Нощта се бе спуснала над язовир Дрийк. На единия му бряг бе запален средно голям огън, пращящ, осветяващ наоколо. Той бе ограден от едри, но загладени камъни, а на голямо дърво, което вероятно бе паднало при някоя от скорошните бури, седяха четирима приятели -Емили, която бе заедно с приятеля си, Стайлс и Дерек, който бе довел своята половинка – Меган. Те стояха кротко, ядяха бонбоните си, които до преди малко пекоха на пламъците и говореха оживено. Подаваха си бутилка уиски, сръбвайки по солидно количество всеки път и поддържаха огъня.

Меган усети, че сънят я поваля, тя се изправи, погледна Дерек и се усмихна накриво. Той и помогна да се отдалечи малко от огъня и я попита:

-Ще лягаш ли?

-Да.. – Тя потвърди и той я придружи до палатката.

Остави я да се оправя и се върна при останалите. Седна до тях, па попита:

-Вие ще спите ли?

-Всъщност мисля, че е достатъчно късно, за да си лягаме… - измърмори Стайлс, значително по-млад от Дерек, но за сметка на това прекрасен приятел, който винаги би му помогнал.

-Хубаво, но нека да спа при Меган, а вие спете в другата палатка. – Емили се изправи и метна пръчката, на която до сега бе пекла бонбоните, и заподскача енергично към палатката, в която вече лежеше Меган.

-Съгласен ли си, Дерек? – Стайлс се изправи на милиметри от приятеля си и заби поглед в него.

-Повече от съгласен. – потвърди той и изчака Емили да влезе при Меган.

След като се увери, че терена е чист хвана Стайлс през кръста и го повдигна, за да може да достигне неговата височина. Сложи ръце на бедрата му, за да има по-добра упора и впи устни в неговите. Започна да ги движи бавно, докато Стайлс вплиташе ръце в косите му. Той бе преплел краката си зад тялото на Дерек и се наслаждаваше на момента. Устните им едва се отдалечиха едни от други, когато Стайлс тихо прошепна:

-От колко време чакам това...

Дерек се съгласи с него и го пусна на земята.             

-Нека загасим този огън и да подпалим горката палатка. – Предложи с усмивка и те взеха кофата, пълна с вода и я изсипаха върху пламъците, причинявайки тъмен пушек, докато светлината чезнеше в мрака. Стайлс просто стоеше отстрани и наблюдаваше всичко, което Дерек правеше, възхищавайки се на мускулите му, на тялото му, на тена му.. на всичко в него, всичко, което харесваше.

Стайлс се въртеше около Дерек и чакаше удобен момент да обхване с ръце тялото му и да го притегли към себе си, докато Дерек се опитваше да спре пушека. Дерек изсипа още една кофа вода върху огнището и то намали значително пушеците, докато Стайлс бе неотлъчно зад него като малко кученце. Дерек взе почти празната бутилка уиски и я допи, оставяйки я до дървото, на което преди минути стояха четиримата. Хвана Стайлс за ръката и го дръпна към свободната палатка.

Тя не бе много голяма, но въпреки това Стайлс успяваше да влезе вътре и да стои прав, докато Дерек трябваше да е леко приведен.

Стайлс, още щом влезе се обърна към Дерек, изчаквайки го да закопчае ципа, хвана го за кръста и го дръпна към себе си, за да се повдигне на пръсти и да го целуне. Чернокосия не спря само с една целувка, задълбочи я и се опита да хване тялото на дребното момче, за да го дръпне заедно с неговото върху напомпания дюшек.

Стайлс започна да обхожда с ръце тялото на Дерек, докато той бе притиснат в дюшека. Устните им не се отлепяха и за миг, докато си играеха с тялото на другия. Дерек спусна ръце под блузата на Стайлс и се усмихна, докато все още бавно захапваше устните му. Палатката изведнъж стана леко тясна и топла, но на тях не им пукаше.

Стайлс се усмихна, изправи се и свали тениската си бързо, докато Дерек стоеше и гледаше с наслада в очите. Веднага след като тениската отиде в единия край на тясното пространство, Дерек се повдигна и започна да целува гърдите на Стайлс, оставяйки следи от езика и зъбите си. Вкопчи се след това в зърното му и започна да го засмуква леко, докато с едната си ръка си играеше с другото, а с другата се опитваше да разкопчае колана му.  Стайлс едва се държеше, захапваше устна и се молеше да не изтърве някой друг стон, който да ги разобличи пред приятелките им. И въпреки, че това не се получаваше, той умело продължаваше, молейки се да се получи.

Дерек се усмихна, успял да разкопчае колана на Стайлс и го измуши от халките на дънките му, пускайки го там, където свари. Хвана малкото тяло на Стайлс и го обърна принудително, застана върху него и се спусна по тялото му, оставайки мокра следа по пътя си.

-Обожавам, когато оставяш мокри следи по мен… - прошепна той, а Дерек се усмихна, спускайки се още по-надолу, достигайки до дънките му.

Той се усмихна дяволите и лукаво, после погледна Стайлс, или поне тази част от него, която можеше да види, събра устни в кръг и издуха струя въздух по тялото на момчето под него.

-Също обожаваш и когато правя по този начин, нали? – прошепна Дерек, а Стайлс кимна трескаво глава.

-Обожавам начина, по който ставаш нечовешки, що стане дума за секс. Някак половината от теб иска да е животно, а другата – просто иска да прекара една романтична вечер в правене на секс, с този, с който ставаше най-добре.  – прошепна тихо Стайлс и се усмихна.

Дерек се настани удобно между краката му, хвана копчето и бавно го откопча, след него дръпна внимателно ципа надолу и се усмихна, докато се опитваше да премахне грубия плат от краката на малкото момче.

Дънките бяха натикан между палатката и дебелия дюшек, за да не им пречат и те се разположиха отново, продължавайки нежните, но понякога леко груби движения, които сякаш крепяха физическата връзка между тях, докато духовната бе повече от видна.

Очите им бяха впити в тези на другия. Поне до толкова, до колкото можеха да ги различат в тъмното. От време на време бързо се спускаха по тялото на друга, после отново се връщаха, или просто се заковаваха върху устните, докато не си извоюват целувка.

-Също и когато си нежен.. Но предпочитам да си малко по-груб. – Простена измежду някое друго дихание Стайлс, а Дерек просто се усмихна и продължи със заниманията си.

-Предпочитанията ви са заповед за мен, господин Стилински. – прошепна Дерек на милиметри от устните му и се усмихна.

Само секунда след това той се вкопчи в Стайлс с бързината на крокодил, който захапва невинната си жертва. Спусна ръцете си, сякаш леопарди избягали от зоопарка, да обхождат тялото на по-малкото момче под него, докато той просто слушаше дишането му, наслаждаваше се на тихите му стенания и с нетърпение чакаше да усети тесния отвор на Стайлс около члена си.

-Дер… Дерек… - прошепна Стайлс и Дерек внезапно спря всякакви действия.

-Да? Има ли нещо, Стайлс? – попита той, отдръпвайки се нагоре, вече говорейки с плътен, равен тон, сякаш всичко, което правеха бе повече от редно и обичайно.

-Не, просто..

Стайлс се усмихна, бръкна в джоба на дънките си и изкара един презерватив. Сетне ги метна в единия край и върна вниманието и погледа си върху Дерек.

-Трябваше да намеря това! – подаде го на Дерек, а той не каза нищо. Просто се подсмихна, прехапа устна и сякаш с поглед накара Стайлс да се отпусне, защото следваше следващата част.

-Виж, мислех си… - започна тихо Дерек, а Стайлс остави настрани пакетчето с презерватива и се вторачи в лицето на приятеля си, за да разбере какво толкова го мъчи, че да прекъсва любовната им игра. – Мислех си, че ще е по-добре, ако… Ако този път нещата не са както друг път. – Обясни тихо Дерек и се усмихна.

-Сериозен ли си? – попита невинно Стайлс, а Дерек не отговори. Просто леко се приближи, целуна върха на носа му, оставяйки влажен отпечатък и се усмихна, сякаш целия свят бе в ръцете му и той бе много щастлив.

-Мисля, си, че трябва да ти покажа точно колко сериозен мога да бъда относно.. Относно тези думи. – Дерек прехапа долната си устна, спусна се по тялото на Стайлс и се спря над боксерките му, които бяха леко влажни и много опънати.

Той прокара пръсти плавно нагоре. Усмихна се и го направи в обратно посока. От устните на Стайлс излезе просто един стон, който явно от доста време се опитваше да държи и сега се предаде пред чувствата. Усети в корема си, онова блажено чувство, което го влудяваше още повече и отново изпусна неволно някоя друга сричка.

Темпото, с което Дерек движеше ръката си бавно се забързваше, Стайлс хапеше безпомощно устната си, опитвайки се да го остави да го подлудява само с ръцете си, но знаеше, че следваше по-хубаво. А именно устните. Но Дерек винаги това го правеше едва след като Стайлс започнеше да се побърква, защото обичаше да го гледа задъхан, леко уморен и с ехидна, но не чак толкова, усмивка на лицето, която подсказваше, че в съзнанието му бяха какви ли не видове сексуални сцени, които бяха породени от ръцете на приятеля му.

-По дяволите! – прошепна и спусна ръце към единия край на палатката, за да се закрепи за нещо. Очите му бяха затворени. Бе тотално потънал в чувството и мислите си, че едва успяваше да сдържа тялото си от напрежението, което малко по малко растеше. Дерек се усмихна, дръпна ластика на боксерките си и се усмихна дяволито, но имаше малка нотка сексуалност във очите и усмивката му. Той хвана с две ръце плата, дръпна го надолу и след като успя да открие правия и изящен член на Стайлс се усмихна. Той побърза да вземе един чаршаф и сам да запуши устата си, защото оставеше ли чувството за удовлетвореност да го води щеше да се чуе из горичката, в която се намираха палатките. Чернокосия потърка леко члена му с брадата си, която бе пораснала и бе мека и гъделичкаща, а за Стайлс – подлудяваща.

Дерек се усмихна, отвори уста, сякаш щеше да го захапи, но много нежно просто сякаш прибираше стъклена статуетка в шкаф, набута пениса на Стайлс в устата си, покривайки до колкото може зъбите си с устните, за да не го захапи. Натика го до колкото успя, а после плавно започна да го изкарва. После отново го прибра навътре, помагайки си с дланта си, а после отново го изкара. А Стайлс се гърчеше леко, извивайки гърба си нагоре, затваряше очи, отваряше ги, опитваше да си поеме въздух, ала устата му бе затапена с чаршафа, за да не издава силни стонове. И въпреки мерките, той отново наддаде тих стон, след него следващ, но се усети и опита поне да намали децибелите до колкото успее.

Дерек се задъха, въздухът му секна, затова изкара мокрия от устната му кухина, член на Стайлс и си пое въздух, след което преглътна събралите се слюнки. Отново понечи да се заеме с работата си, но Стайлс вече беше готов да действа.

Рядко се случваше Стайлс да е готов за Нешо такова. Винаги се наслаждаваше на Дерек и на всякакви видове игри, които той прилагаше върху тялото му, докато не се почувства достатъчно задоволен, за да върне жеста. А той не се „задоволяваше” с малко. Обожаваше всичко да е в огромни количества.

Той се изправи рязко, помогна на Дерек да застане срещу него, целуна го и започна да сваля дънките му. Разкопча двете копчета, после дръпна ципа надолу, дръпна плата, заедно с боксерките му, но не ги остави да открият члена му. Хвана главата му, целуна го, нагласяйки си го така, че да му бъде достатъчно удобно. Прехапа устната му, а Дерек тихо изохка при болката, за която не мислеше ни най-малко. По-скоро го направи инстинктивно. Стайлс задълбочи целувката, докато спускаше ръцете си по гърба му, усещайки освен извивката и кокалите на гръбнака му. Той се усмихна, до колкото можа, заби нокти в гърба му, отново прехапа устната му, а Дерек просто се отпусна в ръцете му, оставяйки го сам да реши как ще завърши всичко това.  Стайлс се намърда на мекото и изваяно дупе на Дерек, обходи го леко с пръсти, оставяйки само спомена за нежното движени и рязко дръпна двете бузи настрани. Намери отвора му с пръсти, все още неспособен да откъсне устни от неговите. Опита бавно да вкара върха на палеца си, а Дерек трепна. Той знаеше, че Дерек не е изпитвал подобно чувство през живота си и щеше да бъде  колкото може по-внимателен и по-нежен със стегнатите му мускули.

Той изкара върха на пръста си и отново го вкара, отново бавно и нежно. Дерек подскочи отново, но не прекъсна целувката им. Стайлс се отдръпна от него, притегли ръката си и облиза показалеца си, гледайки право в очите на Дерек, който се наслаждаваше на всяко едно движение, което по-младия от него правеше. Устните му, около показалеца му също бяха една от незабравимите гледки, на които се наслаждаваше често, но никога не го бе виждал, знаейки, че този пръст след секунди ще бъде в него.

-Ако те заболи много – казвай. – прошепна Стайлс, нагласи пръста си на входа му и бавно вкара върха му.

Дерек се стегна, но след секунда се отпусна. Преглътна, а Стайлс продължи да вкарва малко по малко пръста си. Той успя да го вкара почти до края и опита да го изкара. После ди направи отново и отново, а Дерек сякаш свикнал с чувството се отпусна и се усмихна, облягайки се на него.

-Харесва ли ти, скъпи? – попита с все същия си тих и нисък тон, но никак заглъхнал, за да го чуе. Дерек поклати глава и се усмихна, притваряйки очи.

Стайлс направи това движение още няколко пъти, виждайки, че Дерек е отпуснат и единственото, което чуваше от него бе накъсано дишане, тихи, почти неуловими, стонове и бясно биещото му сърце.

-Хайде, завърти се! – инструктира го, Стилински, остави го да се нагласи на четири лапи и се усмихна, хващайки отново задните му части. Дръпна дънките му надолу, така че да изкара на показ ерекцията му, и за да има по-добър достъп до тялото му.

Нагласи се и на него да му е удобно и облиза и двата си пръста. Вкара ги леко, а Дерек неволно изпусна по-силен стон. Той ги изкара, отново ги вкара, а Дерек повиши тона, с който излизаха единичните стонове.

-Да не те боли?

-Боже, не… Всъщност да… Просто… - Дерек млъкна за секунда и затвори очи. – Не спирай. – прошепна, а Стайлс  се усмихна, сякаш точно това бе очаквал да чуе и искаше да направи.

Продължи бавно да вкарва и изкарва пръстите си от Дерек, докато той се мъчеше да бъде тих и да не привлича внимание. Сетне просто се отпусна върху дюшека, простря ръцете си в двете посоки, и положи глава върху мекия чаршаф. Прехапа устна и остави Стайлс да прави каквото ще с него.

Стайлс реши да загрубее малко. Хвана члена му, прибави и трети пръст и едновременно с вкарването им, оголи главичката му. После се усмихна, чу как Дерек едва сдържа стона си и се усмихна. Започна да го прави бавно, но с всеки тласък забързваше темпото. А Дерек се бе отпуснал и просто се опитваше да контролира себе си и да не прави нищо, което да го възбужда допълнително. Но ръката му механично се спусна към лявата му гърда и той стисна леко с двата си пръста малкото си, но твърдо зърно. Усмихна се, прехапа устна и усети следващите няколко тласъка. Доволно издаваше стон след стон, забравил представа за време, място и ситуация. Той просто се отдаваше на момента, в който пробваше нещо ново и различно, но и прекрасно и влудяващо.

Стайлс засили едната си ръка и удари задника на Дерек, а той тихо изстена, докато местеше ръката си от гърдата си на члена си. Започна сам да изпомпва, а Стайлс се усмихна. Изкара пръстите си от вече по-широкия отвор на Дерек и се усмихна. Наведе се и бавно мина с език по мускулите му, за да ги навлажни, но и за да накара кожата на Дерек да настръхне. После вкара върха на езика си вътре и се усмихна, а Дерек забави темпото, с което изпомпваше, за да се наслади на чувството, което усещаше.

Стайлс се дръпна. Усмихна се и затършува в чаршафите за презерватива, докато Дерек просто хапеше устната си и продължаваше да се наслаждава на себе си. Той спуска другата си ръка по гърба си, стигна до отвора си и се опита да влезе. Но го заболя, затова намокри с уста пръста си и повтори опита. Този път успя и изстена, докато Стайлс вече отваряше презерватива. Той беше захапал пакетчето със зъби и с усмивка наблюдаваше силуета на Дерек, който сам се възбуждаше и това автоматично подлудяваше Стайлс. Той се отпусна назад, хвана члена си и се усмихна широко, гледайки как тялото на Дерек се поклащаше напред, назад, докато ръцете му бяха вкопчени в ануса му и пениса му. Младия започна да изпомпва, а члена му с всяко изпомпване ставаше все по-твърд все по-прав, дебел и дълъг. Той премина бързо през тестисите си с ръка и се усмихна, готов да наниже презерватива на члена си и да се отдаде на стенанията и тесния отвор на по-възрастния си приятел.

-Готов? – попита той, а Дерек се изправи, прекрати всички действия, обърна се към Стайлс и го целуна.

-Повече от всичко.

Нищо друго не оставаше на момчето да направи, освен да развие тънката безцветна ароматизирана и много хлъзгава гума по протежение на пениса си, да се нагласи на отвора на Дерек, който се настани, така че да му е удобно, отново на четири лапи и погледна в нищото. Представяше си как Стайлс ще влезе в него, чудеше се болезнено ли ще е или не чак толкова. И без да се усети, издаде силен стон, вдигна глава, а Стайлс внезапно спря.

-Боли ли те?

-Не, продължавай, моля те! – прошепна Дерек, готов да понесе останалото.

Стайлс бавно влезе до край, а Дерек почти заби нокти в дюшека. Усмихна се, огъна тялото си и прехапа устната си. Стайлс обви ръце около бедрата му, за да може да регулира темпото по-лесно и за да може Дерек да не усеща чак толкова болката, която при всеки божи тласък ставаше все по неуязвима, но и някак възбуждаше хората.

Дерек се успокои малко,  изпусна събралия се в него въздух и за секунда в палатката стана тихо.

Стайлс обаче не можеше да продължава с това бавно темпо и започваше да забързва, а за Дерек болката не намаляше, напротив, увеличаваше се. Но той усещаше нещо, което някак го караше да забрави за болката, докато не я усетеше отново. И въпреки това се стараеше да не прекъсна всичко, защото му харесваше. Повече от колкото го нараняваше. Ръцете на Стайлс минаха по кръста му, накрая се спряха на члена му и започнаха да си играят с него, минавайки през тестисите му, през цялата му дължина и после нежно по оголената му главичка, а Дерек се чудеше за кое по-напред да стене. Усмихваше се, сетне захапваше устна, после се отпускаше, но оставяше стоновете да го напускат, сякаш така всичко се успокояваше. За секунда, след която всичко се повтаряше отначало. А Стайлс се опитваше да не му приглася, защото тогава наистина можеха да го загазят тотално. Е, не че не го бяха загазили, но на кой им пука, след като усещат блажено удоволствие. Стайлс забърза. Ръцете му ставаха груби. Темпото неузнаваемо бързо и всеки един тласък все по-силен и сякаш животински, воден от инстинкт, не от чувство.

Преглътна шумно, усмихна се, хвана отново бедрата на Дерек и продължи още по-бързо, а Дерек се опита да следва неговите движения, за да не се изплъзне члена на Стайлс от ануса му.

Секунда след това Дерек млъкна. Стайлс бе спрял, палатката бе в покой и тишина, но за по-малко от секунда, след което те просто се обърнаха, Стайлс легна, Дерек се нагласи над него и продължиха така, а Стайлс този път остави темпото и дълбочината на Дерек, за да може да си направи кефа така, както той си иска. Затова той започна бавно да се нанизва на члена на Стайлс, подпрял ръце на гърдите му и забил поглед в устните му. Бавно се качваше нагоре, сетне недолу, после отново нагоре и отпусна тялото си рязко, докато стигне устните на Стилински, а с таза си продължаваше да се чука сам. Това беше една от най-добрите пози, ако и двамата искаха да е бавно и да могат да се докосват и да пускат пръсти по кожата на другия. А те просто искаха да се любят, да приличат на хора, за които секса е израз на чувства, а не на необходимост. Затова правеха всичко бавно, нежно и се даряваха с ласки, докосвания, целувки и погледи, със леки смучки и дълги мокри следи, по които после издухваха малко въздух и кожата на другия настръхваше видимо.

-Побързай, мили… - прошепна Стайлс, а Дерек сякаш само това чакаше започна да подскача върху таза му, отново изправяйки се нагоре. Започна да забързва темпото, постепенно достигна и до максимума, след което просто усетих как щеше да свърши и забави. – Не, не спирай.. – прошепна Стайлс, но се досети за причината, затова просто обхвана члена му, започна да изпомпва с ръка, докато помагаше на Дерек с бързото темпо. Дерек хвана краката си над глезените, стисна силно, защото все още не бе готов да свърши. Захапа устна, отпусна глава назад и погледна тавана на палатката, докато Стайлс продължаваше да забързва темпото на влизане на пениса му в Дерек и темпото, с което изпомпваше с ръка неговия. Дерек беше близо. Стайлс още по-близо.

Секунда по-късно бърза стрелкаща се струя се изстреля от пениса на Дерек и се настани безцеремонно върху гърдите на Стайлс, а той продължи и забави темпото, с което влизаше в Дерек, за да удължи времето, преди да се изхвърли и той. Дерек го погледна, усмихна се, а после погледна колко бала течност има по тялото му. Стайлс забави и изпомпването с ръката, задържайки в края, за да изцеди и последните капки от Дерек върху себе си.

-Сега ме почисти, скъпи.. Почисти ме! – прошепна Стайлс, а Дерек започна да минава с език, обирайки своята течност от тялото на Стайлс. Дори и не би си представял, че някога ще успее да се вкуси сам, но изглежда му харесваше. Докато езика на Дерек обхождаше тялото на Стайлс, той махна презерватива от члена си и започна да изпомпва сам.

Дерек приключи с течността и се обърна право към члена, дръпна ръката на приятеля си и го облиза. След това го набута отново в устата си и започна бавно, но силно да изпомпва, опитвайки се с устните да го стиска, за да го възбуди още повече. Той продължи, движейки главата си нагоре, надолу, нагоре, надолу, докато не усети гореща сладникава течност в устата си. Преглътна и продължи,  като няколко капки, които не успя да поеме се спуснаха по правия като стълб, но дебел като салам, член на Стайлс и след като той бе сигурен, че всичката течност от Стайлс бе в него той се усмихна, облиза целия му член от главичката, та до ствола и отново го направи до горе. После се покатери върху Стайлс, разположи се над главата му и се усмихна, преди дяволски да се вкопчи в устните му и да започне животински да го целува, бидейки малко по-груб от преди малко, но и много добре задоволен.

-Благодаря ти! – прошепна Дерек, а Стайлс е усмихна,

-Ти го предложи. На мен също ми хареса. – прошепна той, а Дерек се пльосна до него и го придърпа в обятията си. Обгърна го с ръце и целуна челото си.

-Другия път ще ме гледаш как се самозадоволявам със секс играчките ти. Съгласен? – попита тихо той, а Стайлс се съгласи, сгуши се у намери удобно място, където постави главата си така, че да чува пулса му,който беше бесен, но и успокояваш.

-Прекрасна идея. После ще те чукам така, все едно ми е за последно.

-Ох, да.. нямам търпение, скъпи! – прошепна накрая Дерек и затвори очи. – Спи сега, а утре ще видим как са се справили женските.

***

Тишината бе обгърнала гората. Слънцето започваше да се прокрадва из между клончетата, а Меган вече бе отвън и оглеждаше всичко, което бяха зарязали в съшия вид, в който бе и преди да решат да лягат. Палатката, в която Стайлс и Дерек спаха се отвори и тя внезапно извърна глава натам, погледна Стайлс, който се усмихваше и излезе облечен с дънките и блузата от предната вечер.

-Бяхте шумни. – безизразно каза тя, а Стайлс се засмя.

-Какво толкова се случваше не знам… - Емили се появи приближавайки по едната пътечка, а после се усмихна. – Е, скъпи.. Би ли разказал?

-Какво да разказвам.. Чукахме се. Сякаш вие двете не го правихте. Чух ви! – той се засмя и ги посочи.

-Добре де… - Емили кимна и седна до Меган. – Е, ако искаш може да направим така… Ти си с него, а аз… - тя се усмихна, погледна Меган, после свлече поглед по тялото й, усмихна се,  и бутна ръката си между краката й. – Аз съм с нея?

-Речено сторено! Само дано и те да са съгласни. – Стайлс се настани и погледна слабата слънчева светлина.

-Повярвай ми, това, което правехте снощи е било повече от възбуждащо и влудяващо за Дерек. Никога не е стенел толкова. Ти обърна представата ми за него. – тя се усмихна, а Стайлс просто повдигна рамене.

-Не стенеше много повече от когато той чука мен..

-Чакай, ти ли него? – попита ме Емили, а аз се засмях. – А, значи така… Чукаш най-добрия си приятел, а Стилински? – попита тя, а след това се засмя звучно.

-Какво сте се разкрякали. Някои хора са уморени и искат да спат! – чу се от палатката сънения дрезгав глас на Дерек, който се опитваше да спи от няколко минути, но не можеше, защото чуваше всичко, което приказваха приятелите му.

След малко излезе, облечен с дрехите си от предишната вечер, усмихна се и прегърна Стайлс.

-Това момче е златно. И ако нямаш против, Емс, ти го взимам!- каза той и целуна бузата на Стайлс. Емили не каза нищо, просто се сгуши в Меган и се загледаха в изгрева, който виждаха почти на пресекулки, заради дърветата.

-Супер, сменяме се! – каза Стайлс и преплете пръсти с тези на Дерек. 

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“, за да използвате този уебсайт

Научете повече Приемам