Времето, макар и бавно, се ниже,
А аз усещам, че на едно място стоя
И всичките ми мечти и копнежи
Ще сбъдна само в съня.
Питам се какво ли ми е отредено да сторя
На този свят необятен, широк,
Но отговор не мога да намеря
И това е моят най-голям порок.
Нима искам толкова много -
За някого да бъда значима,
Да помогна с каквото мога
И във времето да остана незаличима.