Не знам как позволих да ме довлекат тук. Защо? Питам се и стоя на един от столовите на бара, и наблюдавам как най-добрият ми приятел танцува с една тунингована руса кукла. Вдигам ръка, за да повикам бармана. Тази вечер ще е дълга и се благодаря на Бог,че питиетата тук са безплатни иначе щя да се охарча здраво, за да мога да издържа. Отпивам от новият си коктейл и отново се оглеждам. Не виждам никакви познати лица или поне такива, които да си ми приятни. Въздъхвам и отново отпивам от чашата си. Ако си тръгва Пейтън или както му казват всички Пучи, ще ми се разсърди, а точно сега нямам нерви и за това. Стоя мирно на мястото и си го чакам да се върне, за да си кажем някоя и друга дума, и да мога да му мрънкам да тръгваме. Някой ме потупва по рамото и се обръщам очаквайки Пучи да е там,но...НО... там стоеше един гръцки бог. Прехапвам устни и не мога да спра да го гледам.
- Здравей! - усмихва ми се.
- Хей! -отвръщам на усмивката.
- Мартина Стоесел приятно ми е да се запознаем!- гледам го объркана и се чудя, мамка му от къде ми знае името.
- Ъм... Съжалявам, но аз не знам вашето име. -искам да го попитам от къде ми знае името, но си мълча.
- Хорхе Бланко. - подава ръката си към мен.
Аз я поемам и бавно разклащам ръцете ни в поздрав. Поглеждам към лицето му и по-точно в очите чу. Те имат необикновен зелен цвят.
Той сяда на свободния стол до мен и си поръчва уиски, докато аз се опитвам да стоя мирно на мястото си.
- Чувал съм много за Вас. - обръща се към мен и отпива от чашата си.
- И какво сте чувал за мен?
- Че сте един от най-добрите адвокати. - казва, когато повдигам чашата си, за да довърша коктейла си и се задавям. - Добре ли сте?
- Да. - оставям чашата си на бара и отново го поглеждам. - Вече не се занимавам с това. - въздъхвам и повдигам ръка към бармана, и посочвам чашата си.
- Мога ли да попитам защо? - поклащам леко глава.
- Не е нищо важно. - поемам си дълбоко въздух. - Разбрах, че тази работа не е за мен.
Поклащам се в ритъма на оглушителната музика, опитвайки се да забравя думите му, а и спомените си, но не става нищо.
- Искате ли да танцуваме? - явно разбра, че е засегнал болезнено място.
Кимам и ставам от стола си. Той хваща ръката ми с топлата си длан и ме повежда към дансинга. С периферното си зрение виждам учуденият поглед на Пучи. Увивам ръце около врата му и започвам да движа тялото си, а той ме придърпва към него. Той е опасно близо, но дъхът му ме успокоява, а и може да е поредното питие, което изпих. Усещам мускулестите му гърди, опрени в моите, усещам още влагата, която започва да се напоява по бикините ми. Защо ми действа така?
- Харесва ли ти така? - прошепва в ухото ми,а ръката му се плъзга по бедрото ми.
Прехапвам устни и се увивам в ръцете му. Той се подсмихва и продължава да се търка в тялото ми, докато танцува. Музиката гърми около мен, а аз едвам се държа на краката си. Защо дойдох? Питам се отново и поглеждам гръцкият бог пред мен. Искам го, точно сега. За бога, Мартина осъзнай се, познаваш го само от 10 минути! Няма да стане нищо от една нощ изпълнена със секс, говори мръсното ми подсъзнание или поне това, което се нуждае от секс. Сухият период си казва думата. Поглеждам го отново и се стягам, когато виждам очите му вперени в мен. През цялото време не спира да ме гледа.
- Искаш ли да сядаме вече? - казва, когато песента свършва.
Отново на стола до бара, поемам питието си и отпивам голяма глътка от него, опитвайки се да забравя порочните си мисли.
- Трябва да говорим за нещо. - озадачавам се, ние дори не се познаваме. - Ела в офисът ми. - взима чашата си и тръгва напред.
- Чакай! Защо искаш да говориш с мен? - хванах го за ръката му, опитвайки се да го спра да тръгне преди да ми е дал отговор.
- Ако можехме да говорим тук щях да ти го кажа още сега, нали? - озъби ми се насреща.
- Може да искаш да ми направиш нещо. - беше ми интересно защо иска да говори с мен, но и усещах, че този разговор няма да доведе до нищо добро.
- Сладурче, точно твоя задник няма да пострада. - обърна се и тръгна към офиса си, като си проправяше път между хората.
Значи до тук бяхме с милите обноски, задника се показа. Извъртам очи, колебая се дали да тръгна след него, но ми става интересно какво има да ми каже и бързо ставам от мястото си, за да мога да го настигна. Той се изнизва през една врата и продължаваме по един доста широк коридор. Когато пристъпвам прагът в кабинета му ме лъха миризма на бор и пура. С ръка ми посочва да седна на един от фотьойлите пред бюрото му, докато той се настанява на стола си. Заемам мястото ми определено от него и забивам погледна в масичката пред мен, започвам да си играя нервно с гривната на китката ми, гаден навик,с който не мога да се разделя след като напуснах работата си, като адвокат. Стресът беше голям.
- И защо ме извика? - питам най-накрая.
- Трябва да поговорим за твоя приятел. - повдигам вежди и се вглеждам в мъжът срещу мен.
- Какво е направил пак? - тази малка развратна твар искам да я убия.
- Хм, как да го кажа? - лицето му леко се изкривява в гневна гримаса. - Надул е коремът на братовчедка ми.
Устата ми остава отворена след последните му думи. Да ще я убия тази гадинка. Прокарвам гневно пръсти през косата си.
- Той знае ли за това? - в главата ми се въртят начини как мога да измъчвам Пучи, докато желанието му за секс се изпари.
- Сега трябва да му каже.
- Значи онази руса кукла ти е роднина? - той само кимна. - Не изглеждаше много бременна.
- Но е! - отсече.
- Аз от къде мога знам, че детето е негово? - повдигнах вежди и се облегнах назад във фотьойла
- Братовчедка ми е бременна в 12 седмица, а точно преди 12 седмици е имала кратка афера с него. Също може да се направи тест за бащинство. - прокара ръка през кафявата си коса и ме погледна.
- Ще говоря с Пейтън, но не си мисли, че ще го задължиш да признае детето на братовчедката ти, което е направено от Бог знае кого.
- Надявам се не си много сърдита, че гаджето ти ще има дете от друга. - усмихва ми се ехидно. Желанието да му разбия хубавият нос се прокрадва в мен.
- Добре ти е ясно, че той не ми е гадже. Вярвам, че си ни проучил много добре.
- Да и така стигнах до сведението, че Пейтън ще се нуждае от твоята помощ. - започна да рови в купчинките с документи върху бюрото му.
- И за какво ще му е нужна помощта ми?
- За ето това тук. - връчва ми няколко листа хартия, защипани с телбод.
" Призовка за дело за бащинство..." Мамка му! Просто ще му откъсна топките...