Как упсях да стигна дотук? Преди месец всичко беше повече от ясно! Имах план за действие, имах мечти, имах цел, а сега дори не знам коя съм? А коя съм всъщност?
"Престани. Знаеш коя си"
"Знам ли"
"Разбира се, bokkiе" харесваше ми, когато ме нарича така.
"Знам!" след това изчезна от главата ми, така изведнъж както се беше появил.
Вече бях свикнала така да ми влиза в главата. И чувеството за завършеност, когато говореше телепатично с мен. Но все още не можех да осъзная какво става. Преди месец се появи "на вратата ми" и от тогава целия ми свят се преобърна. Семейството, приятелите ми и съотборничките ми нямаха никаква инфорамция за мен. Щях да пропусна Европейското(една от най-големите ми мечти). А дори не знаех дали ще излезна от тази каша. Опитвах се да помогна на "съвършенния непознат". Бях се забъркала в голяма каша, но всичко беше почти като сън. Този месец бе буквално като мечтите на някоя 5 годишна, не като реален живот на едно 17 годишно момиче. Ако кажех на някой какво съм видяла сигурно щяха да ме помислят за луда и да ме заведат в най-близката психиятри. Ветоятно нямаше да ги обвиня, ако не бях видяла с очите си тези неща и аз нямаше да си повярвам. Но какво става, когато съм ги видяла. Хиляди пъти се щипах, за да съм сигурна, че не сънувам. Но се оказа, че някои легенди са истина, доста преиначена истина, но все пак истина.
Отплеснах се, а трябваше да се концентрирам и да медитирам. Скоро ще трябва да използвам голяма част от жизнената си енергия. Но аз не съм като него не мога просто да седна по турски, да сложа ръце на коленете си и да медитирам. Аз така не се отпускам. Трябваше да направя единственото нещо, което можеше да ми помогне сега. И въпреки, че знаех колко е опасно, и въпреки, че ме беше предупреждава толкова много пъти, си обух маратнките, взех си топката и заключих вратата от външната страна. Ако искаше да му помогна по-късно трябваше да го направя. Опитах се да направя прегради в съзнанието си, за да не може да пробие, дори поставих измеслен образ на мен седнала на земята в стаята си, опитвайки се да медитирам, ако все пак пробие защитите, които се опитвах да сложа. Знаех, че ако иска да говори с мен, този образ нямаше да свърши работа, но ако просто искаше да проверя какво правя.. можеше и да стане. А ако ли не.. да се надяваме, че ще си помисли, че е лоша идея да ме прекъсва докато медитирам.
Бях на игрището. Време беше да разпусна. Взех топката ... дрибъл, дрибъл, стрелба.
~~~
Отворих очи. Защо е толкова тъмно? Опитах се да изпъна ръце, но те бях завързани. А ако можех да разчитам на очите си на тъмно, бях в багажник на кола. Какво, по дяволите? Какво търсех тук? Как се бях озовала тук? Защо нищо не помнех? Той щеше да ме убие, ако тези, които ме бяха отвлекли, не свършеаха това преди него.
"Александър, моля те! Чуваш ли ме"
"Bokkie, какво става?" пуснах го да влезе в съзнанието ми. "Мамка му( израза му беше доста по цветист). Какво си направила. Какво по дяволите си помисли, Bokkie?" Беше ядосан, не... беше вбесен. Бях напуснала защитения апартамент, при това без да му кажа, а сега ме бяха отвлекли. "Нали се разбрахме да не излизаш. Знаеш колко е опасно."
"Предполагам, че извинението няма да свърши работа"
"Не... Трябва да намерим начин да те измъкнем"