Избягала

Въведение

  Казвам се Жулиет Уелст, на шестнайсет и съм вещица. Отсега да ви кажа да забравите всичко което са ви казвали за нас. Това са глупости. Ние не се разтапяме, когато ни залеят с вода. Нито сме със зелена кожа и с брадавици. Приличаме на обикновени хора, но се крием и се сливаме с вас, за да „не ви изплашим”, но и това се оказа лъжа. Всъщност някои хора знаят и това е проблем не за тях, а за нас. Те искат да експериментират с нас и да ни вземат силите. Противни същества. Затова ние не показваме истинската си същност. Също така нямаме вълшебни пръчици. Не си мислете и че като съществуваме ние има и вампири, върколаци и други. Всъщност трябва да си много отчаян, за да повярваш в това. Но да се върнем на темата. Ние имаме собствено Общество и много малко от нас дръзват да го напуснат. Е понякога се налага това да стане и по стечение на обстоятелствата. Така се случи и с мен.Трябваше да избягам иначе щях да съм мъртва. И познайте защо. Защото ме гонят моите сестри. Въпреки че съм най-голяма и най-силна те са две и вече убиха родителите ни. Това вече си е повод за притеснение, нали? И ето, избягах. Сега се намирам в Лондон. Ще започна училище и ще бъда нормална. Е, разбира се, до колкото нормална може да бъде една вещица сред хора.