Репетициите на групата както винаги бяха до късно. Един от нас липсваше и това бе Остин, най-добрият ми приятел и момчето, с което прекарвах толкова много време дневно. Сутринта, когато го събудих за репетиции, той се сви на кълбо и простена, че не е добре и няма да дойде.
Разбирах го. Той никога не би пропуснал репетиции. Ако наистина му беше зле, то определено това бе причината.
Всички живеехме заедно и ни бе много лесно, но понякога и трудно. Когато искаш да се усамотиш, все някой ти се натриса с думите "Ще ядеш ли?", това най-често бях аз, но все пак...
И така, вече приключвахме, бях потен, изморен. Исках да се свия във ваната и да остана там толкова дълго време, че да усетя как задните ми части изтръпват от тежестта ми.
-Конър, ние с Джош ще ходим на клуб, идваш ли?
Поканата, която брат ми ми отправи ме накара да се замисля, но припомняйки си ясно в какво състояние е Остин, осъзнах, че е време да им кажа чао и да ги оставя да се забвляват.
-Благодаря за поканата, Карсън, но бих желал да не оставям Остин съвсем сам и вечерта. - кимнах, усмихнах се и тръгнах към закачалката, на която стоеше якето ми. - Ще се видим утре, нали?
-Да. Поздрави Остин от нас. - Джош помаха и те двамата тръгнаха с черния му лъскав автомобил, ламборджини авентадор. Спортното возило на чернокожия обаче не се сравняваше никак с огромния бял рейндж роувър, който карахме с брат ми. Споделяхме една кола за сега, другата стоеше в гаража и чакаше пребоядисване. Скоро щях да я закарам да я пребоядисат, защото посмъртно не желаех да карам огромното беемве с този бял цвят. Желаех да бъде ярко червено или черно, но матирано.
Качих се в белия джип и запалих двигателя. Всички лампички по таблото светнаха и се вторачих в малкия часовник. Двадесет и три и десет, кога успяхме да праклим с репетициите, дори и в отсъствието на Остин. По принцип той бе човекът, който не харесваше нещо и желаеше да повторим, потретим и подесетим.
Натиснах газта, маневривайки, за да изляза от парко мястото, след което се задвижих с возилото по улиците на Ел Ей.
Бе отдавна минал час пик и за по-малко от десет минути се намирах на паркинга до блока. Изгасих двигателя и се огледах. Светнах лампата отгоре, над главата си, затършувах нещо из жапката. След това успях да измъкна цигарите, които бях скрил от Карсън веднъж. Върнах копчето в нормалното му състояние, след което излязох. Заключих и бързо се запътих към входа.
Изчаках послушно асансьора, въпреки че апартамента бе едва на третия етаж. След като най-накрая пустата кабинка спря на партера, се качих и натиснах голямото копче с изобразено на него с черно "3". Пристигайки на етажа, слязох от асансьора с усмивка. Запътих се към вратата, на която ясно пишеше "12" и отключих, стараейки се да пазя тишина. След като влязох ме посрещна пълна тъмница. Светнах лампата в големия коридор. Събух се, все още внимавайки да бъда тих. И се запътих към кухнята. По това време бе нормално за Остин да се тъпче с нещо пред кухненския телевизор, но уви... Нито имаше нещо на масата, нито Остин лежеше на дивана.
Излязох бързо, стигнах отново до дървената врата, водеща навън, и заключих. Оставих ключа на шкафчето, вместо пъхнат в ключалката, защото Джош и брат ми щяха да се приберат по някое време.
След това продължих да налучквам късмета си, влизайки и излизайки от стая в стая. Влязох вхола, но и там всичко бе все така тъмно и непокътнато. Врътнах очи, осъзнавайки какво точно се е случило.
Остин се депресираше често, а всяка една депресия бе като да прекара няколко дни в стаята си, лежейки, плачейки и недокосвайки никакви течности или храни.
Опасявах се, че съм прав, затова с яростни стъпки се запътих към стаята му.
Отворих я, убеден, че е там и вероятно спи, или просто стои и продължава да ридае, но леглото му бе оправено, кувертюрата - опъната, възглавниците и плюшените играчки - наредени. Нямаше ги хапчетата по шакфчетата, които бях разпилял, за да може да изпие. Нямаше я чашата с вода, която бях му оставил.
Зачудих се. Пълната тишина ми даде време да помисля къде е Остин, нямаше начин да избяга.
Чух шумове от съседната стая. Стая, която познавах прекалрно добре. Стая, в която бях прекарал толкова много време. Моята стая.
Докоснах плахо дръжката. Усмихнах се, почти убеден, че бе там. Радвах се, знаех, че е добре и, че е тук. Знаех.
Натиснах леко и внимателно открехнах беззвучно движещата се напред - назад плоскост и на малкото светлина, която се промъкваше от коридора през процепа, виждах, че бе на леглото ми.
И тук така, всичко бе изрядно подредено, дори и леглото ми, което преди да тръгна оставих със скупчени завивки.
Отворих уста, за да произнеса името му, но ясно разчетох позицията наръката му. Онемях. Затворих устата си, осъзнавайки че най-накрая трябва да кажа нещо. Но не можех.
-Конър...- прошепна Остин, а аз все още стоях на вратата и го гледах. Ръката му правеше все по-бързи движения в гащите му, а той мрънкаше тихо, опитвайки да произнесе името ми отново. Докато не се случи.
В този момент изпитах огромна възбуда. Всички знаехме, че Остин е гей. Знаехме, че харесва момчета и нямахме нищо против, смятайки.... Не, по-скоро надявайки се, че няма как да си падне по някой от нас, за да не се наложи да му разбиваме сърцето.
Най-малко очаквах обаче да го заваря така. И тук. Винаги гледаше към Джош, когато се събличаше. Винаги пърхаше с мигли, гледайки тялото му и мислейки за нещо. И като го забелязах го попитах, но той отрече. Каза, че не би си паднал по някой от нас, ние всички сме братя.
Но сега...
Тялото му, устните му, ръката му... Ерекцията измежду пръстите му... Всичко това говореше друго, а на мен ми харесваше.
Знаех, че Натали отново ще се цупи, че не съм й звъннал, но не можех нито да се махна, забравяйки за това и да я набера, нито да му кажа, че съм на вратата и го чувам. И го виждам.
Ерекцията в гащите ми ставаше все по-голяма. Съжалявах, че носех тесни дънки. Това нещо можеше да ги скъса. Или те да се окажат прекалено тесни и измъчващи.
Прехапах устна. Не можех да не издам стон, защото започваше да ме боли, а чувах него и желаех да се докосна. Не си позволих. Преглътнах, гледайки това, което се случваше на леглото ми.
В този момент пожелах него. Пожелах грешното. Онова, което щеше да съсипе живота ми. Онова, което щеше да промени всичко.
Но мозъкът ми ме спря. Придърпах вратата, опитвайки да я затворя, но той го направи отново.
Чух името си с прегракнал и измъчен глас. Застинах на място. Изгарях от желание да се докосна, но усещах как той знае за мен. Той ме е чул. Видял ме е. Край.
-Конър...
За пореден път. И последен шум след това. Не се сдържах и погледнах. Но той вече ме виждаше. Изкрещя силно, беше свършил в гащите си.
Стана. Не ме погледна, дори и не закопча панталона си. Той просто тръгна към мен.
Напрегнах се.
Какво да правя с Натали? Какво да правя с Остин и това негово фиаско? Какво да правя с непреодолимото си желание да го сграбча? Какво да правя с мислите си и желанието си да го усетя?
Той не продума и дума. Тръгна по коридора, влизайки във своята стая.
Все още стоях и не мърдах. Държах в ръката си прословутата дръжка и дишах учестено. членът ми започваше да омеква, но реално още бях възбуден. Не долу, в слабините си, а там, горе. В главата си. Там, където Натали не успяваше да ме възбуди никога.
Никога не си бях помислял, че ще се случи. Никога. Особено с Остин. Нито пък в точно тая стая и по този шантав начин.
Тялото ми се бе стегнало без да усетя. Преглътнах.
Остин излезе от стаята и бързо се вмъкна в банята. В момента изгарях от желание да вляза и аз там. Не, не защото исках да напаря цялото си тяло във ваната, а зашото исках него. Исках да бъда с него. Да гледам голотата му и да мечтая.
Понечих да се размърдам, но още не можех. Възбудата в слабините ми се бе изпарила за секунди, но не и това, което се запамети в главата ми. Треперех.
Имах сериозна връзка и всичките ни фенове знаеха за нея. Всички се радваха за нас с Натали, но сега... Сега аз не се радвах толкова.
Как щях да го сторя? Как щях да....
Остин излезе, а дори и не бе опитал да прикрие чатала си. Не, не беше надървен, но ми се прииска да бъде. Усмихнах се. Несъзнателно облизах устни, неоткъсвайки поглед от това място.
Мълчанието между нас за пръв път бе толкова ужасно. Разяждащо ме отвътре. Каращо ме да съжалявам. Но не можех да издам и звук. Исках да го повикам, но не можех. Страхувах се, че всичко щеше да иде по дяволите.
Просто мигах. Гледах го. Той гледаше мен. Усещах как дънките ми отново започнаха да утесняват. Задушавах се в обстановката, а това бе онзи коридор, който единствено не бях опорочил със Натали.
Но шибаната Хортън не беше Перкарио. Не беше и нямаше тази, сякаш ударена от UV лъчите на силното лятно слънце, кожа, нямаше тези кафеви пробождащи очи и не, нямаше да ги има никога. Нямаше тънки косъмчета, избиващи над гениталиите й. Не. Тя бе момиче. Твърде слаба, твърде бледа, с твърде дълга коса.
-Лека нощ, Конър.
Той се усмихна и влезе в стаята си, сякаш не стоеше до преди секунда гол пред мен. Сякаш не се бе случило нищо от това. А аз исках да видя още. Да чуя още. Да усетя още. Исках него. А той си тръгна. Отиде в своята стая.
Онази, в която рядко влизах, онази, в която се страхувах да вляза сега. Онази, в която той ми каза, че си пада по момчета. Онази, в която го прегърнах, обещавайки му, че няма за какво да се притеснява.
Онази стая, в която не го заварих тази вечер.
Вратата се затвори, оставяйки ме с отворена уста и ококорени очи. Треперех. Отново исках да потъна в земята.
Исках толкова много, а получавах толкова малко. Той си тръгна. Затвори се. Остана там, където ме бе страх да вляза. Остана зад врата, криеща неговия свят. Остана далеч от мен.
Въздъхнах, опитвайки да потисна собствените си чувства. Ала даваше ли се лесно тая ерекция? Не!
Седнах в хола на дивана. Вгледах се ей там, където имаше просто бяла боя. Там, където той липсваше. Защото това исках. Да спра да мисля за шибаното му фиаско в моята стая.
Но не знаех как. Бавно започнах и да осъзнавам, че това няма да свърши скоро. Мислих. Премислях. Отново и отново, но картината, как ръката му бе пъхната под панталона му, звука как стене името ми... Те ме побъркваха. Телефона ми завибрира в джоба, при което веднага го изкарах и виждайки, че е Натали, вдигнах.
-Конър, не ми се обади, всичко наред ли е?
Гласът й малко ме разконцентрира и ме накра най-накрая да спра мислите си. Въздъхнах. Трябваше да кажа нещо. Не исках да се скараме, затова измърморих, че Остин не се чувства добре.
-Мамка му, всичко наред ли е? - тя изсумтя.
Опитах да я уверя, че няма от какво толкова да се притеснява. Опитах. Случи се.
-Не. Всичко е наред. Даже вече си легна. - измърморих тихо, докато сам не се убедих в това.
Да. Точно така, той.... Той си легна.
-Добре, скъпи. Ако има нещо ми пиши. Утре ще репетирате ли?
-Сигурно не. Джош и Карсън са на клуб. - обясних й, а тя подвикна весело.
-Супер. Тогава ще дойда да ви видя. Отмени се фотосесията за след седмица. -Въздъхна, вероятно разочарована от усложненията в кариерата си, но не. Аз не исках да я слушам повече.
-Нат.. Ще лягам, уморен съм.
Лъжа.
Възбуден бях. Адски шибано много. И беше адски шибано изпепеляващо чувство.
Докоснах се през тесните си дънки. Не знам вече за кой път члена ми наедряваше до неузнаваемост, след което просто безцеремонно издишах събралия се в дробовете ми въздух. Чувствах се слаб. Зависим. А не бях.
-Добре скъпи, сладки сънища. Утре ще се чуем, нали? - след тези думи и моето съгласие връзката прекъсна. Натали не звънна отново. А аз пак останах сам. Стоях, гледах на същото онова бяло място боя и.... Мислех.
За миг спрях да го правя и пак подочувах странни шумове. Мислейки си какво може да е изтръпнах. Стиснах ерекцията си. Това момче щеше да ме побърка. И най-лошото бе, че аз нямах нищо против и не се спрях дори и заради Натали.
Затворих очи и секунда след това сякаш той се появи пред мен. Прехапах устна. Сатиснах се отново. Поисках. Да го имам. Да го целувам. Да го докосвам. Да ме докосва. Да бъдем нежни. Да го играем грубо.
Поисках всичко. Да хвана тялото му и да го блъсна жестоко в матрака. Да го обяздя, само за да мога да се насладя на устните му, след това да го притисна. Да го целувам все още. Да го желая и да го показвам.
Захапах устна.
Мислех, че тая плът е чужда.
Изохках.
Исках да го заболи.
Притиснах клепачи надолу.
Почти забравих.
Простенах.
Опа.
Чух как вратата му се отваря.
И в миг станах безизразен. Грабнах възглавница и я сгуших така, че да не се забелязва наедрелия ми пенис.
Вратата на банята беше затворена. След което се тропна и тази на неговата стая.
Застинах.
Не, не можех да лежа повече. Неможех да стоя и да се правя, че не съм го видял. Не можех. И след като го хванах, сега наистина исках да го хвана. Но така, че да не избяга. Така, че никога да не мога да го пусна. Така, че когато кажа нещо, той да го изпълнява.
И в този момент, в кокто бях прекалено възбуден, дори и не мислех колко грешно е това. Повече отколкото аз някога съм искал да бъде. Повече. От. Всичко. Досега.
Станах и целенасочено тръгнах към стаята му. Той щеше да си плати. За всичко. За това, че отиде в стаята ми. За това, че си позволи да оправи леглото ми. За това, че лежа на него. За това, че се докосваше. За това, че стенеше. За това, че произнесе името ми. За всичко. А сметката му със всяка изминала секунда ставаше все по-дебела и по-дебела.
Той нямаше да успее да я плати.
Но мен не ме интересуваше подобен факт. Особено след всичко, което видях. Чух. Изпитах.
Докоснах дръжката на вратата и зачаках. Може би трябваше да почукам. Може би трябваше да изчакам. Но не ножех. Нито мислех така, както трябва, нито исках да го правя. Исках алкохол. Не бях пил, а бях на път да сторя огромна грешка. Не бях пил, а бях на път да преспа с друг. Момче. Най-добрия ми приятел. Човек, с който толкова време бях комуникирал. Човек, с който бях прекарвал ден след ден. Човек, с който винаги можех да се отпусна.
Грешка.
Не и в момента.
Точно сега той бе човекът, около който се чувствах неземно несигурен, и от който се страхувах.
Преглърнах, все още държейки скапаната дръжка. Щеше да си го получи, но в това време осъзнавах колко грешах в преценката си. Защото това нещо щеше да преобърне и без друго шантавия ми личен живот.
Стиснах дръжката и постепенно бавно я наклоних надолу. Бутнах вратата и го видях. Но той лежеше спокойно. Той бе опънал един чаршав на кръста си и спеше.
Застинах. Не можех да не го направя. Не и след всичко което стана.
Направих крачка напред, стараейки да пазя тишина. И още една. И трета. Четвърта. Пета. Шеста. Седма. Коленете ми опряха в матрака.
Остин се размърда, нагласяйки тялото си в по-удобна позиция и.... Край. Застина отново.
Треперех. Притеснявах се. Бях нервен, уплашен. Но той просто спеше съвсем спокойно. А сега, когато лежеше по гръб, планът ми щеше да е хиляда пъти по-лесен за изпълнение.
Махнах чаршафа, знаейки, че ще се мъча и с тесните му боксерки, но уви. Той дори и не си бе направил труда да си сложи такива.
Отново стоях пред голотата му. Гледах го. Краката ми омекваха. Стомаха ми се свиваше и отпускаше, а кожата ми настръхваше. За пореден път усещах и без друго тесните си дънки, в пъти по-тесни. Исках да разкопчея поне копчето. Да смъкна ципа. Поне това.
Остин стоеше, не помръдваше. Преглътнах. Докоснах ерекцията си през грубия плат. Облизах устни и натиснах. Секунда след това бързо започнах да се разкопчавам. Така, сякаш ако това не се случи, ще се задуша. Или някой ще ме арестува. Така, сякаш това бе нещо на живот и смърт.
Докато дънките ми не се изхлузиха по кльощавите ми крака и не тупнаха звучно на земята.
Вече не бе толкова тясно, но това нещо в гащите ми сякаш мислеше по друг начин. Ерекцията ми сякаш ставаше по-голяма и по-голяма. А аз просто желаех.
Желаех всичко, което в този късен час бе престъпление. Желаех да се отдам на момче. Да бъда с най-добрия си приятел и да го докосвам интимно. Все неща, които бяха грешни. Адски, адски грешни.
Но не сторих нищо. Все още стоях като статуя и гледах шибаните му топки. Бяха толкова добре сложени. Както обикновено, едната малко по-нагоре от другата. А от тях почваше дългия му омекнал ствол и завършваше върху крака му.
Не се сдържах.
Покатерих се на леглото и бавно прокарах пръсти по топките му. Той се размърда. Но не се събуди.
Обхванах ги, стискайки нетолкова със сила, повече карайки члена му да започне да наедрява. Преглътнах за сигурно стотен път, след което се наведох и ги облизах. Засмуках едната, след това другата. После се върнах отново на първата и започнах да си играя с нея, гъделичкайки я, докосвайки я леко със зъби и оставяйки по нея толкова много слюнки. После - другата.
Той май се събуди. Или инстинктите му накараха ръката му да се закачи върхи главата ми и да ме бутне по-близо. А аз едва не се задавих.
Отдалечих главата си, а той ме върна рязко между краката си. Изохках от сблъсъка с еректиралия му вече член и погледнах нагоре.
Стоеше там. Държеше главата ми. Усмихваше се. Бе вперил погледа си в мен и въпреки тъмнината можех да различа колко различно ме гледа в момента. Така, както не ме бе гледал никога.
Страхувах се, че това ще остане така за винаги. Страхувах се, че ще иска още и още. Или аз ще искам. И тази вечер няма да бъде първата и последната. А ще бъде новото начало. Някакво, което не иках да идва. Не си представях това да ме застигне. Не можех. Не знаех как. Страхувах се, че щях да го изгубя.
Той се подсмихна.
-Харесва ли ти? - попита тихо, но аз не отговорих. Стоях между краката му, с неговата ръка върху главата си, току-що облизал по най-бруталния начин топките му.... Какво можех да кажа изобщо? Да му доверя, че не само ми харесва, а ме влудява? Издутината на боксерките ми не говори ли достатъчно?!
Преглътнах отново. Наистина всичко тук започваше да става шантаво. Той очакваше отговор, но как бих могъл да го дам? Как бих могъл да го кажа, след като вярвам, че не е точко така?
Тялото ми се стегна внезапно. Той се усмихна още по-широко.
-Конър? - опита да ме накара да говоря. Или поне да се осъзная. Не, не можех. Преглътнах буцата в гърлото си. Правех грешка. Но беше толкова сладко и толкова много го исках. Повече от нормалното. Никога не съм се чувствал така с Натали. Никога не съм я искал толкова.
-Конър, харесва ли ти? - попита за сетен път. Най-накрая начравих усилие да отговоря. Врътнах глава и се усмихнах. -Радвам се.
След това се приближи, хвана дребното ми тяло и ме издърпа нагоре, за да съм до него.
-Махни тая блуза. И тия боксерки.... - прочшепна той, а аз сякаш бях опиянен. Направих го. Махнах блузата си бавно, така сякаш танцувах докато я махах, но за импровизирания ми стриптийз музика нямаше. Освен тихите звуци на търкащата се в пениса му длан. Само мисълта, че ме гледа и го прави, ме караше да настръхвам. Само мисълта, че очите му са впити в някоя гънка по мен, можеше да ме възбуди. Можеше да ме побърка. Можеше толкова много неща да стори с мен. С мозъка ми. С тялото ми. С живота ми.
-По бързо... - изръмжа, а аз едва тогава свалих боксерките си. Дрехите ми бяха по земята. Просто стояха там и ме караха да се чувствам адаки странно.
Треперех. Не ме виждаше толкова гол за пръв път. Но за пръв път знаех, че това му харесва. Че това го възбужда. Че това... Че голотата ми го кара да се чувства добре. Че ме иска.
Застинах, гледайки как хапе устна и изпива с очи ерекцията ми. След това се пресегна и усетих топлата му ръка върху кожата си. Изгаряше ме. Оставяше белези от себе си, които се запаметяваха в главата ми. А той... Той ме докосваше, докато докосваше себе си.
След това ръцете му се озоваха на кръста ми и ме придърпа към леглото. Накара ме да седна до него и насила сложи ръката ми върху члена си. Той обхвана моя.
Двамата започнахме да изпомпваме, докато кракта ни бяха притиснти едни в друг, а гърбовете ни облегнати на таблетката. Чувствах се адски странно. Хем като едно мекотело, хем като един камък. Движенията на ръката му ме подлудяваха. Знаех, че все някога ще спре, затва се наслаждавах до последно. А стоновете не можаха да се изгубят, карайки ме да изглеждам загорял и превъзбуден. Стисках зъби и преглъщах, за да спра някои натрапчиви звуци, искащи да озвучат стаята. Но неможех да ги пусна. Страхувах се, че Остин ще ги чуе и... Просто се притеснявах от това.
Секунда по-късно чух него. Той изпъшка. С другата си ръка обхвана топките си и започна да ги мачка. Продължавах да изпомпвам, слушайки гласа му. Дрезгавината в него, която за пръв път чувах, ме караше да се отпускам и да осъзнавам, че това момче можеше да ме побърка само с помощта на гласните си струни. Преглътнах още веднъж, забързвайки темпото с ръката си. А той започваше да стене все повече и все по-неконтролируемо. Исках го. Тук и сега. На момента, без да бягаме от истината. И двамата се желаехме. Независимо какво се бе случило до сега, в точно тези мигове аз успях са осъзная всичко.
-Конър.. -измърка той и изви гръб леко, след което се отпусна. Не спирах. Мислех си, че е близо. Даже забързах. Колкото мога повече и колкото мога по-грубо, докато накрая не усетих как струята хвърчи нагоре и след това бързо пада върху корема му.
Мислите ми в тоя момент бяха адски грешни. Не можех да им се поддам, но не можех и да се оттърва от тях. Исках да го държа в себе си, в ръцете си. Да влизам в него яростно, забивайки се всеки път толкова силно, че да го боли. Исках да стискам ръцете му, да му забранявам да се докосва. И исках преди всичко да го оближа. Да вкуся соковете му и да ги глътна. Да оближа ръкта си, защото мислех, че е вкусно. Но това или трябаше да спре на секундата... Или трябваше да го изпълня. Постепенно започвах да го искам повече. Повече. И повече.
Изправих се, оставяйки го объркан. Застанах отново между краката му, така, както бе и преди да е събуди. След това го хванах за бедрата, разтворих ги леко и се придърпах нагоре. За да мога да стигна до корема му. Онзи, който бе олепан от лепкавата бяла течност. Облизах се демонстративно, а секунда след този ми акт се чу пъшкането на Остин.
-Знам, че го искаш. - подсмихнах се, след което плъзнах език по гладката му кожа. Обирах гъстата течност, усещайки вкуса й. Беше странно. За пръв път вкусвах подобно нещо. Но ми хареса. Облизах се, след което отново се наведох към стегнатия му корем и облизах останалата по него сперма.
Насладих се на кратките мигове, в които усещах вкуса му. След това реших, че е крайно време да задействам това, за което бях тук. И това, без което нямаше да си тръгна. Секса.
Макар и с човек, с когото не бях и сънувал, че ще правим подобно нещо. Макар и с най-близкия ми. Макар и това да бе Остин, в момента изгарях от желание да го целуна. Да усетя езика му по себе си. Да плъзна моя отново по него. Да го имам. Да го изучавам. Да се стремя да го задоволя максимално.
Простенах, дкосвайки го. Исках да знам, че му харесва. Но по дяволите, той бе толкова отпуснат, затворил очи и издърпал устни в усмивка, че надали действията ми го дразнеха. По-скоро го караха да настръхва и да иска още. Искаше. Мамка му, искаше много още. Познава го. Не знаех какво е да си с него, но знаех как се държи, когато харесва нещо. И тази усмивка крещеше точно това. Нищо повече, освен "Продължавай".
Докато не го чух отново да произнася името ми.
-Конър...- прошепна, докосвяайки гърдите си. Мина с едната ръка по тях. Закотви се на зтрното си. Но не!
-Махни си ръката от там! - заповядах строго, а той се ококори срещу мен. -Не ме гледай, а си махни шибаната ръка от шибаното зърно! - казах дори и по-строго, а той застина. Отдръпна я леко, гледайки ме в очите. Да, Остин. Добро момче си. А няма да получиш нещо хубаво, ако ми се противопоставяш...
Аз докосвах нежно интимните му части. Правех кръгчета и с играех с тях така, сякаш бяха прекалено крехки. Докосвах ги внимателно, движех се бавно и оставях от време на време следи от езика си. А той... Мъркаше. Мъркаше и ме караше да искам да издавам звуци така, както и той. Но не можеше. Трябваше да бъда корав, защото исках да му дам едно незабравимо преживяване.
-Господи...- прошепна и преглътна. -Господи, Господи!
-Млъкни, или ще спра да те докосвам. -Изсъсках, а той се облегна назад. Дълго време не смееше да издава никакви звуци. Вероятно се бе стреснал, че на момента ще дръпна ръцете си от него и по кожата му ще остане само и единствено спомена, че някога е била докосвана по такъв начин. -Никой не ти е забранил да стенеш... Заповядвам ти да го правиш! - изсъсках. Исках да се докосна и да се докарам до край, но сякаш всичко което се случваше с него бе една идея по-важно и притъпяваше нуждата ми.
В този момент мислех за нас като за едно цяло. Мислех за него като за част от мен. Мислех, че като докосвах и възбуждах него, правех същото и на себе си. И въпрвки че винаги съм мисел, че не съм гей, сега мислех обратното. Може би бях. Може би ми се исклаше да съм. А може би... Може би прпсто за него ставах такъв.
Той захапа устната си. Исках аз да сторя това. Захапа я, стискайки с все сила. Горната му устна бе отпусната, докато долната се изплъзваше бавно измежду зъбите му.
Продължаваше да стене тихо. Повдигаше се, изтръпваше, настръхваше. За пръв път виждах подобни реакции от негова страна, що се отнася до моите дкосвания. За пръв път го правих на място, което рядко успявах дори и да видя.
Остин хвана ръката ми и ме спря. Погледна ме. Беше по-сериозен от всякога.
-Какво? - попитах, недоумявайки защо ме спира, ако му харесва, както си мислех. Но той мълчеше. -Не ти ли харесва?! - попитах, знаейки че не това е причината. Тялото му се издаваше. Ако не му харесваше надали щеше да се държи така.
-Ами Нат? Тя ми е приятелка и не... - запуших устата му с ръката си. Гледах го, а той опита да говори отново.
-Млъкни! - изсъках. Той кимна и се отпусна назад, отдалчавайки се от дланта ми.
-Все пак.. Не бих искал да...
След тези думи се изправих. Събрах дрехите си и понечих да изляза.
-Конър!
Вика на Остин не ме спря. Напротив. Накара ме да отворя вратата и да се запътя към стаята си. А той... Той да стои на сухо.
Но ме последва. Обърна ме рязко и ме бутна в стената. Той беше груб. Такъв, какъвто никога не е бил. Хвана ръцете ми, притискайки ги една в друга и в стената, гледайки ме така, сякаш бях плячката му. Преглътна. И след това впи устни в моите. Направи го рязко. Грубо. Така, сякаш го искаше много повече от преди.
-Чуя ли името на Натали още само веднъж... Забравяш, че дори съм ти приятел, окей? - попитах, а той кимна.
-Просто не... Не ме оставяй, Конър.
Кимнах на свой ред и го повлякох отново към потъналата в мрак негова стая.
Влизайки го избутах грубо към леглото, докато не падна. Не ми пукаше, че бях настоятелен. Не исках да бъда нежен и да се държа с него сякаш бе порцеланова кукла. Защото той не беше това. Той беше едно лошо момче, което чакше своето наказание.
Хванах ръцете му, вдигнах ги над главата му и заповядах да не ги мърда от там. Станах от леглото, оставяйки го гол и разкрачен на него, но не ми пукаше. Защото се връщах след минутка. А когато това се случи той не бе мръднал изобщо. Усмихнах се.
-Добро момче...- измърморих, приближавайки се с чифт белезници с черен плюш по тях. Закопчах едната му ръка, след това и другата. - Позволяваш ли ми всичко?
Той знаеше за какво става дума. Обичах човекът, с когото съм да е вързан. Да съм аз подсигурен, че няма да мърда, докато не си поиграя хубаво с него.
Остин кимна. А аз отново го оставих, за да взема от стаята си вибратор, огромно дебело дилдо и още два чифта белезници. Връщайки се, той сякаш онемя. Знеше за фетиша ми и знеше, че рядко го прилагах на Натали, но сега щеше да разбере какво е чувството.
Завързах единия му крак за таблетката. Сетне другия, оставяйки го дори и по-разкрачен, но и по-възбуден. Погледнах над леглото му, където висеше единия от капаните за сънища в стаята му. Откачих го, сваляйки от него едно перо. След това отново излязох от стаята и се върнах с формата с лед, буркан течен шоколад и банан. Оставих всико на леглото и се усмихнах.
-Сега, скъпи приятелю, ще разбереш какво е да бъдеш докосван, възбуждан и докарван до край от най-добрия си приятел.
Остин прехапа устна. Май това бе всичко, което можеше да направи. Ръцете му бяха вързани над главата му, краката бяха завързани за таблетката долу. А единственото което можеше да движи бяха устните си и очите. Той си пое дълбоко въздух, пълнейки дробовете си, а след това го издиша бавно през устата треперейки. Бе тихо и чувах и най-малкия опит да простене.
Грабнах перото и го потърках леко в ръката си. След това докоснах с него леко Остин, карайки го да изпъшка и се опита да се отдръпне. Гъдел го беше, но трябваше да търпи. Преминах през гениралиите му нколко пъти, докосвайки всеки един по-чувствителен инч от него. Докато накрая не се опита да се отдръпне.
-Стой тук... - изсъсках, а той кимна.Продължих да прая подобни движения, а той не успя да укроти себе си. Започна да подскача дори и при всеки допир от перото, докато накрая не измрънка нещо. - Да спра?
Той кимна.
Огледах играчките, които бях взел. Чудех се от кое да започна, но леда щеше да се разтопи, затова нямах никакъв избор. Разчупих формата внимателно над тялото му, за да може всяко едно късче лед, което хвръкне, да падне пърху него, а той почти изписка. Вероятно планът ми бе успял. Погледнах го, три капки се образуваха на коремните му мусули. Докоснах едната, разнасяйки я бавно нагоре, докато с другата си ръка държах формата с леда. След това разнесох по същия начин, но в различни посоки, и другите две капки. Преглътнах, този загар по кожата му ми доставяше удоволствие на очите вски път, но сега.. Сега бе дори и много повече.
Взех едно от отчупените кубчета и го облизах внимавайки да не се залепи за езика ми. Остин наблюдаваше ръцете ми, наблюдаваше устата ми, очите ми. Докоснах го с кубчето, а той отдръпна леко корема си надолу.
-Не мърдай! - изръмжах, започвайки бавно да местя леда по тялото му.
-Студено е... - измрънка той, но аз не отразих думите му. -Конър, наистина е студено...
-Млъкни! - изсъсках да пореден път, приближавайки леда до зърното му. Това нямаше да му хареса. Това щеше да го побърка от кеф. Той преглътна и опита да е извърти, но аз го хванах с другата си ръка, блокирайки опита му.
-Казах да не мърдаш, Остин!
Той застина. Повече не мръдна. Гледаше ме, търпеше студа по тялото си, а аз изгарях от желание да оближа мокрите следи. Но не го сторих. Прекалено много мърдаше. Какво, ако започне пак да се опитва да шава?
-Искаш ли да усетиш езика ми? - попитах тихо, а той врътна глава. -Отговори! - заповядах отново.
-Да. Искам. - той кимна.
-Супер. Тогава искам да не мърдаш. Обещаваш ли, че ще ме слушаш и ще говориш тогава, когато те питам? - прошепнах, а той кимна. -Попитах.
-Да. Да, обещавам, че ще... - започна той тихо, но аз го прекъснах.
-Прекрасно. Сега стой и не мърдай.
Взех още едно кубче лед и го сложих върху малките му интимни косъмчета. Усмихнах се. За сега нямаше да му е студено, докато не започнеше да капе.
Той се отпусна. Усещаше хлад, но не и студа на леда. Погледа ме в очите, а аз бързо се вкопчих в мокрите вече топли следи от леда. Започнах да облизвам всяка една диря. Когато приключих го погледнах, повдигайки само очите си нагоре. След това се заех с новото кубче малко над набъбналия му пенис.
Взех го, обирайки водата от него и започнах да правя бавни движения по него. Взех още две кубчета, оставяйки ги върху зърната му и още две, с които започнах да обхождам дъшжината и топките му. Харесваше му, но не издаваше и стон. Не мърдаше. Забелязах, че бе захапал устна. Вероятно защото му бе адски студено в тоя момент.
Кубчетата в ръцете ми станаха значително малки и ги оставих върху корвма му. След това взех нови и продължих.
Остин простена силно, опитвайки да не се свие, за да не стана прекалено груб. Той въздъхна и трепна още веднъж.
-Казах да не мърдаш... - врътнах очи, вече раздразнен от опитите му да си спечели нещо повече от това, което обичах. - Студено ли е?
-Да. - той поклати глава и се стегна.
-Да спра ли?
Остин замълча. Знаех си. Харесваше му. Колкото и да не му се искаше, това, което му правех, не само го възбуждаше в интимната част, но и на всяко едно друго място на което можеше да усети последствията от тази нестандартна игра.
-Попитах, да го махна ли? - попитах за втпри път, но той отрече.
-Недей.
Пресипналия му глас ме накара да настръхна. Усмихнах се. Можех да си играя с леда още много време. След като сам каза да не спирам, вероятно това бе желанието му. Докоснах с ново кубче лед топките му, а той изпищя. Започнах да ги обикалям, но той продължаваше да мрънка нещо.
-Да спра ли? - попитах за пореден път, но той отново отрече.
-Не, моля те. -процеди и издиша. - Моля те, не спирай. Ужасно студено е, но... Не знам защо, харесва ми.
И молбите на Остин станаха заповедите на господаря. Правех точно това, което искаше. Продължавах с леда, крайки тялоо му да нстръхва, пениса му да изтръпва, тестисите му да се свиват малко. Но той непожела да спра. Повече не издаде, че му е студено. Повече не гъкна, освен няколкото стона, които профучаха край мен, щом леда докосна отвора на пениса му. Той вдиша огромно количество въздух и застина, преди да го издиша обратно.
-Как е?
-Студено.
Не го попитах нищо повече. Ако имаше нещо тялото му щеше да се издаде.
Мислех да спра с този лед. Сега щях да си поиграя с друго. Например шоколада, който знаех, че обожава. Отворих го и изкарах малка част с пръста си. След това го набутах насила в устата му, карайки го да го оближе.
-Смучи! - заповядах, а той кимна, започвайки да смуче белия шоколад от пръста ми. След това го извадих от устата му, загребах още малко и го облизах звучно. И шоуто едва сега започваше. Вадех шоколад от буркана и започвах да рисувам по охладената му от леда кожа. По същия начин намазах и дължината му и тестисите. Разтривайки хубаво, за да има шоколад навсякъде.
Той прстена тихо, но не помръдна. Докоснах с език началото на ствола му, а той потрепна. Толкова много исках да стисна себе си, да се докосна, да се разтрия... Да се почеша дори, но бях толкова отплеснат да прилагам всичко това на най-добрия си приятел, че забравях за собствените си нужди.
Стиснах с ръка леко топките му, плъзнах в устата си главичката му, която единтвено не бях нахлепал. След това започнах да вкарвам дължината му в себе си, минавайки с език от където успея и обирайки всяка една частица бял шоколад.
-По-бързо, Конър...- измрънка той, а аз спрях и го погледнах.
-Какво?! - направих объркана физиономия, въпреки че чух всичко.
Кой бе той, че да ми казва какво да правя и как да го правя?!
-По-бързо... - простена той, опитвайки да не се движи.
-Какво казах за говоренето? - попитах строго, а той кимна. -Млъкваш ли? - Той отново кимна. - Отговори!
-Млъквам.
Започх да разтривам главичката му, облизвайки с език останалото шоколад по него.
Побързах колкото можах, скъсявайки времето на удоволствие нарочно. Той хвана една от металните пръчки на таблетката и се опита да се набере, но белезниците на краката му издрънчаха в другата таблетка. Отпусна се, а аз се изправих.
-Не, не си тръгвай...- прошепна той. Изръмжах, гледайки го накриво. Какъв беше той, че да ми казва кога какво да правя? Именно - никакъв.
-Млъквай, Остин... Или ще си го получиш.
След тези мои думи, отправени със строг глас към него, той не проговори. Не простена дори. Не помръдна. Стоеше, наблюдаваше всяко едно мое движение, докато не видя, че в ръцете си взимам банана. Намазах го със шоколад и го погледнах. Облизах устни и бавно набутах банана в устата си, облизвайки сладкото по него. Преглътнах и отново засмуках банана, доставяйки му удоволствие, само като ме гледаше. Знаех, че ще се дразни. Ще ме помоли да му духам, но не. Този банан не бе тук, за да го дразня. След като навлажних банана издърпах ханша му леко към себе си и разтворих краката му. Натиснах свитите му колене надолу, за да мога да имам по-добър достъп. Затворих бузите му, откривайки гледка към ануса му. Нагласих банана на входа му. Той стоеше и не мърдаше. Чакаше. Знаеше, че това ще се случи, а сега бе наясно, и че ще боли. Вкарах го.
Той изохка, опитвайки да се дръпне, но го хванах.
-Мамка му, Остин.. Не ме карай да го правя по трудния начин!- изсъсках, а той кимна. -Ще бъдеш ли добър?
-Да.
-Ще мърдаш ли?
-Не.
-Добро момче. Когато те попитам - само тогава отговаряш.. - припомних му, а той кимна.
Изкарах бавно извития банан от него, след това го врътнах леко и го вкарах отново. Извъртях го отново, изкарвайки го. Остин стенеше тихо, а аз се подсмихнах.
-Заповед е да стенеш. Не опитвай да си тих, Джош и брат ми са на клуб.
След тези думи Остин стана по-шумен. Забивах банана в него, усещайки как го намачква леко, но това беше нормално. Бе толкова тесен, че ако трябваше аз да проникна вътре, или щеше да ми посинее пениса, или него щеше да го заболи повече от много.
Захапах устна, виждайки сълзи в очите му.
-Боли ли? - попитах, а той врътна глава, отричайки.
-Наистина?
Той отново отрече.
-Остин, ако те боли искам при всеки един удар да удряш по един път белезниците в таблетката. Когато станат три - ще спра. Обещавам.
Той кимна. Продължавах да вкарвам проклетия банан, но вече не ми бе интересно. Той свикна. Аз го вкарах до край за последно, извика. Корема му се тегна. Стисна очи и удари белезниците в таблетката.
-Знам. Спирам. - кимнах с усмивка на лице.
Взех следващото. Вибратор с 5 степени. Малък, удобен. Поне нямаше да го боли толкова.
Пуснах машинката, надявайки се Натали да не й е изхарчила батериите, но не. Тя тръгна без проблем и започна да вибрира непрестанно издавайки обичайните звуци. Повдигнах с ръка тестисите му и докоснахмястото между тях и ануса му, който изглеждаше малко по-червен от обичайното.
Ударих бедрото му, докато гледах как иска да се свре някъде, където тялото му да остане в покой. Не искаше да мърда, но вибрациите на машинката го караха да се тресе от удоволствие. Но знаех, че това чувство понякога се притъпява от дразненето на самият вибратор. Поне така ми беше казвала Натали.
Остин стисна краката си. Знаех, че щеше опита да направи нещо, но тепърва щях да вкарам вибратора в него. Не трябаше да се предава.
-Не мърдай. - разтворих краката му, а той замръзна. -Как е? Харесва ли ти? - попитах, а той врътна глава.
-Не знам... - прошепна тихо и захапа устна. -Дразни.
Подсмихнах се. Точно така, това дразни. А какво ли става, когато това нещо влезе тук?
Вкарах върха на вибратора в него, а той изохка и се опита да се набере. Сграбчих го бързо и повторих, но сега нямаше как и нкъде да бяга. Стиснах го силно, придърпвайки тялото му към себе си. Вкарах по-голяма част от вибратора. Той започна да издава нечленоразделни звуци, опитвайки се да не изпищи, да не ме помоли да спра. Докато не се случи.
Гласът му ясно се разнесе из стаята, а той се повдигна рязко нагоре. Стегна тялото си и опита да избяга, но не успя. Все още държах здраво бедрата му.
-Конър...
-Какво, скъпи? - попитах, впил поглед в измъченото му лице.
-Спри, моля те..
-Какво казах за белезниците? -Повдигнах вежда, усмихвайки се лукаво.
-Не ме боли, но.... Моля те. Спри. - той изшептя накъсано и се отпусна, щом спрях машинката.
-Какво искаш?
-Теб.
-Мм.... Облизах се, вадейки бавно вибратора от тесния му отвор. След като го оставих настрани взех дилдото, което бе както дълго, така и дебело. Силиконовата играчка бе колкото ръката ми от китката до лакътя. Във всеки един аспект.
Остин застина гледайки какво държа. Преглътна.
-Не искаш ли това? - попитах, а той врътна глава.
-Не.
-Е... Жалко.
Лицето на Остин се изкриви в ужас. Вероятно бе помислил, че въпреки отказа щях да го изнасиля с това. Е, нямаше.
Първо, аз не бях животно. Просто исках да го накажа. И да го задоволя. И да бъда с него. А не да го накарам да стои насила вързан и да сълзят очите му, не исках да съжалява. Не исках да ме помни такъв. Исках да бъда с него, въпреки всичко друго.
Оставих и дилдото настрани и погледнах към приятеля си. Той стоеше и блуждаеше с кафявите си очи по мен.
-Искаш ли да те отвържа, или? - попитах, а той кимна.
-Да. Искам.
След това отключих всикчки белезници и ги захвърлих настрана до всичко, което ползвах тази вечер.
Той се вкопчи в мен. Простена. Прегърнах го. В този момент не изпитах само желание да бъда по-мил, но и желание да го любя. Не да правя секс с него, а да правя любов. Да го целувам. Да го галя. Да напипвам ерогенните му зони и да ги разтривам. Да показвам чувства, които не съм показвал дори и на Натали. Да го направя свой.
Той се отдръпна. Повдигна поглед и ме погледна.
-Може ли да не си груб?
Кимнах. Виждайки тези очи и това спокойно изражение на лицето му, чувайки този умолителен глас, просто сърце не ми даде да бъда груб с него. На всеки му харесваше да играят грубо с него, но малко хора извличаха само удоволствието от болката. Малко хора успяваха да се наслаждават напълно на подобни игри с тях, особено ако бяха девствени, какъвто Остин все още беше.
Мамка му, защо забравих този факт?! Кой по дяволите започва да изтезава напълно девствения си приятел? Превърнах се в чудовище, а това се случи само защото го хванах да се самозадоволява в моята стая.
-Благодаря. - Остин се опита да се сгуши отново в мен, но най-накрая разтворих ръце и ги обвих около него, а той се усмихна. - Благодаря ти за всичко.
Погалих бузата му, след като го бях накарал да се отдръпне от мен. Придърпах бавно лицето му и впих устни в неговите. Започвах да си изграя бавно с тях, докато той все още не знаеш къде се намира. Не отвори устата си, не отвърна. Но не се отдръпна. Сякаш за него дори и целувката бе непонятна. Знаех, че през целия си живот е имал едно гадже, но... Не са ли се целували? Остин мразеше да споделя за личния си живот, но това вече ме озадачи. Едва след като осъзнах, че вероятно никога не се е целувал по този начин се отдръпнах. Погледнах го.
-Всичко наред ли е? - попитах, а той въздъхна.
-Да. - кимна, очаквайки да продължа, но исках да знам още. Исках да знам. Да чувам. Да попивам. Исках всичко за него да се стовари върху мен.
-Не си се целувал така до сега, нали? - попитах го, а той врътна глава. -Никога?
-Никога, Конър. Не е забавно, не се присмивай.... - Изсумтя, а аз обхванах отново лицето му с длани и го повдигнах бавно нагоре. Вкопчих се в устните му. Целувах го. Целувах го, убеден да го накарам да ме следва, защото така щях да го науча.
И той след малко се понесе. Започна да прави движения аналогични на моите, докато накрая не завзе контрола и устата ми. Целуваше. Захапваше. Засмукваше. Облизваше.
Остин запона да се опитва да ме избута. И го направи. Поддадох и след секунди беш върху мен, все още продължавайки целувката, надкрачил ме. Ръката му се озова на бузата ми, но след това бавно се смъкна надолу, стигайки до врата ми. Натисна го, отлепяйки се от мен и опитвайки се да се нагласи върху члена ми. Кога пак бях станал толкова голям и твърд? Никога една целувка на Натали не ми бе подействала така, както тази на Остин. Нито едно от дкосванията й, не ме караше да искам още от нея, така, както в момента исках от него. Никога. Никога не исках да я имам така силно, както в момента исках него.
Стоях, наслаждавайки се на него. На целувките му. На устните. На дъха му, който пълзеше често по мен. На усмивката му, толкова истинска, колкото никога не е била.
И тогава осъзнах. Той не е гледал Джош така. Не е точил лиги по него. Той е чакал мен. Той е правел всичко за мен. Лъскал е. Докосвал се е. Докато в главата му съм бил аз.
Поех си въздух, а той бавно се нацеди на мен. Беше толкова тесен, не можеше да не го боли. Не можеше да усеща само удоволствие. Дори и след всичко, което направих. Дори и след всички неща, които му сторих. Дори и след всички думи, които изрекох. Дори и след всичко това, той изглежда се наслаждаваше. Недоумявах какво точно се случва. Наистина се притеснявах, че нещо ми спестява.
Той вероятно често ми е спестявал някакви неща.
Остин обаче не ме оставяше да мисля. Той започна да се повдига, след това да слиза. Не спираше дори за миг, докато с очи обхождаше всяка част от кожата ми. Толкова рязко се удряше сам на моята главичка, издаваше пискливи звуци и не спираше.
В тоя момент не осъзнавах нищо. Стоях, почти не мърдах. Дори и не го любих, както бях пожелал. Бях потънал в мисли и дори и Остин, който се чукаше сам върху мен.. Дори и той не можеше да ме накара да се съсредоточа върху това, което исках да сторя с него.
Но това ми идваше в повече. Хванах тялото му, така че да не мърда. Рязко го обърнах, все още стоейки надълбоко в него. Не излязох, не се отделих от тялото му. Впих поглед в него. Усмихнах се. Започнах да търся място, което да покоря. Започнах да търся начин, да го направя свой. Секунда след това впих устни в чувствителния му врат. След това и зъби. Плъзнах ръка в косите му, дърпайки главата му назад, докато не изохка.
Пуснах го, едва тогава отделих и зъбите си от зачервеното място. Нараних го. Отново. Но този път за последно. Този път го нараних, защото пожелах да го имам. И вече той бе мой.
Преглътнах. Излязох бавно от него и отново влязох бавно. Приближих се към устните ми, спирайки на сантиметри от тях.
-Не знам какво ми причиняваш, но не мога да ти устоя... - прошепнах, а той се усмихна. Вкопчих се в устните му, така сякаш бяха моя кораб спасение. Скопчих се в тях, не ги пуснах. Просто го целувах толкова бързо и страстно, колкото Натали никога не съм.
-Конър.. - прошепна той, а аз кимнах, отдалечавайки се от него. -Може ли да ми помогнеш?
Не почаках втора покана. Нито молба. Просто увих пръсти около тънкия му, но дълъг член и започнах да изпомпвам, докато внимателно влизах в него до край и излизах.
-Бързо... - простена той, а аз кимнах. Забързах и двете. Той започна да стене по-често и по неконтролируемо. Тялото му започна да шава навсякъде, докато накрая не свърши. Спермата му отново се разположи върху коремните му части, а аз се усмихнах.
-Мамка му!
След като изруга тихо, ми се прииска и аз да го направя. Бях близо. Не можех повече. Трябваше ми само още... Малко.
Направих няколко по-силни тласъка и се забих, когато течността ми ме напусна, така сякаш изстискваш майонеза от шишенце. Навярно стените му бяха охлепани, но не ми пукаше.
Излязох от него и се пльоснах на леглото. Прегърнах го. Положи глава върху гърдите ми, а след секунда въздъхна.
-Има неща, които не съм ти казвал. Първото е, че си падам по теб от мига, в който Джош ни каза, че ще сме група. Второто е, че... Ревнувам от Натали. И третото е, че си мечтаех да те усетя така. Интимно.
-А не ме ли послъгваш? - попитах, но той отрече.
-Обичам да експериментирам със себе си. Второто чекмедже на гардероба. Под дрехите са ми играчките.
Застинах. Той имаше секс играчки, а аз дори и не знаех това? В този момент бях разочарован. Уж бе най-добрият ми приятел, а аз.. Не знаех нишо за него.
-Благодаря ти, че ми каза. - уихнах се, целувайки главата му.
-Благодаря ти, че сбъдна мокрия ми сън от снощи.
-Какво? - попитах, а той се подсмихна.
-Сутринта, когато дойде да ме събуждаш... Не бях зле, но бях охлепал всичко около себе си. Затоа се свих така и се размрънках. Не можех да си позволя да видиш това. А факта, че бях сънувал теб... Това ме смути още повече. - той въздъхна, а аз погалих главата му. Това вече не го бях очаквал.