Сълзите, които не спряха

Преди време..... помниш ли?

Погледнах те.

Първият път, в който се влюбих в теб. 

Бях толкова глупава, колкото и постъпката си. 

Бях глупачката, която ти повярва.

А сега......сълзи!? 

Сълзи в очите ми, по възглавницата ми, по лицето ми.

Каза ми, че ако падна аз, падаш и ти. 

Аз паднах, пречупих се, ти все още си горе,

където беше и в началото,

а аз потънах в дупката, която сама си изкопах.

Предопредиха ме, не ги послушах. 

Сега си плащам, както винаги.

Погледна ме и ми каза, че ме обичаш. 

Загърбих всичко, дори и себе си. 

Загубих живота, мечтите, семейството и дори, загубих себе си. 

Благодаря, че ме научи да не вярвам на хората.