Ева се взираше в ослепително белите стени , всякаш очаквайкинещо да мине през тех. Тишината беше заглушаваща. Обикновено извънизолационната се чуваха стъпките и монотонните гърлени гласове на персонала, носега нямаше никого. Вдиша дълбоко, изпълвайки дробовете си с кислород, ииздиша, изпускайки пара. Повтори действието още няколко пъти и затвори очи. Усетикак въздухът около нея се раздвижи, започна да трепти. Тялото й се нагорещи,всякаш кръвта й се превърна в магма. Тя беше вулкан , очакващ точният момент зада изригне. Гневът и болката , раздиращи душата й до този момент, сега й давахамощ . Ако преди месеци знаеше , че в този момент щеше да бъде в това положение,че би било възможно да има този шанс , може би болезнен смях на отчаяние щешеда напусне устните й ,а в очите й да защипят сълзи от болка.
Три месеца по-рано: