Лухан беше много развълнуван. Днес най-накрая имаше възможност да признае чувствата ,които таеше в себе си на момчето ,което харесваше.
Накратко той бе 18 годишен тийнейджър със скучен живот и бе влюбен в най-добрия си приятел.
~13:45~
Лу стоеше спокойно на една от пейките в почти празния парк докато не видя задаващия се Сехун.
-Хей. -Поздрави по-малкото момче ставайки от пейката.-Искаше да говорим? -Тона му беше някък тих , все едно имаше страх от това ,което ще разбере.
-Лу...баща ми ме накара. Трябва да замина. -Без да казва още нещо просто хвана ръцете на другото момче слагайки ги в свойте.
-Какво?- Лухан остана като по парен след думите. Болеше го и това бе причината горчиви сълзи да закапят от очите му. -Исках да ти кажа колко си прекрасен. Колко си важен за мен. Ценя те страшно много и обожавам всичките ни моменти заедно. Мислех ,че ще ме е страх да кажа тези думи ,но явно не е така. Харесвам те. Още от първия момент когато те видях. Мамка му, аз съм шибано влюбен я теб.А сега...ти заминаваш и никога няма да те видя.-едва довърши последните си думи и вдиша дълбоко въздух ,все едно е казал всичко на един дъх.
-Само за 4 месеца. Ще ти пиша всеки ден. Ще ти се обаждам. И ако до тогава все още ме харесваш ,ще бъдем заедно. -Сехун го придърпа към себе си поставяйки нежна целувла на устните му и тръгна към летището..
Имаше страхотна идея. Знаеше ,че Лу го харесва но това не му стигаше.Искаше да е сигурен на 100%.