Дъждовните капки се стичаха по прозореца. Това се случваше доста рядко тук и затова обичах, когато вали. Дъждът ми напомняше на случка от детството преди да се преместим в Сан Диего. 

 

   Когато бях на десет се скарах с брат ми и избягах от вкъщи. Навън валеше като из ведро. Скитах се по улиците на Чикаго и се чудех къде да се скрия. Бях много ядосана. Застанах под един гараж и стоях там около час. Една приятелка на мама минаваше от там и ме видя. Взе ме с нея и се прибрахме у тях. Подсуши ме и ми облече сухи дрехи. Искаше да ме върне вкъщи, но аз се инатих и не исках. Тя се опита да узнае защо, но аз така и не и казах. След няколко минути мама дойде да ме вземе и се прибрахме. Скара ми се и аз се разплаках. Татко накара брат ми да ми се извини, но той не пожела да го направи. Не си говорихме с месеци, но накрая всичко отмина и се сдобрихме. 

 

   Засмях се, когато си припомних цялата история. Колко глупави сме били. Дори не помня за какво се скарахме. Въздъхнах и се захванах с ученето. Стоях на леглото си и разгръщах учебника. Утре беше последният ми изпит преди да завърша и да се дипломирам. Не бях от отличните ученици като най-добрата ми приятелка Лиса, която знаеше всичко. Помислих си ,,щом Кристофър е минал и аз ще успея''. Отново усмивката се появи на лицето ми. Телефонът ми позвъня. Беше приятелят ми Остин.

    - Добро утро, мила. - каза той в слушалката

    - Добро утро. - отвърнах

    - Какви са плановете ти за днес? 

    - Трябва да уча. Притеснявам се дали ще успея да се справя. 

    - Ще се справиш, мила, ти си толкова умна, а и изпитът не е чак толкова труден. - надъха ме той

    - Благодаря ти, скъпи. Когато съм готова ще ти се обадя, за да се видим.

    - Добре, ще чакам. Обичам те! 

    - Аз също. Целувам те, до после. - затворих и оставих телефона си на леглото зад мен. Взех учебника си, но отново бях прекъсната. По-големият ми брат нахлу в стаята ми. Погледнах го учудено, защото той изглеждаше притеснен, а това се случваше много рядко.

    - Бела! Кухнята! Гори! - каза задъхано той

    - Какво? - извиках, а той стоеше и ме гледаше. Не правеше нищо. - Кристофър, отиди и вземи пожарогасителя. - наредих му и той изпълни. Когато слязохме в кухнята нямаше никакъв пожар, а просто тиганът беше пламнал. Стената беше станала черна, както и малка част от тавана. Мама щеше да се ядоса за това. Изгасих огъня и се обърнах към Крис.

    - Крис, следващият път просто ми кажи, че си гладен или си поръчай пица. - скарах му се

    - Добре, ще си поръчам пица. - каза Крис и се качи в стаята си. Опитах се да изтрия черното от стената, но не се получаваше. Оставих го и се качих в стаята си, за да продължа с ученето си. Отворих учебника отново и се съсредоточих върху уроците. След около двадесет минути някой почука на вратата ми.

    - Какво има пък сега? - сопнах се 

    - Просто ти нося пица. - Крис се подаде срамежливо от вратата. Погледнах го. Имаше очите на татко - искрящо сини, и мека, вдигната нагоре кестенява коса. Той ми се усмихна извинително.

    - Може би съм малко гладна. - усмихнах се, не можех да му се сърдя.

 

   Погледнах часовникът. Беше два часът. Учила съм около четири часа. Не можех да повярвам. Когато се изправих от леглото главата ме заболя. Май съм прекалила с ученето. Звъннах на Остин и му казах след един час да е тук. След това звъннах и на Лиса. Тя беше умно и красиво момиче с дълга коса и кафяви очи. Преоблякох се и седнах пред огледалото, за да оправя косата си. Започнах да я реша и се замислих за бъдещето ми. От този изпит важеше бъдещето ми. Исках да работя в издателство. Знаех няколко езика и обичах да чета и пиша. Видях, че времето е напреднало и Остин и Лиса щяха да са тук след половин час. Оставих косата си пусната и сложих лек грим. Не обичах да се гримирам, но пък имах страшно много гримове, които си стояха в шкафа и хващаха прах. 

   Слязох долу точно навреме. Остин беше пред нас, дори беше подранил. Той беше две години по-голям от мен и с брат ми бяха на една възраст. Крис и Остин бяха в един клас и досега са си много близки. 

    - Ще тръгваме ли? - извика се Остин от колата. Загледах се в красивата му усмивка, но Крис ме дръпна и се запътихме към колата.

   Бяхме в едно малко кафене. Винаги идвахме тук. Това беше нашето място. Крис и Остин си говореха нещо и се смяха. С Остин бяхме заедно само година, а го обичах страшно много. Гледах кафявите му очи, които бяха толкова красиви. Скулите на лицето му, носът му, устните му, целият беше перфектен. Лиса ме попита какво ще правим утре на изпита и ме изкара от хубавите мисли. Въздъхнах и вдигнах рамене. Надявах се просто да мина и да получа мечтаната работа.

 

   Стоях пред телевизора в хола и превключвах каналите. Родителите ми тъкмо се прибраха от работа. Мама беше детска учителка, а татко - адвокат. За радост още не бяха влизали в кухнята. Реших да предупредя Крис. Качих се до стаята му и почуках на вратата.

     -  Влез. - извика той. Когато влязох стаята му беше подредена и чиста. Това се случваше веднъж годишно. 

    - Крис, мама и татко са тук.

    - Видяха ли кухнята? - и преди да отговоря на въпроса му се чуха писъци от кухнята. Мама сигурно вече бе видяла.

    - Ами вече да. - казах и се засмях. Слязохме в кухнята и мама стоеше там с кръстосани ръце. След малко и татко се появи.

    - Деца, какво се е случило тук? - попита ядосано мама

    - Ами опитах се да си сготвя нещо и.. - Крис започна да разказва, но млъкна след като мама ококори очи

    - Само тиганът се запали. - обадих се аз - Крис веднага реагира и изгаси огъня. - опитах се за го защитя

    - Роуз, успокой се, децата са се справили с проблема. Нищо голямо не е станало. - каза татко

    - Ами ако пожарът беше по-голям? - заинати се мама

    - Мамо, това дори не беше пожар. Просто ти изгорих любимия тиган. - каза брат ми с голямата му уста. Мама вече щеше да се побърка. Усещах как наум си броеше до десет. Не каза нищо на брат ми, а се обърна към татко.  

    - Марек, утре трябва да оправим тази стена. 

    - Добре, мила. - съгласи се татко

 

   След като всичко отмина се качих в стаята си и легнах. Навих си аларма за шест, защото изпитът ми започваше в осем. Днес беше обикновен скучен ден. 

   Въртях се в леглото и не успявах да заспя. Може би заради притеснението, което изпитвах заради шибания изпит. Трябваше да се успокоя, затова започнах да си мисля за нещо хубаво. И първото нещо, за което се сетих бе Остин. Не след дълго се унесох и заспах.

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“, за да използвате този уебсайт

Научете повече Приемам