Красивата писателка вдигна очи от интересната си книга и погледна към къщата си,която купи когато написа "Прелъстител". Усмихна се заради постижението си,но още се чувстваше празно отвътре. Любимия ѝ избра да се ожени за една златотърсачка вместо да сподели живота си с нея. Мартина беше съсипана от това,но какво може да направи,а и тя като цяло не обичаше този човек. Заблудена ли бе,че го обича или наистина би поела коршум заради него...е това ще се разбере много скоро...
"Мартина се засмя и погледна мъжа до нея. Винаги се губеше в зелените му очи. Прехапа устна и сведе поглед.
- Не разбирам,защо се срамуваш от мен.- Хорхе прибра един кичур от буйната ѝ коса зад ухото и се усмихна леко
-Не го правя.-погледна към него решително,а бузите ѝ приличаха на домати
-Любов моя, не знаш колко добре се чувствам когато се изчервяваш заради мен.
Тя започне да дъвче долната си устна и с похотлив пламък в очите погледна човека когото наистина обичаше. Той се приведе леко към нея и я целуна,а езерето пред тях засия от слънчевите лъчи,които се бяха скрили зад един облак. Сега тя наистина бе щастлива. Най-накрай късмета бе на нейна страна."
WrittenWorld