Сам не целеше нищо повече от това да отиде до денонощния магазин, да си купи няколко кутийки бира, да се върне вкъщи и да седне пред телевизора с порцията китайско, останала от вчера.
Вместо това той се озова в близкия бар и пиеше уиски, докато красив непознат го гледаше от другия край на помещението. Макар да не бе лягал с когото и да е от месеци, било то мъж или жена, Сам бе твърде изморен да прави каквито и да било опити да флиртува с въпросния мъж, още по-малко да го покани вкъщи за еднократен секс.
Петнайсет минути по-късно той вече крачеше унило към вкъщи без да подозира, че след него върви някой. Не и докато не чу звук от падане в храсти и тих смях последван от развеселено "Опа."
Сам се обърна, изплашен, че може би го преследва крадец, но след като видя положението, в което бе непознатият, той отиде и му помогна да се изправи. Когато мъжът застана лице в лице с него, Сам осъзна, че това бе същият мъж, зяпащ го по-рано.
- Ти да не ме следиш? - Сам попита.
Непознатият просто повдигна вежди и пресегна ръката си напред за здрависване.
- Казвам се Чарлз.
- Ще попитам отново, ти да не ме следиш?
- Нека ти кажа нещо, човеко - непознатият, Чарлз, каза и се наведе към Сам, за да прошепне в ухото му, сполитайки леко. - аз съм фея, но шшшшт…никой не трябва да знае за това, не бива и ти да знаеш за това, но си красавец и ще направя изключение.
Сам се чудеше колко точно е изпил мъжът срещу него, но явно бе доста щом мислеше, че е фея. Премигна няколко пъти и след това смръщи чело.
- Моля?
- Точно така, мога да го докажа!
Чарлз щракна с пръсти и от тях се отделиха блещукащи частици, които след това започнаха да летят и да се реят из горещата и задушаваща атмосфера на летен Канзас. Макар Слънцето да бе залязло преди часове, асфалтът все още пареше, а облаците, насъбрали се в небето не позволяваха на въздуха да се охлади. Сам не вярваше на очите си, отваряше и затваряше устата си готов да каже нещо, но от там не излизаше и дума. През последното десетилетие му се бе случвало рядко нещо да го изненада, още повече пък впечатли, но ето го сега, на пряката до собствения му дом той стоеше безмълвен, докато някакъв мъж, който бе видял за първи път едва преди часове в бара, правеше фокуси, твърдейки, че е фея. Още по-плашещото бе, че Сам бе склонен да му повярва.
- Невероятно, нали? - Чарлз попита и повдигна няколко пъти вежди шеговито.
Хиляда неща се въртяха в ума на русокосия в момента и той бе на път да каже „Какво, по дяволите?”, но вместо това от устата му излезе съвсем различно изречение.
- Но ти изобщо не приличаш на фея.
- Какво имаш предвид с това? Как изглеждат феите според теб?
- Знам ли, крила, жезъл, пет-сантиметрово тяло. Не гледам чак толкова филми с феи.- Сам обясни все още в лек шок.
- Ето това не ви е наред на вас, хомотата. Вярвате на глупавите стереотипи, с които киното ви пълни мозъците.
- Извинявай, на нас кои?
- Хомотата? Хоминидите? Човеците?
- О.
Чарлз погледна Сам с поглед, в който се четеше объркване и недоумение и за кратко между двамата настъпи тишина.
- Чакай, какво мислеше, че имам предвид?
- Мислех, че ме наричаш хомосексуален.
- Какво означава пък това?
- Ами, когато хората са влюбени в други хора от същия пол.
Чарлз повдигна вежди все едно Сам бе казал нещо, което го бе обидило.
- Имате специална дума за това? Това не е ли просто връзка?
- Нещата при нас хоминидите, както ни нарече, не стоят така просто.
Чарлз издаде цъкащ звук и поклати глава в знак на разочарование.
- И ето това не ви е наред, твърде много усложнявате неща, които са тъй прости и все пак неописуеми красиви. Любов като любов, не ѝ трябват ненужни определения.
- За пияна фея си твърде широко скроен...