекосява коридора видях обичайната гледка. Едни и същи хора, седящи при все същите стари радиатори и казващи си най-пресните клюки който занаят.
Когато влязох в класната стая видях многото познати лица на съучениците ми. Всеки се усмихна и учтиво поздрави. Толкова ми е писнало от това! Държат се така, защото преди година съученик така ме ядоса че тогава без да се усетя очите ми се бяха променили във вълчи. Не стига че от малка получавам любопитни погледи заради косата, но от тогава никой не се опитва да спори с мен за каквото и да е било. Дразнещо е да ти се усмихват, и в същото време да те обиждат когато не си наблизо.
- Добро утро!- поздравих както винаги. Отправих се към чина ми, който тази сутрин явно служеше за легло на идиота точно на който преди една година се развиках. Той разбира се, от тогава се опитва да ме ядоса по всякакъв начин, но аз вече мога да се контролирам.
Оставих чантата си на стола и седнах. Лукас въобще не помръдна, лежеше си все така спокойно и се усмихваше самодоволно. Днес съм в настроение за неговите игрички. Извадих нужните учебници за часа, замахнах и го ударих право в носа с тях.
- Хейй!- извика като се изправи и застана срещу мен от другата страна на чина.
- Опсс, не те видях!- казах като му се усмихнах миличко. Всички в стаята избухнаха в смях, включително и двамата с Лукас.
Точно когато би звънеца за начало на часа, в стаята влезе най-добрата ми приятелка. Както винаги поздрави с едно ,,добро утро" и се настани на стола до мен.
- 2 дни, вълнуваш ли се?!- каза ми Кейт. Тя единствена, освен семейството ми знаеше за мен и какво съм.
- Не ми напомняи, ту нямам търпение, ту ме е страх!- казах като отпуснах глава на чина. Усетих ръката на Кейт да ме потупва укоражително.
В стаята влезе учителката и започна със скучния урок.
Здравейте, това е пролога от първата ми история тук. Ще се радвам да прочета мнението ви в коментарите. Тази история ще се публикува тук и в Wattpad. Пишеше се в момента и от сега казвам че не знам кога ще качвам следващати глави, но мисля че ще бъдат в рамките на една седмица. :)