Ши Йон беше на 16г. Не се отличаваше от момчетата на неговата възраст по интереси въпреки, че не държеше особено на външния си вид. Майка му беше американка влюбила се в кореец и момчето наистина имаше някаква екзотична красота. Не беше много висок, но беше толкова слаб, че визуално изглеждаше наистина дълъг. Лицето му беше може би твърде нежно за момче, но светло кестенявата му коса закриваше повечето от него заедно с тъмнозелените му очи. Имаше навикът да се успокоява като засуква косата си и тя често изглеждаше чорлава или както майка му казваше, заприличваше на гнездо. Не беше от популярните в училище, но не беше и от зубърите. Той просто все едно не съществуваше за съучениците си. След часовете се прибираше веднага. Обичаше да седи в стаята си и да слуша музика сам. Живееше с майка си. Още преди години, когато Ши Йон беше на 9, баща му почина от рак. За това майка му работеше по много часове, за да могат да запазят къщата и поне приблизително нивото си на живот. Ши Йон се опитваше да помага като чисти и поддържа имота и винаги готвеше, за да спестят от поръчването на готова храна. Домашните задачи не му тежаха, с тях той се чувстваше полезен и пълноценен.
Живееха добре. Понякога изморително, но добре. Това беше на път да приключи. Една вечер майката на Ши Йон му се обади да не готви защото ще излязат да хапнат навън. Веднага му щракна, че майка му иска да му сервира някаква изненада. Тя така си правеше. Никога нищо не казваше директно, но щом извеждаше сина си на цяла вечеря значи беше нещо голямо. Ши Йон просто се надяваше да не е нещо лошо. Преди години точно така го бяха извели родителите му, за да му кажат, че баща му умира. Явно смятаха, че е по-малко травмиращо. Отказа да мисли за това защото така или иначе щеше да разбере след няколко часа.
И моментът дойде. Бяха се разбрали да се видят направо в ресторанта. Ши Йон закъсня, поради някаква причина тока в метрото спря и пътниците си поседяха на тъмно и на едно място около 30мин. Той почти бегом връхлетя в ресторанта, задъхано попита къде е масата с резервацията на майка му. Когато влезе в салона веднага я позна в гръб, но друго го накара да спре рязко и да се опита да разбере ситуацията. Майка му седеше на маса с мъж и момче не по-голямо от неговата възраст. Те седяха и се смееха, очевидно атмосферата беше неофициална. За това говореше и начина, по който непознатия мъж държеше ръката на майка му върху масата. Трябваше да отиде при тях. Ши Йон преглътна на сухо и тръгна към масата. Когато стигна, сложи покровителствено ръка върху гърба на майка си и поздрави учтиво всички. Трябваше да покаже, че непознатите навлизат в негова територия.
- Най-после дойде –възкликна майка му с усмивка. – Вече си мислех, че няма да успееш.
- Имах проблем в градския –усмихна и се леко и Ши Йон.
- Сядай – подкани го Лора.– Искам да се запознаете.
Мъжът се изправи и подаде ръка на момчето:
- Аз съм Кайл, радвам се най-после да се запознаем.
Ръката му силно стисна тази на Ши Йон, дори твърде силно според момчето. Мъжът продължи:
- Това е синът ми, Джей.
С тези думи Кайл направо напъха ръката на Ши Йон в тази на Джей, който също доста властно я стисна. Двете момчета се поздравиха набързо и вечерята започна. Още в началото Лора побърза да отговори на питащия поглед на Ши Йон:
- Излизам с Кайл от известно време. Преди седмица ми предложи и аз приех. Мислим да живеем в нашата къща защото е по-голяма от тяхната…
Ши Йон спря да я слуша. Очевидно тя преливаше от щастие. До сега не я беше виждал така. Влюбена ли беше? Смееше се на всяка тъпа шега на Кайл и го гледаше с една особена искра в очите. И докато мислеше какво се случва с майка му, дойде гневът. Защо не ми е казала до сега? Мислеше, че си казват всичко. Явно не беше така или вече не беше така. Някакъв напълно непознат щеше да дойде в дома му. Мястото, което смяташе за неприкосновено и недостъпно за външния свят. Определено бе неговата крепост. Край! Вече нямаше да е така и той не можеше да направи нищо. Знаеше, че майка му не трябва да остава завинаги сама, но все се надяваше, че този момент ще е някъде в далечното бъдеще. А сега се случваше с гръм и трясък и той трябваше да го приеме заради нея. Бяха му отнели правото на глас. Ши Йон започна да оглежда пришълците в живота си. Кайл беше добре сложен мъж с коса, която беше започнала да оредява. Въпреки това си личеше, че полага грижи и за косата и за целия сивъншен вид. Беше спретнат и изгладен. Ши Йон се зачуди какво ли работи. Не се отличаваше с нищо, кафяви очи, кафява коса… Поредният сив човек от пейзажа. Какво ли бе харесала майка му в него? Кайл нямаше спортна фигура, но си личеше, че не се оставя на годинките. Боже, как беше стиснал ръката му за поздрав. Ши Йон се замисли за майка си. Лора беше красива жена. Добре де, беше му майка, нормално е да я намира за красива. Беше слабичка, но годините не се бяха отпечатали на лицето и. На пръв поглед човек би решил, че е твърде крехка, за да се справи сама с живота, че и дете да гледа, но тя успяваше. Ши Йон знаеше, че трябва да приеме тези хора заради нея. Той премести поглед към Джей. Момчето определено тренираше. Изглеждаше като всички модерни лигльовци в училище. Модерни дрешки, модерна прическа, широки рамене и мазна усмивка. За разлика от Ши Йон, Джей се включваше в разговора на Лора и Кайл. Ши Йон реши, че само той си нямаше представа за случващото се на масата. Все едно го бяха изрязали от картинката. Собствената му майка все едно си беше взела ново семейство, в което той нямаше роля. Вбесяваше се от тази мисъл, но не го показа. Беше длъжен, майка му заслужаваше да бъде щастлива и ако това е начина… Можеше и да не е толкова зле.