Добре дошли в гимназия Хамилтън. От къде да започна, от къде да започна? Ами нека започнем от самото начало! Нали знаете онзи "приказен" момент в историята, когато трябва да се разделите със старият си клас, приятели и всичко, и да попаднете в нов? Повечето от вас са го изживели или ще го изживеят, но повярвайте ми докато говорех, че ще се наслаждавам на всяка една минута, без тези идиоти от бившият ми клас, сега всеки ден се чудя каво щеше да е ако сме старият колектив. Буен, сплотен, енергичен и весел! В новият нямах приятели, единствено едно момиче дружеше с мен. Казва се Кералайн. Руса със кафеви очи, доста симпатично момиче. Другите или бяха прекалено надути или се мислеха за  по-големи, но нека не забравям да ви представя кошмара на класа братята Салваторе. И двамата ми лазят по нервите още от осми клас. Единият от тях-Стефан, е по-мил и доста пъти ми е помагал, а другият- Деймън, само където все още не ме е изхвърлял от прозореца. Братята са особенни и преди да си помислите нещо не, не са вапири лично в девети клас се уверих за това! Не питайте, просто имах странна фаза. Не бях точно зубър, може би нещо като полу-зубър. Учех, но не чак толкова. Та да се върнем към братята, те са секс символите на гимназията, знаете оживелите клишета от филмите  и книгите. Стефан е среден ръст, кафеви очи и русолява коса, Деймън е висок с катранено черна коса и сапфирени очи, които те опияняват.Единствено едно нещо харесвам в него,и то е очите! Почти свършвам с обесненията бъдете спокойни знам, че вече ви отегчих, но какво да се прави! 

Имах една най-добра приятелка- Бони, както и малка групичка от приятелки, които прекарвахме доста време заедно. За жалост Бони не бе в моят клас, което бе допълнителен стрес за измъчената ми душа! Сериозно Деймън бе моят Хитлер, а аз неговото еврейче за мъчения! Защо ме мрази толкова много? И защо аз мразя него  толкова много? Да речем, че в 7 клас имахме....ъм момент, които завърши зле за мен, а после завърши зле за носа на Деймън, но това е история която смятам да спестя за този момент! Е стига толкова с ретроспекциите да се връщаме към студената реалност!

--------------------------------------

15 септемри. Ах толкова прекрасен ден. Снимки ще залеят цялата социалнна мрежа и, какво ли още не с подобни хаштагове #backtoschollbitch или #toocoolforschool през тези години съм се нагледала на какво ли не! И дойде време за пренареждане на отборите...хм коя ли ще бъде таз годишната пчела майка? Още със ставането от леглото ми подуших мириса на отчаяние, драма и двойки, а още дори не бях прекрачила училищният праг! Направих както една всяка  сутрин. Свърших сутрешните си процедури, облякох се, поздравих родителите си с "Добро утро" и енергично излязох от вкъщи. Праснах една 100 каратова усмивка и смятах да я задържа там поне до 12 часа! Срещнах се с Бони на уреченото място, в уреченият час и направихме нашият си поздрав, завършващ със сплитане на кутретата ни. 

-Готова за първият учебен ден и още от СалватореX2?-изкискасе Бони, а аз се засмях сухо.

-Каквото и да ми направят тези идиот, готова съм да се бия до смърт!- процедих. Братята можеха да се мразят, но биха прецакали всеки и всичко за другия!

-Това е моето момиче!-ухили се. Забързахме крачката и скоро бялата сграда лъсна. Как не ми липсваше това място! Мирисът на драма се засили все повече, и повече, когато Катрина почти не мина през мен. Дами и господа, тзгодишната майката пчела-Катрина Пиърс! Русолява красавица с омяващ поглед, бивша моя най-добра приятелка, гадже на Деймън, тайно си пада по Стефан от 5 години, с Български корени и т.н. 

-Мърдайте зубъри!

-Ти мръдни, принцесо аз няма да се отместя!- още първият ден, а имам чувството, че съм натрупала гняв за цяла година. Тя се изсмя в лицето ми. 

-Първенюто да изчезват от пътя на виповете!-избута ме най-безсрамно и мина напред. 

-Ууу майката пчела пусна жилото още от първият ден!- изсмя се чернокожата ми приятелка.-Очертава се интересна година с випа на Хамилтън!

-Я виж ти!- чух познат глас. Съдба, може ли поне за един път да си на моя страна?- Принцесо радвам се да те видя първа от всички!- Деймън Салваторе и неговата запазена фраза "принцесо". Мразя тази дума. Нарича само мен така, а ако някой използваше крилатата му фраза си навличаше гнева на феймъса.

-Изчезни Салваторе или искаш да повторим онзи паметен момент от седми клас!-присвих очи

-Да нека да го повторим!- усмихна се первезно. 

Какво се случи в 7 клас? Е да кажем, че това бе най-великият ден в живота ми!

------------------------------------------------

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“, за да използвате този уебсайт

Научете повече Приемам