Далечното минало, преди Ерата на Свързването
Ранафер, императорския дворец
Кайрид стремително влезе в стаята на Шанира, без дори да затвори вратата след себе си. Тя го погледна със свито сърце – съпругът ѝ изглеждаше бесен. Не бесен, направо озверял, поправи се мислено тя. Втурна се срещу него и силно го прегърна. Нямаше нужда да пита какво е станало. То беше ясно. Императорът бе отказал да я признае за законна съпруга на сина му. А и как би могъл!? Шанира беше неодарена, родителите ѝ бяха обикновени хора и най-важното – беше човек, а не драконица. Напълно неподходяща за третия му син.
Тя разбираше тези причини, но таеше надеждата, че ще я приемат поне заради Одарените деца, които щеше да роди. Винаги, когато спонтанно отворил се портал свържеше човек и дракон, се раждаха силни потомци. Властимащите и на Ранафер, и на Алтара бяха готови на всичко, за да имат такива наследници. Дори императорската фамилия не можеше с лека ръка да отхвърли възможността да се сдобие с деца, притежаващи силна Дарба.
— Ще се справим. Ако не сме желани тук, ще отидем на Алтара. Там ще ни приемат — тихо прошепна тя.
Мразеше да лъже Кайрид, но можеше поне да го успокои за малко. Никога не беше виждала бъдеще, в което те двамата живеят в родния ѝ свят. Единственото, което знаеше с абсолютна сигурност беше това, че те двамата винаги ще бъдат заедно.
Кайрид шумно издиша в косата ѝ.
— Не, няма. Посланикът на Сихед е поискал незабавно да му бъдеш върната, защото нямаш Дарба. Императорът се съгласи.
Шанира застина. Разбира се, че връщайки я на родния ѝ континент, Императорът си решаваше проблема с нежеланата жена на сина му. Но на Алтара имаше четири континента. С Кайрид можеха да избягат на някой от останалите три. Сякаш доловил мислите ѝ, принцът тихо допълни:
— Не можем да отидем на Алтара. Пратениците на Хеларис, Наутен и Ларено също присъстваха на срещата. Няма да ни дадат убежище, защото всички са се договорили да поискат разрушаването на постоянните портали между Ранафер и Алтара. Баща ми се съгласи, убеден от тях, че съм те срещнал чрез такъв и ти с измама си ме накарала да се влюбя, посрамвайки императорската фамилия. Като наказание той ми заповяда, аз да разруша порталите. Решили са всичко, още преди да ме повикат.
Шанира се притисна по-силно в него и затвори очи. После щеше да мисли. Сега искаше само да усеща как бие сърцето на Кайрид. Неочаквано пред вътрешния ѝ взор се появи картина – двата свята се допряха и разпаднаха на прах. Поредното видение накара младата жена изтръпне. Бъдещето не вещаеше нищо добро. Но беше само бъдеще, а това значеше, че все още може да се промени.
— Не трябва да разрушаваш порталите. Ако те изчезнат…
— Зная последиците, но не мога да не се подчиня на Императора — прекъсна я Кайрид. — Вече направих няколко различни симулации. Разрушат ли се всички портали, двата свята се обединяват в един и всичко живо измира. Ако обаче остане само един стационарен портал, контролиран от кристали като сегашните и някой с Дарба, ще оцелеем.
— Кайрид, никой не бива да има власт над портала. Нито човек, нито дракон. Ако контролът е в Императора, той ще подчини Алтара. Ако се намери човек с достатъчно силна Дарба, той ще създаде империя, подобна вашата, и двете раси неминуемо ще воюват за надмощие.
— Затова ще сме ние, Шанира. Всеки от нас милее еднакво за Ранафер и Алтара. Обещах ти, че ще намеря начин на споделя моята Дарба с теб. Почти успях да я прехвърля в кристал, но обстоятелствата се промениха. Прости ми, че няма да удържа на думата си. Но в замяна ще ти предложа нещо друго. Да вървим в лабораторията ми. Там ще разбереш всичко.
Шанира се взря във вертикалните зеници на черните му очи. Кайрид отвори портал и двамата пристъпиха в неговата светая светих. На голямата работна маса в центъра на помещението без прозорци просветнаха няколко купчинки разноцветни кристали.