ЕДИН ОТ ПРЕКЪСВАЧИТЕ отново се беше повредил. Трябваше да го поправи възможно най-бързо преди баща му да забележеше, че на контролното табло бе изникнал проблем.

Волт се беше вмъкнал в кабинета на баща си, надявайки се, че някъде из всичките тези части щеше да открие така необходимия соленоид, за да може да поправи прекъсвача. Стаята не бе особено голяма, обаче разположението на интериора и хаоса, настъпил вътре, създаваха усещането, за още по-голяма теснота.

Дробовете на Волт се изпълваха със задушливата миризма на цигарения дим, носещ се във въздуха. Докато младият мъж търсеше соленоида, преравяше всички чекмеджета в тясното помещение. Преобръщаше съдържанието на всяко едно от тях, но там откриваше само неща, които в момента не биха му свършили работа.

Не можеше повече да понася отровния дъх на тютюна, който сякаш бе обгърнал цялата стая с невидим плащ. Волт отвори единствения прозорец, канейки любезно чистия въздух да влезе и измести миризмата на цигарения дим.

Вятърът, нахлул бързо в стаята, накара лежащите върху бюрото листи да се разхвърчат. В кабинета настана още по-голям безпорядък. Волт опита да събере и подреди поне част от документите, които се бяха разбъркали на земята. Тогава вниманието му се запечата между редовете на заглавието на една от папките, намиращи се върху купчина стари книги:

ИЗСЛЕДВАНИЯ
НА
ЕЛЕКТРОНОСИТЕЛИТЕ

Волт остави настрани листите и взе в ръце папката. Щом разтвори предната корица, очите му започнаха да се плъзгат по редовете на първата страница. Волт Лудик - една голяма буца се настани в гърлото му, когато прочете името си върху листа. Той разлисти следващите няколко страници. Тук наистина бяха събрани изследванията на различни електороносители. Но за какво баща му бе направил това? За какво биха му били необходими електропрофилите на толкова много хора? За какво му трябваше неговият електропрофил?

- Какво правиш? - грубият глас на баща му го накара да подскочи.

Волт инстинктивно затвори папката с изследванията, чувствайки се като малко дете, което е било хванато да върши нещо нередно.

Той вдигна очи към мъжа застанал на прага на кабинета. Погледа на по-възрастния веднага се плъзна към папката, която синът му държеше.

- Дойдох да взема соленоид - отговори му сухо Волт, докато баща му изтръгваше изследванията от ръцете му. - Единият от прекъсвачите се повреди.

Баща му се обърна и отвори чекмеджето, което се намираше от дясната му страна. Подхвърли соленоида към сина си и рече сурово:

- Друг път може да ме попиташ, къде се намира дадена част, която ти трябва, за да не си пъхаш носа, там където нямаш работа.

- Разбира се - отвърна му бездушно Волт, докато излизаше от стаята.

Нещо не беше наред. Работата на баща му нямаше нищо общо с изследвания на способностите на електроносителите. Но защо тогава държеше тази папка в кабинета си? Криеше нещо и Волт беше убеден в това.

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“, за да използвате този уебсайт

Научете повече Приемам