Кафене "Портокал" обикновено бе едно от най-спокойните места в Студентското градче, но днес вълнението на младите артисти, събрали се там, се разливаше между стените на заведението и из околностите. Всяка една от масите имаше своето специфично преобладаващо настроение. Хората нетърпеливо обсъждаха предстоящото по-късно тази вечер събитие.
В дъното на помещението, до дървения панорамен прозорец, седеше второкурсник отТеатрална академия "Хумор и драма". Тънките му пръсти ритмично потропваха по грубата повърхност на масата, а в другата си ръка стискаше ключовете на стария Голф 3-ка. Сините очи на момчето следяха съсредоточено движенията около стъклената входна врата. Вече започнал да губи търпение, погледна часа на телефона си. Като осъзна, че е подранил, за да убие скуката, реши да разгледа какво ново има във Фейсбук.
Мислено изкоментира няколко поста, докато не чу познатия, дълго чакан звън. Синеокият механично извърна глава встрани. Забеляза едно луничаво лице да му се хили. Той остави телефона на масата и разтегли тънките си устни във весела усмивка. Току-що влезлият особено висок младеж пренасочи вниманието на изглежда приятеля си към напечатаните листи, които държеше, като ги развя демонстративно. Заради големите крачки, които правеше, разстоянието до масата в дъното бързо се скъси. Когато той стигна, седящото момче се изправи. Двамата студенти плеснаха няколко пъти ръце по специалния им начин и новодошлият не пропусна да се пошегува:
– Човече, ти за гребен чувал ли си?
Придърпаха столовете си и докато сядаха, по-дребничкият разроши допълнително кестенявата си коса.
– Че какво ми е? Как само ти не ме хареса в тоя живот? – засмя се той и не му остана длъжен: – А коя е онази прилежно сресаната, дето сте се селфили заедно,а? – закачливо повдигна вежди.
– Дарине. – Едва забележимо кривна глава на една страна. – Я си гледай работата.– Почти безизразно довърши.
– Денис, айде дее – направи умолителна гримаса. – Кажи, кажи! – после пак гоподкачи.
Денис остави листовете на масата, завъртя ги към Дарин, и ги плъзна към него.
– Тези тук представляват графика за довечера – тактично смени темата този с луничките.
Другото момче направи компромис, да не се връща на старата, и се съсредоточи върху належащия разговор.
– Ние кога сме? – попита то.
– На първата и последната пета постановка. След това са музикантите. Ето, разгледай. – Посочи листите.
Дарин придърпа хартията към себе си. Първото нещо, което прочете след заглавието – „Есенен фестивал 2018“, беше „График за 23 септември“. Внимателно проследи последователността на постановките в програмата. След като прочете и последната дума, вдигна глава и забеляза как към тях се е забързало видимо притеснено момиче. Денис също видя девойката, щом се извърна назад. Неспокойността ѝ беше очевидна.
– Момчета, готови ли сте за довечера? – Дарин и Денис се приготвиха да отговорят,но момичето започна преди тях: – Разбира се, че сте готови, но аз не съм!Притеснена съм! Личи ли ми, че съм притеснена? – каза на един дъх, а после се отпусна на стола между колегите си.
– Мими, успокой се – каза Денис.
Двете момчета се наклониха към Мариана и я гледаха приятелски, сякаш я подкрепяха с поглед. Тя въздъхна и затвори очи. След миг пак ги отвори и погледна двамата поотделно.
– Как е възможно да сте толкова спокойни?
Денис погледна Дарин, в очакване да каже нещо.
– Ами всъщност аз съм леко притеснен. Вълнувам се не по-малко от теб, или който ида било от двете академии, но се опитвам да остана спокоен – обясни той, а после се обърна към Денис: – Донеси ѝ нещо студено за пиене.
– Не, няма нужда – реагира веднага Мариана.
– О, не, има нужда и то голяма – каза Денис и се отправи към бара.
– Не е лесно да си първокурсник, а? – засмя се Дарин.
– Изобщо – заяви Мариана и се насили да се усмихне.
– Хайде, знам, че можеш да направиш и по-добра имитация! – застана сериозно Дарин.
Сините му очи донякъде я успокояваха. Без да иска момичето се засмя.
– Ужасен си – каза през смях.
– Защо? Аз бих казал, че съм „ужасно“ добър учител.