Варна е мокра.
Вали на всеки тринайсти,всяка година.
Тя е задръстване във всякакво време,
с мокрите гларуси, с фас на половина.
Тя е бездомник и намокрена котка.
Обезумяла,сърдита,далечна.
Прескочила нечия локва.
От скоро се носи във кожа,
от пурпурен цват е червило.
Тя е бедствие,вятър,море
дето всичко е скрило.
Варна е чужда,
не можеш да се свършиш във нея.
Варна е влажна от тебе.
Такава е вече година.