♥ Prologue ♥

JustSissy: Лиам, ужасно ми липсваш!

DjPayno: Няма ме само от 8 дни

JustSissy: Всеки ден без теб е като цяла година

DjPayno: Потрай още няколко месеца 

JustSissy: Аз съм нищо без теб Лиам!

DjPayno: Сис, моля те, не говори така

JustSissy: Ти си целият ми свят 

DjPayno: И ти на мен 

*Ретроспекция*

    - Чао, Сис, много ще ми липсваш! - Лиам тръгна да се отдалечава, все още държейки ме за ръката.

Не исках да го пускам. Не можех да го пусна. Цял живот сме прекарали заедно и в момента ме можех да повярвам, че той заминава. Кой знае кога щях да го видя отново, това болеше. Много болеше.

   - Моля те, не ме оставяй сама! - все още не го пусках. Даже напротив, приклещих го в здрава прегръдка, която продължи повече от обикновеното.

   - Трябва да тръгвам. - съобщи той нежно, а аз кимнах със сълзи на очите.

Много добре знаех, че трябва да тръгва, но не бях готова да го пусна, въпреки това го направих, за да може да се сбогува и с близките си. След като прегърна всички отново се обърна към мен, само за да ме издърпа за последната ни прегръдка в следващите няколко месеца. Разплаках се на рамото му. Стисках тениската му, а той тялото ми.

   - Обичам те! - казах му.

   -  И аз теб.

След това дойде най- трудната част. Лиам, моят най- добър приятел ме изоставяше... Но нито един от двама ни не беше готов за това. С едната си ръка държеше моята дясна, а с другата придържаше дръжката си на куфара си, готов да тръгне всеки момент. 

Не ме пусна до последно. Аз него също. Направихме го чак, когато вече беше невъзможно за ръцете ни да бъдат слети в едно, заради разстоянието, което ги отдалечаваше една от друга, също както телата ни, но не и сърцата.

Плаках неудържимо, въпреки, че си бях забранила да го правя, за да не го разстройвам допълнително. Не, че не се радвах за него- напротив! Той е моята гордост, на негово място аз никога не бих могла да го направя. Възхищавам му се много, за това, че тръгва сам, самичък, да преследва мечтите си. Аз знам, че ще успее, защото има моята подкрепа и своя талант. Щеше да пропусне толкова много неща:

Коледа

Великден

Рождени дни.

Брат ми ме беше прегърнал през раменете, в опит да ме успокои, а средното дете в семейство Пейн, по- голямата му сестра Рут ме галеше по гърба. Нищо не помагаше. Давех се в собствената си мъка. Вече бях сама на света. Не знаех как ще живея без него. Не знаех как се диша без него. Не знаех дали ще се справя, защото той е моето всичко. Не можех да си представя какво изживяват родителите му в момента. Чак тогава огледах всеки, които беше дошъл да го изпрати.

Майка ми и баща ми бяха един до друг. Тя плачеше, а той стоеше близо до нея.

Неговата майка беше червена от плач, баща му я беше прегърнал.

Най- голямата му сестра се държеше, все още... А по- малката беше заета да успокоява мен.

Баба му попиваше малкото си сълзи с кърпичка. Тя беше много сдържана. За пръв път я виждах да плаче.

Брат ми... Въпреки, че не го показваше аз, като негова сестра, виждах, че му е много тежко. Вдигнах зачервеното си лице към него и се отскубнах от хватката му. Отидох право при моята втора майка- тази на Лиам. Прегърнах я и двете заплакахме с глас. 

Махахме му много, чак докато не се изгуби от погледите ни. 

Тогава започна нашия нов живот. Знаеш, че ще е много трудно без него. Знаех, че не винаги щяхме да можем да поддържаме тази връзка от разстояние, която сме имали преди, но знаех, че ще се справим, защото за нас нямаше невъзможни неща. Винаги сме били заедно, неразделни, където съм аз там и той, и обратно, а сега него го няма. Няма кой да ме изслуша. Няма кой да ми даде съвет. Няма кой да ме разсмее. Няма кой да оправи настроението. Няма кой да ми помогне... Няма кой да ме разбере... Животът ми се преобърна. Бях зависима от него. Нямаше мен без него. Беше ми непонятно как щях да се справям сам сама в големия свят. 

Плаках през целия път до вкъщи, а когато се прибрахме отидох право в стаята си и продължих да плача, защото аз съм Сиси Матс и моят най- добър приятел, от... Цял живот! Бе далеч от мен, а нямаше по- добър приятел от него. Никога нямаше да има. И нямаше да търся, защото знаех, че втори като не го не съществува!

*Край на ретроспекцията*

Авторска бележка:

По принцип съм много против авторските бележки в края, да не говорим началото на главите, или дори в отделни глави, посветени на това, но тук нямаше как да не напиша една такава. Това е една от малкото, да не кажа единствената глава, в която има написано нещо различно от чат, затова реших, че ще направя авторска бележка. 

Тази история е пряко свързана с мен! Това са моите съкровени чувства и емоции. Огромна част от мислите на героите са моите мисли и думи, които съм казала, или искам да кажа на най- добрата си приятелка. За това, моля Ви, изкажете мнението си, по долу ,като коментар и/ или вот!

Посвещавам тази книга на моята най- добра приятелка- Сиси! Обичам те!

sis_26

Приятно четене!