Пролог || Обрат на съдбата || ✔

Милано, Италия.

3366 година.

Позлатените метални порти се открояваха в мрачната студена нощ. Високата рухнала сграда изглеждаше в окаяно състояние като караше момичето да потръпне отвътре; да усети как надълбоко в душата й страхът се разраства. Черните зацапани ботуши на Аделейн стъпваха внимателно по циментираните стъпала нагоре към частта на гората. Дишаше тежко като гърдите й се повдигаха и спадаха тежко, и дъхът й образуваше пара във формата на облак. Думите на дядото отекваха в съзнанието й все още от последния разговор. Можеше да се закълне в странното чувство, че Фабиан я наблюдаваше, докато вървеше мълчаливо пред него.

- Фабиан. - прошепна тихо Аделейн и ударите на сърцето й се ускориха като чувстваше как нещо я притиска и правеше дишането й затруднено. - Разгърни картата и провери в кой отдел се намираме.

- Аделейн, първо трябва да обмислим действата си внимателно. Защо след толкова години дядо ти реши да разчисти пътя пред нас? И онази възрастна жена в пекарната, която ни спомена за онова нещо? - попита с дрезгав глас Фабиан с цел да разбуди любопитството на момичето.
Аделейн преглътна заседналата буца в гърлото си и кожата на ръцете й настръхна при споменаването на онази възрастна жена.

- Не разбирам за какво говориш. - излъга тя с цел да прекрати конфузното чувство, разпространило се наоколо. Нямаше никакво желание да провеждат този разговор. Искаше просто загадката най-накрая да се разплете стъпка по стъпка.

- Разбира се. - завъртя очи Фабиан в раздразнителност и продължиха по пътя в тишина. Червен лазер се въртеше в кръг край мястото за заден изход като се плъзгаше по малките камъчки по Земята. Двама едри униформени в черни костюми пазачи държаха в ръцете си оръжия като стояха неподвижно. Сините ириси на Аделейн зърнаха опасността в далечината и разшири очи в изненада от неочакваната спънка. Приведе се леко надолу към високите храсти с цел да не забележат присъствието им в далечината.

- По дяволите! - прошепна си тихо под носа тя като пара излизаше от устните й във формата на облак. Вдигна глава нагоре като се надяваше да открие нещо, с което да се промъкнат през охраната. Бели кръгли камери се движиха наляво и надясно, без да изпускат от очи случващото се. Усети как до нея се присъедини и Фабиан, след което беше присвил очи замислено. Обмисли всякакви възможни опции за нахлуване през заблудените личности.

- Добре, сега какво? - облиза нервно устни и извърна глава към приятеля си отчаяно, след което отново върна погледа си към пазачите. - Трябва да направим нещо веднага!

- Изглежда охраната е назначена да бъде на пост денонощно, което е повече от очевидно. Атмосферата определено е адски напрегната тази вечер, след гласовете за президент на Италия. Тоест, ако преминем през някоя шахта - ще стигнем до централната точка без големи поражения. - обясни тихо и очакваше реакция от тяхна страна.

- Ти разсейвай охраната по някакъв начин. - каза набързо и скочи на крака, изгубвайки се в храстите.

Имаше план.

•
Стъпките на седемнадесетгодишното момиче отекваха из дългия коридор, по който ходеше уверено, но въпреки всичко - предпазливо. Опитваше да се приспособи към тъмнината в залата. Какво ли не се криеше в сенките, дебнейки удобния момент, за да нападне една невинна душа като нейната. Душа на красиво и храбро момиче, което умееше да се справя само.

Ускори темпото си щом пред погледа й се появи голямата масивна врата за стаята, която й бе нужна. Забраненият сектор. Мястото, съдържащо важни книги, които не бяха достъпни за обикновените хора като нея. Но дори и такава - тя имаше повече знания от останалите, на които им бе позволено да стъпват тук. Сега осъзнаваше важността на онези години, пълни с обучения. Години на обучения, които пропиляха детството й, но придадоха на бъдещето й смисъл по време на бунтовете;
бяха й от полза точно в този момент. Ровенето из мислите на другите, из спомените им това също й бе помогнало с откриването на стаята, пред която стоеше, дишайки тежко. Нямаше какво да губи, трябваше да го направи. Просто да натисне позлатената брава и...

Вратата проскърца силно и Аделейн побърза да се вмъкне вътре, преди някой да реши да провери какво се случва в Забраненият сектор на Библиотеката. Това беше една огромна сграда на два етажа, изпълнена с множество книги, важни за съществуването на света от Третата световна война. Затвори бързо тежката врата и се опря на нея, взирайки се в дървените рафтове, изправени пред нея. Всичко тук, всички тези свитъци, наредени по азбучен ред беше объркващо, но времето й беше малко, а тя задължително трябваше да открие това, което търсеше.
Реликвите на безсмъртните.
Книга, от която зависеше цялото й съществуване в момента. Обиколи всяко възможно кътче, прегледа всички книги, започващи с „Р", но не откри нищо. Абсолютно нищо. Сякаш някой я беше откраднал от квалифиционния рафт.

- Сетих се! - промърмори тя под носа си, отивайки зад огромното дървено бюро, зад което явно стоеше библиотекарка, охраняваща съхраненото тук, защото бе по-ценно от краткотрайния й живот.
Надникна в чекмеджетата и бинго! Дебел том с твърда подвързия се озова в нежните й слаби ръце, а тя бързо отгърна на произволна страница. Празно. Листът беше празен, нямаше думи; нямаше нито едно черно петънце, което да издаде, че трябваше да има нещо важно, записано тук. Имаше някаква уловка вложена със загубен смисъл из пространството сред кориците. Присви нервно устни нервно като докосна с пръсти твърдия лист и го отгърна, след което очите й съзряха различни кодове, наредени един до друг - неспособни за разчитане. Свъси вежди объркано и приближи поглед по-близо към написаното с надеждата да открие дребните детайли. Изпусна дълбока въздишка в безсилие и потропваше с крак леко по плочките. Усети зачестеното си дишане като ударите на сърцето й се забързаха. Сякаш колкото повече се вглеждаше в кодовете на хартията, толкова повече картината се размазваше пред лицето й. Силна остра болка я прониза в слепоочията и с краищата на пръстите си докосна пулсиращото място. Изведнъж последните сили започнаха да огасват постепенно в безжизненото й тяло.

Всичко стана черно.

"Сбогувай се с последната си глътка за вечността!"