Бе нощ. Малката Кейтлин лежеше в леглото си. Лунната светлина очертаваше всяка черта от детското и лице. Един облак бавно закриваше източника на светлина и в стаята стана съвсем тъмно. Детето се сви в завивките си, опита се да заспи, но нещо я тревожеше. Една светкавица освети стаята, а след нея още една и още една... Едри капки започнаха да падат една след друга. Звука успокояваше 7 годишното момиче. Отново затвори очи, но дъждът спря. Тишината бе толкова плашеща... Кейтлин се затича към вратата, отвори я бавно и отново се затича по-големия коридор. Все по-неспокойна тя знаеше, че нещо не е наред. Стигна пред стаята на родителите си и с трепереща ръка почука на вратата. Никой не отговори... Последва второ и трето почукване, но нищо. Накрая събра смелост и отвори вратата. Гледката бе плашеща за едно малко дете. Родителите ѝ ги нямаше... Но те никога не са излизали без да викнат детегледачка. Момичето тръгна из голямата къща със сълзи напиращи в очите. Обиколи я три пъти, докато накрая някой я грабна и изведе навън. Кейт (накратко от Кейтлин ;д) умираше от страх... Имаше толкова много въпроси, на които не можеше да си отговори... Това я влудяваше, плашеше и разтройваше. Входната врата се отвори. Сега детето ясно виждаше светкавиците, от които видно го бе страх. След като човека остави Кейтлин, тя ясно видя познатото лица на мъжа срещо нея...
-Ч-Чичо?!-извика тя изненадващо със сълзи в очи.-Къде са мама и тате?
-Кейт... Ами те..са мъртви...-каза той тъжно, при което малкото момиче започна да плаче неспирно. Падна на земята. Нямаше сили за нищо повече. Заспа обляна в сълзи и тъжни мисли. Чичо и Бен я качи в буса, с който бе дошъл и тръгна. По пътя телефона му звънна. Беше Спенсър.
С: Хей какво стана взе ли я?
Б: Да сега спи. От нея ще стане чудесен помощник след това, което ѝ казах.-каза той със зла усмивка.
С: Сигурен бях, че ще се справиш. Все пак си нейн роднина.
Б: Да... Тя ще стане истински звяр като нас.
С: Надявам се. Ако не струва нали знаеш? Ще трябва да я убием.
Б: Не се притеснявай. Едва ли ще е наложително...
Последва силен зъл смях, при което Кейт се помръдна, но за щастие на Бен не се събуди...
Предистория
Бе нощ. Малката Кейтлин лежеше в леглото си. Лунната светлина очертаваше всяка черта от детското и лице. Един облак бавно закриваше източника на светлина и в стаята стана съвсем тъмно. Детето се сви в завивките си, опита се да заспи, но нещо я тревожеше. Една светкавица освети стаята, а след нея още една и още една... Едри капки започнаха да падат една след друга. Звука успокояваше 7 годишното момиче. Отново затвори очи, но дъждът спря. Тишината бе толкова плашеща... Кейтлин се затича към вратата, отвори я бавно и отново се затича по-големия коридор. Все по-неспокойна тя знаеше, че нещо не е наред. Стигна пред стаята на родителите си и с трепереща ръка почука на вратата. Никой не отговори... Последва второ и трето почукване, но нищо. Накрая събра смелост и отвори вратата. Гледката бе плашеща за едно малко дете. Родителите ѝ ги нямаше... Но те никога не са излизали без да викнат детегледачка. Момичето тръгна из голямата къща със сълзи напиращи в очите. Обиколи я три пъти, докато накрая някой я грабна и изведе навън. Кейт (накратко от Кейтлин ;д) умираше от страх... Имаше толкова много въпроси, на които не можеше да си отговори... Това я влудяваше, плашеше и разтройваше. Входната врата се отвори. Сега детето ясно виждаше светкавиците, от които видно го бе страх. След като човека остави Кейтлин, тя ясно видя познатото лица на мъжа срещо нея...
-Ч-Чичо?!-извика тя изненадващо със сълзи в очи.-Къде са мама и тате?
-Кейт... Ами те..са мъртви...-каза той тъжно, при което малкото момиче започна да плаче неспирно. Падна на земята. Нямаше сили за нищо повече. Заспа обляна в сълзи и тъжни мисли. Чичо и Бен я качи в буса, с който бе дошъл и тръгна. По пътя телефона му звънна. Беше Спенсър.
С: Хей какво стана взе ли я?
Б: Да сега спи. От нея ще стане чудесен помощник след това, което ѝ казах.-каза той със зла усмивка.
С: Сигурен бях, че ще се справиш. Все пак си нейн роднина.
Б: Да... Тя ще стане истински звяр като нас.
С: Надявам се. Ако не струва нали знаеш? Ще трябва да я убием.
Б: Не се притеснявай. Едва ли ще е наложително...
Последва силен зъл смях, при което Кейт се помръдна, но за щастие на Бен не се събуди...