Един човек ми каза ,че съм есен, че съм тъга.
Никой не е бил по-прав.
С аромат на печени чушки, с хладни утрини и още по-хладни вечери в които обличаш старият си сив пуловер и се гушваш като малко дете.Вадиш старото одеало, пиеш горещ шоколад и грижливо подостряш моливите си, макар отдавна да си приключил с първия учебен ден. Неволно се връщаш в ученическите години и правиш списъци за нови тетрадки, нови обувки и нова чанта,за която се надяваш никой да не те е изпреварил. Предстоят ти нови домашни и часове по физическо, и пепереуди от Митко, от съседния клас.
Есента идва толкова чиста , с нежна носталгична мелодия. Слиза по баирите на малкият ми град и застава на брегът на морето. Там където диша спокойно, вълните галят нозете й ,а вятърът роши косата. Сгушва се в малките кафенета и си поръчва нещо топло с познат аромат, който я грее от вътре. Гледа театри и изпива последните бири по плажа.
Есента е непоправима романтичка от чиято тъга листата на дърветата пожълтяват. В най-красивите тонове.
Тя е спокойствие. Меланхолия. Нова страница.Нов урок.
Време в което да дишаш дълбоко. Време в което да се влюбиш.