Техьонг се разхождаше спокойно по главната улица на Сеул.Отдавна не си бе правил толкова дълги разходки, и внезапното натоварване на мускулите го умори, но не смяташе да се предаде едва след третия час.Музиката бучеше в лявото му ухо, а преминаващите коли, викащите хора, лаещите кучета, чуждите стъпки - в дясното.

Техьонг се оглеждаше като турист в непознат град.Нищо, че бе минавал по тази улица минимун 30 пъти.Нищо не пречеше да мине още веднъж и да огледа около себе си.ТеТе обичаше да оглежда всичко наоколо.

Сякаш бе изпаднал в транс от сутрешната красота на града, докато малко момченце, което държеше шарена близалка в ръката си, не се заби в крака на Техьонг, започвайки да плаче.Те обичаше децата, затова бързо се наведе и взе малчото в ръцете си, изтривайки сълзичките.

-Изгуби ли се, малкия?Недей да плачеш, чу ли?Шш~

Брюнета започна да клатушка леко детето, опитвайки се да го успокои и след няколко минути опитът се превърна в успешен.

Те се усмихна и погали катранено черната косичка.Попита момчето как изглежда майка му, и след като получи що-годе добро обяснение, тръгна напред из тълпата.

Очите му шареха от човек на човек като скенер, опитвайки се да разпознае лице, отговарящо на описанието.Момченцето се въртеше като пумпал в ръцете му, като леко го затрудняваше, но кой би могъл да се скара на такъв сладкиш.

Техьонг въздъхна тежко, разроши косата си и погледна момченцето съжалително.Повдигна го леко, изравнявайки нивата на очите им, и заговори:

-Спокойно, мъник.Ще намерим мама.Тя те обича и също ще те потърси, нали? 

ТеТе се усмихна, усещайки двете слаби ръчички около врата си.Самият той не смяташе да има скоро дете, главно, защото нямаше с кой да изпита чувството любов, а и знаеше, че продължава да се държи като самите деца на моменти, хлапашки.

Брюнета се огледа отново и присви очи.В далечината му се привидя фигура на жена, носеща дълга, жълта рокля на цветя.Косата и бе рижава, доста необичайно за чистокръвна корейка, но Те не обърна внимание на това.Предположи, че това е майката на момчето, тъй като непознатата се оглеждаше хаотично около себе си.

Момченцето изхлипа, карайки Те да помилва гръбчето му и да тръгне надолу по улицата, за да стигне до жената преди да я е изгубил.Ориентацията му играеше лоша шега на моменти.

Техьонг се блъсна в някакъв човек от бързане, извини се и бе на път да продължи, когато мъжки, дълбок глас го извика от негово дясно.

-Ей ти, момче!

Техьонг се обърна рязко, уплашен от това кой може да го извика.Толкова бе страхлив, сладко.

-Искаш ли да ти покажа нещо?

-Аз..бързам и..

-Ела да погледнеш, момче!Ще ти хареса!

ТеТе погледна напред и щом зърна жената на същото място, върна вниманието си към мъжа и се приближи.На щанда имаше голяма, голяма кутия, покрита с тъмносиньо, плътно перде.

Мъжът зад щанда се усмихваше леко, гледаше брюнета с онази лукава, злодейска усмивка, която бъркаше в червата на всички.

Сбръчката му ръка взе фенерче и го пусна, като повдигна пердето съвсем леко от своята страна и го мушна.Кимна на Техьонг да погледне и момчето послушно изпълни.

Повдигна пердето и се наведе, поглеждайки с едното си око.Остана втрещен.Сякаш бе във видеоигра и го бяха уцелили със снежна топка, за да го замразят.

Под пердето не бе кутия, а клетка.Стара, ръждясала клетка, в която бяха затворени два мъжки, котешки хибрида.

Техьонг се отдръпна потресен, че бе толкова глупав да дойде на черния пазар, и че можеха да затворят две живи същества толкова брутално.Те си бе мекотело по душа, но това караше сърцето му да се свива, сякаш разплюкано желе.

-Сър, а-аз, имам работа.Трябва да тръгвам.

Те се обърна и тръгна, но отново този дразнещ глас го спря.Защо спираше, по дяволите!?

-Момче, ще снижа цената.Знаеш ли от колко време искам да се отърва от тях?

-Сър, не искам нищо от вас.Оставете ме да си върша работата.

-Хайде де, сигурен съм, че би искал да си поиграеш малко с тях.Послушни котенца са.Хайде, ела, ела.

Техьонг усети малки ръчички на гърдите си, което го принуди да сведе глава надолу.Видя момченцето в ръцете му да гледа на някъде, сочейки вероятно майка си.

ТеТе бързо се надигна на пръсти, мятайки с ръка, нищо че бе висок.Когато жената го забеляза, брюнета се усмихна чаровно и тръгна напред.Срещна жената по пътя и подаде детето в ръцете ѝ.

Малчото силно прегърна майка си, а тя едва не се разплака.Трогателна гледка за мекошав като Техьонг.

-Момче, благодаря ти много!Не знам как щях да го намеря, толкова е непослушен..

-Няма нищо. - Те се наведе и боцна нослето на дребосъка. - И да слушаш мама, чу ли?

Момчето се усмихна се обърна, тръгвайки да се прибира, но погледа му попадна на мъжа от преди малко.Любопитството в него се разбуди, карайки го да отиде и да вземе тези два хибрида и да ги прибере в дома си.Но, как мамка му, се очакваше да ги заведе до там и да се грижи за тях!?

Въпреки всичко, Техьонг се врътна на пети и се върна на предишното си място, срещайки се отново с тази нагла и мазна усмивка.

-Значи все пак искаш да ги купиш, а, момче?Няма да съжалиш, спокойно.

-К-как се предполага, че трябва да се грижа за тях?

Те погледна мъжа срещу себе си, който клатеше глава неудобрително."Какво му е сбърканото на тоя?", мислеше си брюнета.

-Ядат човешка храна, глупако.Къпят се като хората, спят и ядат като хората.Просто трябва да им обръщаш малко повече внимание, все пак имат котешки гени.

Техьонг присви очи и се подпря на щанда, каго се загледа в скритата клетка.

-К-купи ни, Сенпайй~

Чаровното изречение, което котенцата измяйукаха, накара Техьонг силно да прехапе долната си устна.

-Колко искаш?

-Колко имаш?

Техьонг бръкна в джоба на дънките си и извади стария си портфейл.Извади парите, оставяйки си малка част за всеки случай, и ги подаде.

-1500.

-Достатъчно са.Взимай ги.

Мъжът облиза крайчеца на банкнотите, като ги прибра в джоба на сакото си.Техьонг го погледна извратено и цялото му тяло се разтресе.

"Тоя май нещо не е нормален.."

Брюнета заобиколи щанда и мушна ръцете си под пердето, хаотично търсейки с пръсти ключалката.Намери я в горния десен ъгъл и щом я щракна, мъжът се приближи и махна пердето.

-Хайде, котенца.Навън!

Строгият глас на непознатия накара тръпките на притеснение и страх отново да полазят гърба на момчето, което гледаше как двата хибрида излизат от клетката.

Ушите и опашката на единия бяха чисто черни, а на другия - бели.Бяха мръсни, петната мръсотия си личаха отдалеч, а драскотините по откритите части от телата им бяха нищожни, но многобройни.Е, поне имаха дрехи.

Техьонг прехапа устната си и се хвана за главата.Късно ли беше да си върне парите?

Огледа се във всички посоки, но нямаше и следа от онзи ненормалник.

-Мамка ти да умре, нещастник..

Единият хибрид потърка ръката си, смутен от псувнява на новия си собственик.Те видя движението с крайчеца на окото си и закри устата си с юмрук, прокашляйки се.

-Е..к-как се казвате?

Двата хибрида поклатиха главите си в синхрон, раздвижвайки камбанките на каишките около вратовете си.ТеТе се приближи и завъртя и двете каишки, откривайки нови две.Имаха висулка с формата на малък полумесец, на който бяха гравирани имената им.

Техьонг повдигна главата си и срещна погледа си с чуждите два.

"Така значи.."

Чон ЧонгКук.
Парк Джимин.

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“, за да използвате този уебсайт

Научете повече Приемам